Бързай бавно

Един друг свят… :)

Posted in day by day, Warsaw by Мария Василева on 16 май 2008

Има дни, в които Съдбата ме обича повече от обикновено :)

Или ако се придържам към максимата, че човек трябва да работи за късмета си, то активното ми лутане из облаците определено дава резултати ;-) /вярно е, че само това не стига, но останалото е сиво и скучно и не се съчетава с думички като магия и мечти /

Вчера попаднах в света, от който един ден искам да бъда част…

Започна с бизнес вечеря, червено вино и ябълков пай с ванилов сладолед.
Учудващо приятелска атмосфера и много настроение. Прекрасно е да си сред хора, сбъднали мечтите си. Доволни от това, което са. Пълни с хъс и енергия за още.

Втора спирка- коктейл в двора на хотел в Стария град. Не мога да опиша какво е чувството да си сред хора, повечето от които “легенди” в бизнеса тук… В тази връзка имаше и “водка за CEOs” :) Знаех, че няма да ми хареса, но нямаше как да не опитам. За късмет.

Докоснах се от близо до изкуството да водиш “small talks”.

Преминаваше се през теми за удобното географско положение на страната и редовните полети, които не траят повече от два часа до повечето дестинации в Европа и които ти позволяват да тръгнеш с първия полет рано сутринта, да изкараш пълен работен ден на някое друго място, а вечерта да се върнеш с последния … Когато говориш с тези хора, разбираш цената на времето.

Споделяха се впечатления за страната и езика, за манталитета на хората тук. Научих, че поляците много обичат да се пазарят. Не толкова, защото цената ги притеснява, а заради самия процес.

Един от разговорите пое посока към кое уиски как се прави и разлики между някои марки ликъори, които не бях чувала.

Друг стигна до “Никога няма да забравя посещението си в София от преди 15 години. За първи път вървях в европейска столица, а по улиците се разхождаха плъхове.” Тук се сетих как миналата година в центъра на Варна също видях един.

И т.н.

Всички си приличаха по едно- започваха или завършваха с размяна на визитни картички.
Всеки представяше някого на някой. Всеки биваше представен на някого от някой друг.
Networking.

Разговорях с човек, който ми бе представен като едно от легендарните имена тук. Разказа как преди 20 години (може и повече) е работил на място, където най-близкия телефон е бил на два часа път. Където е трябвало да копаят, за да имат вода… Пътят към успеха никога не е лесен, нали?

Друг ме попита дали познавам професор, за който вече съм писала тук.

Трети ми каза, че съм щастливка, че съм българка, че идвам от страна, която сега се развива, че пред мен има хиляди възможности. Почти както 60те в Англия, когато той бил на моята възраст.

Последна спирка- бара в хотел Шератон. Пия маргарита и се наслаждавам на канадска група, която от близо 8 години идва за по месец тук. Всеки се познава с всеки. .

От време на време се загубвах в атмосферата… Наблюдавах и попивах жадно всичко…
Харесва ми. Редно или не, хубаво или лошо, повърхностно или не. Харесва ми.

Към 1 часа лъсквата част на вечерта приключи. Продължих като се присъединих към приятели, които се забавляха в клуб наблизо…

Когато изпратих до таксито човекът, “виновен” да се докосна до цялата магия, се обърна към мен с думите “Доволен съм :) Гордея се с теб. Вече си истинска млада дама”…

Върнах се в клуба и се чувствах толкова щастлива…
Всяка втора мисъл ми беше “благодаря, благодаря, благодаря”.

Не за първи път съм на коктейл. Не за първи път присъствам на бизнес вечеря.
Но за първи път е на много по-високо ниво и което е по-важно, за първи път се чувствах (почти) напълно подготвена. За първи път оцених истински възможността.

П.П. Преди да отидем в Шератон ме попитаха какво мисля за “българското посолство”. Гледах въпросително, а всички се усмихваха… Оказа се, че има клуб с името “София” . Повече няма да споменавам, обаче. За това съществува google ;-)

3 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Anchett said, on 17 май 2008 at 20:21

    колко готино :) точно щях да попитам, как си попаднала на такава вечеря (дали унито има връзка), но после видях, колко деликатно си се измъкнала със споменаването на тайствения „виновник“ :)) така че , спирам да разпитвам. много е хубаво, че си имала контакт с такива хора, да видиш за какво иде реч и защо си струват всички усилия, нали :) пък и да хапнеш ябълков сладкиш, мм:)

  2. joro said, on 17 май 2008 at 21:21

    Супер, само така Мименце, продължавай в същия дух!!! :)

  3. apieceofme said, on 17 май 2008 at 22:03

    Усмивки и поздрави на двамата :)


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: