Бързай бавно

Прага като (закъсняла) коледна приказка

Posted in Traveling... by Мария Василева on 16 април 2008

Пътуването започна с хапване в мола, който предвидливо е построен точно на 2 крачки от централната жп гара. Няма и как иначе- “гладна мечка хоро не играе” :)

Малко след 9 вече бяхме в спалното купе и си мислех как това е най-хубавият влак, в който кракът ми е стъпвал. По разписание трябваше да пристигнем в Прага към 6 сутринта и се чувствах все едно съм взела влака Бургас-София. Билет отиване-връщане в спален вагон е 320 злоти , което е около 80 евро. Не познавам Еразмус студент, който по едно или друго време да не прескочи до чешката столица. „Толкова на близко и такъв прекрасен град. Трябва да го посетите.” Е, щом трябва, трябва…

Първоначално бяхме само трима- аз, един испанец и една германка. Два дена преди пътуването към компанията се присъединиха още двама германци. Така и не разбрахме защо техните билети бяха хем по-евтини, хем включваха закуска с кафе или чай и вместо с 6, купето им се състоеше от 3 легла… Късметлии навярно. След много смях и приказки, за щастие успяхме и да поспим малко, за да сме бодри на сутринта. Молитвите ни за хубаво време явно бяха чути, защото въобще не беше толкова студено, колкото очаквахме за месец декември.

Първи ден- 7. XII, петък...

Стъпиш ли на гарата, ако не беше езика, наистина можеш да си помислиш, че си на софийската. Тъмно и страшно. Плаче за ремонт, както се казва. Изненадах се, защото за сметка на гарата, летището е невероятно- първото на което кацнах с първия си полет :) , за да сменя самолета с този до Осло. Поехме към центъра и хостела ни, да се поосвежим малко и да стартираме с настроение обикалянето, което предстоеше. След няколко грешни посоки, накрая поехме по вярната. Май е време за започна да се включвам по-активно в разговорите от типа на “ние сме тук, трябва да стигнем там, следователно завиваме на…” Но е толкова приятно да стоиш отстрани и само да наблюдаваш обстановката, да се опиташ да усетиш атмосферата на града…

Първото, което ти прави впечатление в града по това време на годината е коледната украса и коледните пазари. Няма как да не се почувстваш като герой от приказка. Сърцето ти се изпълва с радост и се усмихваш, усмихваш, усмихваш… Christmas magic :) След първите мигове на въодушевление се питах защо и ние си нямаме такива коледни пазари с греено вино, горещ шоколад, сладки, хот-дог, коледни песнички и играчки…

Омагьосани и заредени с коледен дух , продължихме напред… Ето ни пред часовника, за който толкова бях слушала. Да, да, същият, с планетите. Бяха се събрали необичайно много хора и всички гледаха нагоре. Проверяваха си часовниците и само повтаряха “още 5 минути, само 5 минути”. Е. щом са 5, тогава и ние оставаме. Изведнъж нещо се размърда, прозорците над часовника се отвориха, един скелет дърпаше някакво въженце, а пред погледите ни започнаха да се редуват една след друга различни фигури… Все едно си на куклен театър :)

Часът е 10, а това означава само едно- време за кафе. Полутахме се из уличките, водени само от интуицията си и гласувайки на шега на ляво или надясно да завием. Стигнахме до малко, но затова пък много уютно кафе. Поръчахме си по едно лате макиато и с помощта на книжка от поредицата “Lonely Planet” (не е нужно да обяснявам, че името хич не ми харесва, нали? ) за Централна Европа дружно започнахме да съставяме маршрута за деня.

Решихме първо да отидем до моста, но без да го пресичаме- старият град бе за утрешния ден. От там някак си се озовахме до Операта. Някакво момиче много настоятелно се опитваше да ни продаде билети. Крайната оферта бе наполовина първоначалната, а на мен ми беше толкова забавно, защото момичето използваше същите , едно към едно !, изречения, които аз използвах лятото. Извод-веднъж работиш ли в търговията, повече никой не може да те излъже :)

Оттам в The Old Jewish Cemetery. Сега всеки ще скочи срещу мен, но що за лудост е да се разходиш из гробища? Атракция?! Щях да припадна само след първите 10 минути в едната сграда. Съвсем сериозно. В другата, където стените бяха изписани с имена на загинали евреи, едвам се сдържах да не заплача. А накрая следва разходка из между истински гробове от 15 век мисля… Това най-малко ми се връзваше. Така ли засвидетелстваме уважението си към тези изстрадали хора? История, история, но си има граници… Както и да е. Това, което не знаех е, че ако познаваш някой от надписаните гробове (да де, ако рода ти е свързан с тях) поставяш камъче отгоре им. Посетихме и The Spanish Synagogue.

Време за следобеден сън, а след това се отправихме на нощна разходка. Все едно бях в друг свят. С толкова много ангели наоколо. Дори и да не си обичал Коледа, ще я заобичаш. Различно е… Атмосферата е толкова приказна… Само липсваше някоя каляска с принц и принцеса.

Вечеряхме в ресторант, който специално ни бяха препоръчали като приятно местенце с разумни цени, хубава кухня и недалеч от центъра. Още повече ми хареса, когато отворих менюто и прочетох “шопска салата”. После отново към центъра. (Цялата магия ти действа някак притегателно и искаш още и още.) Аз снимам ли, снимам, докато останалите пият греено вино. За мен чаша горещ шоколад :)

Петък вечер е. Хапнахме добре, следобеда се и наспахме и въобще не ни се прибираше. Поехме по главната улица в търсене на бар или клуб, в който да убием малко време. “OMG! Friday`s!!!” Това бях аз :) Не можех да повярвам! Имам толкова хубави спомени от лятото в този ресторант, че на лицето ми веднага се появи 24 каратова усмивка. А и как да не ги убедя да останем там- да се сещате за по-добро предложение за петък вечер ;-) За щастие имаше свободни места и от първата секунда разбираш, че си в американска верига ресторанти. Усмивката на момичето, което ни настани, любезността, настроението, всичко е различно. За кой коктейл, за кой бира, изкарахме си много добре и малко след полунощ поехме към хостела.

Втори ден- събота, 8. XII.

Никога не съм пътувала с подобна компания :) Главната цел на всеки беше да се чувства добре, вместо да се премине през всички музеи, паркове, забележителности. Спахме буквално до обяд и към 2 се запътихме към Стария град. Оказахме се късметлии, защото времето беше на наша страна- слънчево и топло. А по моста- музиканти… Не от тези с кожените облекла и някоя китара. Други. От друго време и друг свят. Е, това е атмосфера. Стопля ти се сърчицето.

Стигнахме до катедралата, а отвън една огромна опашка, която стопява всякакъв ентусиазъм да влезеш вътре. Да, обаче, аз много много исках. Била съм в доста катедрали, не всички са си заслужавали, но пък 2-3 просто са ми спирали дъха. “И час да е, и два, ще чакам. Вие вървете.” Едно момче остана, останалите тръгнаха. Ако щете ми вярвайте, но след 5 минути вече бях пред вратата. Страшно бързо става всичко. Ако ви се случи да отидете, не се плашете от опашката. Колкото до това дали ми хареса… По-скоро не. Може би защото имаше супер много хора и постоянно като се спреш да разгледаш нещо и някой подвиква “айде, айде”.

Времето се обърна към студено и много ветровито. Забързахме крачката и влязохме в първия ресторант, в който имаше свободни места. За късмет масата ни беше до печката, затова първо посегнахме да си стоплим измръзналите ръце. А след като си поръчахме, започнах да пиша картичките си. Четири. “Здравейте! Пиша ви на път за Айфеловата кула. “ :) Точно така, не е грешка- след обяда тръгнахме към чешката айфелова кула. Трябва да хванете нещо като влакче, което те изкачва до върха на хълма и от там се качваш на кулата. Да, ама не. Късмета ни беше дотук- последната група се качва в 16:30h. А вече бе близо 18h. :( Затова пък се запознах случайно се запознах с една българка, а и панорамата си струва независимо дали си на кулата или не. Слизайки надолу през парка се чудиш кое по-напред да снимаш… Да де, чудиш се ако не ти е паднала батерията на апарата. Ако ти е паднала, молиш други да се чудят :p

Спряхме се в едно кафе, от тези старите, големи, просторни, тип сладкарница, без никакви следи от по-специален дизайн. Затова пък бе пълно. Обадих се на майка и татко да им благодаря, че съм там. Чувствах се толкова щастлива в този ден! А когато съм щастлива, това означава и благодарна. Зарадваха ми се и ми честитиха празника. Като се сетя как прекарах 8ми декември миналата година и как тази и ми се струва невероятно. Отново вечеряхме във Friday`s. Казах им аз, че ще им хареса.

Последен, трети ден- 9. XII.

Пак трудно събуждане. Въобще не ни личи, че сме за първи, а може би и последен път в Прага и разполагаме с всичко на всичко 3 дена. Държим се все едно имаме цялото време на света :) Много си мислех по този въпрос. Може да съм го споменавала и за Стокхолм, не знам… Вече предпочитам когато отида в нов град да не се втурна да обикалям напред-назад, мислейки как по-бързо да стигна от точка А до точка Б. Искам да усетя атмосферата на града. Да се разхождам бавно. Да се спирам, да разглеждам, да прав снимки. Да се отбивам в някое кафе за по чаша горещ шоколад и да се смеся с хората. Да имам мои си спомени. Не като всички “бях там, и там, и там”. Искам след време ако пак посетя даден град, минавайки покрай някое кафе да си спомня как съм била там, как сме си говорили, смяли, избирали маршрут, пишейки картички. Не искам да кажа “тук се редих 30мин на опашка, тук 1, тук стана бързо, но пък не ми хареса”. Искам да си имам свой маршрут. Без “must see”.

Музеят на комунизма. Това вече е нещо :) Много ми хареса, доколкото може да ти хареса място, натоварено със спомени за живот, за който повечето хора се опитват за забравят. Няма какво да се разказва за музея… Трябва да се види, да се почувства особената атмосфера… На тръгване си купих 2 картички. Имаше някои с толкова забавни надписи и картинки („It was a time of happy, shiny people“ ), че просто не можеш да издържиш на изкушението да купиш някоя. Може би трябва да подаря едната на дядо ;-)

После с Алваро потанцувахме до Дядо Коледа, а пък малко по-късно хапнахме по един хот-дог от поредния Коледен пазар. Сувенири много. Аз си избрах от онези кристални топки, които като ги размърдаш и сякаш има сняг. Сещате се…от онези така романтични и по детски наивни замъци, обсипвани със снежинки.

Оказа се, че имаме няколко часа до влака за обратно и отидохме на кино. Единственият филм във времето, което ни устройваше, беше “Halloween”. Който ме познава знае, че аз ужаси не гледам. Затова, обаче, си замълчах. “Ще издържа”, казах си, “Какво толкова”. За остатъка съм писала тук. Общо взето такъв рев му ударих… Коментарите са излишни.

Последни минути в хостела. Проверка на багажа и обратно по същия път към гарата, този път без грешни посоки. Стори ми се в пъти по-кратък. Отново зловещата, стара, неподдържана жп гара. За няколко минути трябваше да остана сама с багажа и само се оглеждах на всички страни. Имаше някакви роми и скандал с полицията на няколко крачки от мен. Имаше и бездомни, които обикаляха чакащите и просеха. Не знам дали беше по-страшно или по-тъжно.

Ето ни пак във влака. Кондукторът ме похвали за няколкото думи, които казах на полски и после му се отвори една приказка, а аз само се усмихвам в знак на съгласие. Спахме повече отколкото на идване. Пристигнахме рано сутринта и въпреки, че си бях обещала да не лягам да спа, в момента в който влязох в стаята си, съм заспала с дрехите…

Истината е, че не успях да почувствам магията на Прага. Магията, заради която всички така я хвалят. Магията, която да ме накара да си пожелая един ден пак да се върна. Хубав град, просто не моя. Хареса ми заради компанията и заради Коледа. Най-вече заради Коледа. Ако я бях посетила през друго време на годината щях да съм много разочарована… Но пък “човекът е човек, когато е на път”,затова всяко пътуване си заслужава. Всяко те учи, всяко те обогатява…

4 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. савчо савчев said, on 17 април 2008 at 17:04

    Наистина невероятен град. Когато отидете следващия път, непременно посетете Замъка на Карл IV.

  2. hazel said, on 28 април 2008 at 16:16

    Много искам да ида в Прага, даже съм на път да си резервирам самолетен билет за септември. Описала си го чудесно – и аз така обичам да пътешествам без стриктно придържане към забележителностите и с чаша горещ шоколад:)

  3. […] във Friday`s след дълго обикаляне по улиците на коледна Прага и имайки впредвид още пресния спомен от предния осми, […]

  4. […] издание си го купих в последните минути, прекарани в Прага, с последните чешки парички, като подарък […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: