Бързай бавно

Прекрасен ден

Posted in day by day, Warsaw by Мария Василева on 13 май 2008

Днес е вторникът, който чаках от събота. Тогава едно телефонно обаждане ме накара да скачам от радост върху стола. (Който пък после незнайно защо се счупи.) Глас, който не бях чувала достатъчно дълго, за да ми трябва почти цяла минута да разпозная. Приятел, който преди да стане такъв, ми беше шеф. Онзи, за когото така и не написах пост с предварително известното заглавие “най-добрия мениджър”.

Последно се видяхме преди да замина за Норвегия. Останалото е скайп :) Година и няколко месеца, а все едно бе вчера. Факта, че се срещаме тук извиква позабравената мисъл „колко малък е света“.

Чужденец е. Идва от страна, където има много много зелено… Няма да кажа повече, защото е сред знайните лица в неговия сектор

Разходихме се из Стария град , спряхме на по бира-той/ на горещ шоколад-аз, хапнахме пица на едно друго място, а накрая послушахме хубава музика в не дотам хубаво заведение, но затова пък кафето с уиски се оказа добър избор ;-)

Той бе първия човек, след майка, който ми беше казал, че ми липсва известна доза самочувствие, че се стеснявам да показвам колко и какво знам… Вярно, но отчасти. Често попадам в компании, в които ако започна да говоря за професори, образование, стажове, работа, планове… или пък направо премина на последната икон. статия, която съм чела и т.н., все едно си строя сама бариера… А аз съм team player. Не обичам дистанцията. Затова пред различни хора имам различни лица. Не винаги, естествено, но пък и това не са маски. Това пак съм аз. Просто погледната от друга страна…

Говорихме си за връзките. Споделих. Попита ме “значи си започнала и приключила връзка поради една и съща причина?” Мълчах, но той така или иначе не чакаше отговор, защото го знаеше. Разбра ме. Каза, че хората се влюбват в различността на Другия. Не е хубаво, когато двама души станат една личност. Съгласна съм.

Споделих и как единственото, което ме интересува сега е да си намеря хубав стаж, да започна да се готвя за магистратура, да завърша успешно и т.н. Защото това е и единственото, което е в моите ръце. За останалото съм писала и преди, че е съдба. Усмихна се. Отговори, че сигурно всеки трябва да премине през този път, но след няколко години ще дойде ден, когато същото това “останало” ще премине на преден план. Сигурно.

Утре ще гледаме важен мач с отбори, които както се очакваше, не бях чувала…

Лека :)

P.S. А денят започна с подарък от The National Gallery (London), Life Death Passion Beauty плюс още нещо в любимото розово и на цветя. От приятелка, която определено ще ми липсва…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: