Бързай бавно

…от друг ъгъл…

Posted in day by day, movies by Мария Василева on 24 април 2008

Днес станах доста по-рано от обикновено. Със самото слънце :) Реших да посетя лекцията от 8 часа при същият професор, при когото имам лекция по-късно (от 9:50 до 13:20 ). При него винаги е интересно- няма как да ти се приспи, защото говори толкова толкова много и хем сериозни неща (history of international relations and international policies), хем успява и да вмъкне някой неизвестен и бързо привличащ вниманието факт. А през цялото време задава най-малко 1001 въпроса :) Както и да е. За днес.

През първата лекция гледахме част от филм за Маргарет Тачър. Досега бях чела само различни статии за нея и всички до една придружени със снимка на жена, която изглежда невероятно сериозна, студена, без следа от усмивка и т.н. Ще кажете „ами нали затова я наричат „Желязната лейди“?“ Да, за това и никога снимката не ми е правила впечатление. От филма, обаче, се „запознах“ с жена с толкова толкова много харизма и положително излъчване, че останах изненада. Съвсем друга представа имах… А я наричат така, защото е устояла на исканията на работническите съюзи, доколкото разбрах. Поне това е бил първоначалния повод. В wiki пише друго.

Към края на втората лекция пък гледахме част от филм за войната между Ирак и Иран. (преди това обсъдихме повечето, ако не всички, конфликти в Азия и Африка през последните години – тези, които остават някак покрити измежду другите, до болка познати в Европа… Веднъж бях поправена, че няма различни светове, че всички живеем в един, но след статистиките и фактите днес се изгубих. Или живеем в различни светове, или нашия е по-скоро в червено, отколкото в нюанси на розовото.)

За филма… Не чух нищо от коментара. Опитвах се да се съсредоточа, но не успях. Съзнанието ми гледаше труповете на мъже, жени, деца, на майки, прегърнали бебета си в опит да ги защитят и останали завинаги така… Майки и бащи, които плачеха. Бомби, танкове, оръжия… Разруха. Болка. Нямах нужда да слушам нищо- картината разказваше безмълвно. Колко различно е когато четеш за някоя война, когато статистиката е нищо повече от черни цифри на бял фон… И как всичко е изцяло различно, когато е придружено със сълзи и кръв…

Един коментар

Subscribe to comments with RSS.

  1. pierrot said, on 25 април 2008 at 23:28

    Реалността трябва да се изпита. На това тотално се убедих като си говорих с един полицай от Вегас чрез fb. И той ми каза простичко „Ние сме срещу тях. Няма приятели. Народът е срещу нас.“ Сигурен съм, че има защо да ми го каже, но и съм сигурен, че не е прав. Казвам го не за друго, а защото не можеш да придобиеш пълна представа за нещо без да го видиш на живо или да го чуеш от устата на някой. Това важи и за конфликтите и за Тачър.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: