Бързай бавно

„Вече не съм ти нужен“

Posted in Question marks by Мария Василева on 15 април 2008

Много се е изписало за разменените социални роли на мъжете и жените. Всеки знае за какво става въпрос, всеки се е сблъсквал под една или друга форма с проблема (ако е проблем), всеки си има собствено мнение…

Вчера присъствах на интересна дискусия по темата, но бях решила да не пиша в блога, защото едва ли би имало някаква стойност, едва ли би променило нещо. Нищо ново под слънцето.

Говорихме си за това дали мъжете са в криза…

Не си мислете, че това е случаен въпрос. Зад него стои този доклад и някои други статии. (Males are no longer seen the first sex they once self-evidently were.) Моето лично мнение e, че не са, че всичко е по-скоро логичен резултат от годините борба за равенство и че не трябва да се говори за криза, а за (положителна) промяна. Това бе първата ми интуитивна реакция. После, обаче, «не»-то започна малко по малко да избледнява… Днес ако ме попитате, нямам отговор. Вие?

А жените?

Жените са на върха :) Имат все повече права и са все по-малко зависими. (Women have more power, independence and money than their mothers ever imagined ).

И тук едва Голямото Но…

Професорът ни разказа две кратки истории от собствения си живот. Едната за жена малко над 30те, добре изглеждаща, умна, забавна, с много успешна кариера… А мъжът и иска развод с думите :”Аз вече не съм ти нужен”. Втората бе за момиче на 28, отново красива, умна, със зашеметяваща кариера… “На 28 съм, изглеждам добре, имам страхотна кариера, а нямам приятел. Когато разберат колко съм успяла и всички бягат. Пробвах да вляза в ролята на глупава блондинка и наистина действа. Само, че е изморително за дълъг период от време, затова се отказах и пак съм себе си. А часовника тик-така… “

Замлъкнахме. Не от изненада. Никой не каза “това са единични случаи”. Повечето, ако не всички, можехме да добавим още по 2 примера всеки.

Питам се… Ако мъжете не искат силна жена до тях, а силната жена стига до етап, в който иска семейство и деца, означавали, че феминизма всъщност е стигнал прекалено далече и вместо да прави жените по-щастливи им отнема повече?

П.П. Или по-скоро мъжете са тези, които трябва да се променят?

9 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. tin4e said, on 15 април 2008 at 14:47

    Защо трябва да се ограничавам по някакъв начин, само за да четкам самолюбието на един мъж.
    Време е те да се променят …

  2. apieceofme said, on 15 април 2008 at 17:33

    И аз така се надявам, ама а дано е по-скоро :) Да не се окажем и ние потърпевши…

  3. pierrot said, on 15 април 2008 at 17:47

    Не мисля, че точно феминизма е в основата на минусите, които търпят тези успели жени. Нежеланието на част от мъжете да надрастнат егото си и първобитното си виждане, че жената е по-слабата им носи отглеждане на такива комлекси, които после прерастват в чиста агресия. Това навсякъде си проличава. А на конкретният ти въпрос – за силната жена. Ами ако е достатъчно силна ще търси силен мъж. Как така силните и самоуверени мъже искат подходяща жена до тях за опора?

    п.с. Ако не си чела блога на Петя за феминизма, би ти бил интересен със застъпените там виждания за вас – жените :)

  4. razmisli said, on 15 април 2008 at 17:59

    Просто мъжът е виждал себе си не като партньор, а като средството, чрез което жената до него единствено би могла да се реализира и професионално, и в обществото, и изобщо. Когато тя го е постигнала сама, той се чувства ненужен. А цялото му самоопределение за мъж (и съответното самочувствие) се е градяло на това. Затова иска развод. По същия начин и другите мъже избягват девойката – защото смятат, че те не биха могли да бъдат единственото средство за нейната реализация, от което тя да зависи, и така да я направят щастлива, а друга роля явно им е непозната все още.

  5. apieceofme said, on 15 април 2008 at 18:24

    @pierrot: силните жени търсят силни мъже, ама не ги намират :) Най-важно сигурно е да не се губи надежда.

    @razmisli: в това е проблема…че голяма част от мъжете все още искат да помагат, да закрилят, да напътстват, да се грижат, а ако си стигнала достатъчно напред, явно не знаят какво повече да предложат…

  6. StR said, on 15 април 2008 at 19:15

    Колокото и тъпо да звучи, за да получиш нещо трябва да знаеш какво какво е то. Много често и на жените, а и на мъжете просто не им е ясно именно какво искат и съвършено верния резултат е че никога не могат и да го получат… Това разбира се е моето незадължаващо мнение… Друг е въпросът ако искаш нещо какви възможности имаш да го постигнеш, а трето и четвърто е да го направиш ;-) Аз лично не съм срещал такива жени – ако познавате такива – пратете им http://www.ster.hit.bg ще съм ви много благодарен :-)

  7. ameliaekhart said, on 16 април 2008 at 11:07

    Мисля си… Ако си намериш половинка в началото на зрелия си живот, голяма е вероятността с времето така да се разминете като посока и темп на реализация, че да не можете да се познаете след 10 или 15 години. Хората просто не се развиват едновременно. Подозирам дори, че жените се развиват, а мъжете не /не ми се карайте много за тая теза!/ – доказателството е, че след 20-годишен брак в най-общия случай мъжът се връща към нещата и начина на живот, които са били значими за него от преди брака, а жената вече е на светлинни години напред като интереси и потребности. :) Иначе сериозно: много малко са примерите около мен, в които с течение на годините всеки е успял да понесе с достойнство темпът на развитие на другия.

  8. Дилайла said, on 27 април 2008 at 20:51

    Не мисля, че мъжете трябва да се променят, а просто да ни Приемат…такива, каквито сме…
    А трябва да си признаем, че жените винаги ще имат нужда от мъж. Дори и най-успелите.. Друг е въпросът дали мъжете осъзнават, че винаги ще са ни нужни…Било дори за най-обикновената смяна на крушка или убиване на някоя гадинка вкъщи…
    За съжаление от личен опит мога да кажа, че самоуверената (поне на вид), сериозна, умна млада жена определено ги плаши. Повечето.

  9. TheGrave said, on 27 април 2008 at 21:44

    Няма какво да се лъжем – мъжете са под всякаква критика в последните 10-20 години. Жените в последните 10 – също, но те по други причини, които не искам да коментирам изобщо:) Ръкавицата е хвърлена, но сякаш вече няма кой да я поеме. Аз лично много се радвам на тази революция, която феминизма сътвори, защото ме амбицира десеторно да ставам по-добър във всичко, но рано или късно човек почва да се пита – накъде отива света? Деструктивният процес е необратим според мен и е само въпрос на време да затрием планетата. Мъже – стегнете се!!! Да покажем кой раздава картите;)!

    P.S. Подкрепям с две ръце тезата, че повечето мъже се плашат от силни жени. Лигльовци, вместо да се съсредоточат върху недостатъците си – бягат. И така докога?


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: