Бързай бавно

Как се подготвих успешно за кандидат-студентските си изпити

Posted in day by day by Мария Василева on 28 май 2008

Много се изписа за баловете (все пак малко по-малко от предишни години), но почти нищо за по-интересната част, която идва след тях. По-важната, по-трудната… Онази, от която абитуриентите настръхват. Част, която едни ще успеят да преборят, а други ще си останат с мечтите. Не, че ако сте от вторите е страшно, но пък и не си заслужава на финалната пресечка да се предадете. Не е фатално да се загуби една година, две дори, но пък не е и желателно, нали?

Първото заглавие на поста бе “Как да се подготвим успешно за кандидат-студентските изпити?”. Промених го, защото не знам отговора. Всеки човек е различен. Всеки учи по свои си методи (ако учи :) ). Всеки запаметява с различна скорост, възприема материала различно поднесен и т.н. Стига се до баналното “свят голям, хора различни”.

Единственото, за което мога да пиша е моят опит. Защо днес? Защото преди три години на тази дата започна активното ми учене за изпитите. Не, не съм лежала цяла година по гръб, просто се съобразявах с методите на жената, която ме подготвяше. Повече подробности по-надолу. Само не очаквайте чудеса!:)

Защо имам самочувствието да давам съвети? Дано не излезе като самореклама ( и не е!, защото съм твърде убедена, че хубавите оценки са по силите на всеки, но по тази тема друг път). Ето резултатите ми от 5те изпита, на които се явих:

Икономическа география на България:

СА „Д. А. Ценов“, Свищов (първи изпит) : 5,50
ИУ- Варна: 5,50
УНСС: 5,00

Английски език:
СА „Д. А. Ценов“, Свищов: 5,50
ИУ- Варна: 4

Както виждате не съм се явявала на много изпити :) (Имах познати с по 15!) Този по география във Варна дори исках да пропусна, защото по-важен ми беше изпита в УНСС, който бе насрочен точно за следващата сутрин (българска работа) , обаче съдба :) – майка без да ме пита ми подаде документите, а после аз взех, че избрах морската столица, напук на голямата ми (тогава) мечта за София. Не съжалявам и за миг. (Майка съжалява ;-) )

*Сега се сещам, че се явих и на два теста към НБУ за мечта, която един ден се надявам да осъществя- да запиша психология :) Имах 61точки на първия и 62 на втория и въпреки, че се бях записала за 3 теста, не отидох на последния. За 62-те точки пишеше, че 96,38% от кандидатстващите имат по-малко. Приеха ме, но се отказах поради ред причини.*

Подготовката по английски не ми беше приоритет. (Казваха ми и, че и нямам шанс, съревновавайки се с английски и математически гимназии). Исках да уча стопанско управление, а за това стигаше само един изпит. Все пак тръгнах на уроци от юни 2004 до към април/май 2005. Не мислех толкова за резултати, колкото за знания, които винаги ще ми трябват тъй или иначе.

Географията :) (да си дойдем на думата)

От както кандидатствах с география, съветвам всичките си приятели да изберат същото. Просто е по-лесно. Никога не съм я обичала, учебниците ми винаги са били като нови след края на учебната година, но пък за избор на предмет за кандидатстване е супер. Най-малко заради това, което вече знаем “от обща култура”.

Ето и подготовката…

Започнах уроци през септември, началото на 12 клас. Учителката ми (пенсионерка, но без да и личи :) ) имаше доста различен подход.

Повтаряше ни, че съдържанието е по-важно от количеството, напук на много познати, които ходеха по курсове и им казваха, че при по-малко от 15 страници, никой няма да им прочете работата. За протокола- в Свищов писах 13 стр., във Варна- 16, в УНСС- малко повече от 12. Не говоря за листи, а за страници.

Също така не искаше да наизустяваме темите. През учебната година единственото, което се очакваше от нас е дори на сън да ни бутнат, да можем да кажем плана на дадена тема. А плановете ни бяха нарисувани- в различни цветове и много симпатични. Customer friendly, демек :)

Преди и по време на ваканция темите и всички материали трябваше да се “заключват”. Това е време за почивка :) Същото и преди бала. След бала всеки имаше по един последен урок, в който ни се даде план за учене.

Не помня за колко дни точно беше, но малко над 40. Първите- всеки ден по една тема. След като се минат всички теми следва преговор от по 2 на ден- една предиобед и една следобед.

В какво се изразяваше “план-програмата”?
Учене от 8 до 10, половин час почивка. После 10:30- 12: 30, отново почивка, този път до 14:00. И пак 2 часа учене, 30 мин. почивка , така до 7 (мисля), после време за разходка/кафе/вечеря и от 9 до 10 още един час, за последно. /Имало е дни, в които съм учила по 3-4 часа и такива по 12, но не са били често. Свикнала съм ако усетя, че не съм съсредоточена да „прекъсна“ процеса и да си почина. Ако пък усетя повече сили от обикновено, ги използвам./

По време на учене телефоните са изключени , като за целта това лесно (и често) се проверяваше :)

Трудно е за вярване, но тази на пръв поглед лесна и простичка програма действа.

Някои от приятелите ми решиха да отидат на село, аз лично си останах в града, но учих в апартамент, в който бях сама. Без тв, без компютър и интернет, а телефона там го знаеха само няколко човека. При спешност. Бях облепила всички стени с “рисунки” на теми. Страшно много помога, когато се опитваш да си спомниш нещо. Можех да си разказвам темите с помощта само и единствено на един бял лист с точките по темата.

Не успях да науча нито една тема на изуст и не съм се стремяла. Нито уводи, нито заключения или каквото и да е. Като проникнеш в идеята, в материята, после много лесно свързваш всичко.

Накратко- успешната подготовка за изпитите зависи на първо място от осъзнаването на това колко силно искаш да станеш студент и после от приоритизиране на задачките :) След това превключваш на автопилот. В началото не е лесно, но постепенно се свиква. Като с всяка промяна. Всичко зависи от желанието- мен ме бяха наплашили, че ме чака едва ли не “черна” година, а 12 клас бе времето, когато най-много съм излизала. Важното е да правиш каквото трябва, когато трябва и както трябва, да се “нагаждаш” според ситуацията. Като е време за купони, купони, като е време за учене, учене. Простичко е :) Но се започва от силна мотивация, задължително. / Моята тогава (а и сега) е, че не исках да разочаровам хората, които вярваха в мен. Себе си да разочароваш е едно, много по-лесно поносимо, махаш с ръка и казваш „хора сме, грешим“ и т.н. Но не исках да погледна родителите си, сестра си, за която трябваше да съм пример, или учителките ми и да им кажа „съжалявам“. Защото моят „провал“ ще е и техен…/

На всички кандидат-студенти пожелавам много много успехи! Надявам се са си харесали баловете, сега остава да си харесат и някоя програма ;-) , за да превърнат живота си в бал (или поне да опитат). Може да няма нищо общо с дадената за пример, а да действа дори по-добре. Това е като управление на времето в кризисни ситуации :D В следващия месец и нещо трябва да имате един-единствен приоритет, защото вярвате или не, всичко друго може да почака. И няма да изгубите ако спрете дискотеките за това време. А после, когато дойдат резултатите, няма да излезете от там :) Ще се радвате на успехите си и че сте оправдали очакванията на семействата ви, на близки, приятели, учители…

Чувството е разкошно! И си заслужава всяко усилие. Може това “откъсване от света” да звучи страшничко, но без труд, без воля, без търпение, няма как да се получат нещата…

Късмет :)

П.П. Едва ли написаното е нещо ново, по-скоро е припомняне на старите неписани правила, които все така продължават да действат ;-) За матурите нищо не мога да кажа :))

*Който не вярва какъв живот си жявяхме в 12 клас и какво невероятно лято имахме, да пита Dance :) С нея не само сме една и съща специалност, ами и една група :) Преди това 5 години бяхме в един клас и накрая ходихме на уроци при едни и същи учителки по английски и география. ЛюбоФ :)

12 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Дилайла said, on 28 май 2008 at 18:13

    хехех, Dance ще се наложи да се съгласи… Макар че не си спомням с такива подробности всички дати, оценки и изписани страници на изпитите…А и кой ли го интересува ? :) Целувки!

  2. apieceofme said, on 28 май 2008 at 18:59

    Няма учудени за не-помненето :)

    А за интереса- сякаш ние не питахме кой колко страници е изписал миналата година? Аз още си спомням стреса, който ми докара едно момиче с нейните 52 страници и приета задочно в УНСС…

  3. niki said, on 28 май 2008 at 21:14

    по някои неща твоята програма много прилича на моята, само че аз кандидатствах с литература :)

  4. apieceofme said, on 28 май 2008 at 21:29

    :) Действа, нали?

  5. Светла said, on 28 май 2008 at 22:10

    Здравей Мария, благодаря ти че се обади,
    върни се при мен и погледни!
    Попълних изгубената инфорнация.
    Аз сегис – тогис наминавам при теб, но не винаги се обаждам.
    От тук нататък, поне с усмивка, ще гледам да давам знак, че съм погледнала.
    Поздрави

  6. apieceofme said, on 28 май 2008 at 22:26

    Хеййй :) Коментара ми нямаше за цел да те накара да ме вмъкнеш… Наистина ми хареса написаното :) При мен е недоразвито, защото мястото, което ме накара да се замисля по въпроса за музите все още не е изцяло прочетено и искам първо да видя края :)

    Поздрави и от мен

  7. niki said, on 28 май 2008 at 22:39

    при мен подейства, аз поне съм доволна ;))

  8. GrooveRider said, on 29 май 2008 at 16:42

    Здравей от мен! :) Аз…определено съм по-настроен да повярвам, че някой би се подготвил стравнително по-качествено за 2 изпита, отколкото за 15. Също така съм убеден, че за да се насочиш конкретно към специалност която изключително много те вълнува на теория, първо трябва да усетиш, дори и бегло, що е тя на практика :) А не както по-принцип се получава и почти от всеки ВУЗ да се бълват ежегодно един вид псевдо-специалисти ( в моята специалност – псевдо-психолози ).Изкефих се на това, че знаеш как да се учиш, което хич не е елементарно ей! Аз се научих чак в университета и то чрез материята, която изучавам. Но по-добре така, отколкото никак… ;)

  9. apieceofme said, on 29 май 2008 at 18:14

    Аз явно имах късмет, защото досега не съм съжалявала за специалността, която записах :) Много други, обаче, го правят, само че ги е страх да си я сменят и продължават без желание. Навън постоянно си сменят специалностите (доколкото знам) и не е проблем… В университета, където сега уча, първите 2 години се учат общи неща и след тях си избираш дисциплина (когато малко или много имаш поглед над нещата).

    Колкото до психологията, не веднъж съм го казвала, но благородно завиждам на всички, които следват това :)

  10. […] Подготовка – кандидат-студентски изпити Как се подготвих успешно за кандидат-студентските си изпити […]

  11. Дес said, on 18 ноември 2008 at 14:43

    А ако не е тайна,какво представлява изпита по английски в Свищов?!?

  12. Mira said, on 5 май 2013 at 17:36

    Много полезна и мотивираща публикация! Следващата година ще съм 12 клас, но вече започнах да се готвя за изпитите по история и български. Ще кандидатствам за право в Софийския и съм адски притеснена Как успяваше да синхронизирш ученето на теми с училище,? това ми е главният проблем, през седмицата просто не мога да се концентрирам и да си уча темите като човек…


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: