Бързай бавно

За живота в България и навън…

Posted in Read me, Traveling... by Мария Василева on 9 април 2008

Тишо e написал много хубав пост днес. Щях да коментирам направо там, но отдавна искам да споделя и моето мнение по темата, затова ще пиша тук… Съгласна съм и с двете тези.

Жалко, че като отиваш в чужбина всеки те предупреждава за първоначалния културния шок, но забравят да споменат, че по-големият и по-тежкият те чакат като се завърнеш… Защото народът е казал, че с хубавото бързо се свиква…

Скоро стигнах до „извода“, че хората на запад живеят по-добре, но ние пък сме по-щастливи...
Не задължавам никого с това мнение, просто плод на наблюдения и разговори…

Имат си всякакви екстри в ежедневието, за които ние все още само мечтаем. Научени са на ред и дисциплина и имат „финансово образование“. По пътищата в страните им няма дупки, а обслужването им отдавна е надскочило фазата, в която клиента се опитва да не ядоса сервитьорката и се извинява, че за трети път я вика за сметката.

На мен също ми харесва този ред. Харесва ми хората да са усмихнати и любезни. Харесва ми градския транспорт да е по разписание, а на спирките да има не само номерата на автобусите (ако ги има), а кой за къде е и кога идва. Харесва ми и да зареждам студентската си карта от университета и да не ми се налага да купувам билетчета, а да я използвам за метрото, автобусите, тролеите, влака. Харесва ми и когато сервитьора дойде с усмивка и се представи учтиво с пожелание за хубава вечер. Харесва ми и когато хората не отдават значение каква марка е телефонът им. Харесва ми и когато спират на червено, било то пешеходци и на улиЧка, която се минава с две крачки и то винаги точно на пешеходната пътека. „Въпросът е принципен. Ако ти си зад волана ще очакваш човека НА пешеходната пътека, а не някъде ДО нея“. ( В България въобще няма да го очакваш. Писала съм как в Норвегия аз давах предимство на колите, а те на свой ред ме изчакваха… Беше ме страх да свикна с пресичането, защото като се върна в България може да бъда отнесена и ако изчаквам, да не говорим ако пресичам). Харесва ме да не ме е страх, когато се прибирам вечер, да не се оглеждам за козерки, които може да паднат, да не ми се налага да внимавам къде стоя на спирката в случай, че някой пиян шофъор не успее да вземе завоя…

Тук спирам да изброявам, защото ще стане прекалено дълго (и тъжно). Ако сте живели малко навън или поне сте ходили на екскурзия, знаете всички онези малки неща при вида на които ние „ахваме“, а за хората от „белите“ страни са си даденост, за която не се и замислят.

Има само две неща, които не ми харесват… Прекаленото вглъбяване в идеята за ред и дисциплина (подчертавам прекаленото) и стиснатостта, отказа от споделяне…

Обкръжението ми тук е предимно от французи и германци. (Споменах, че от Изт. Европа и от Балканите няма почти никого), а стаята си деля с испанка. Вярно е, че всички са студенти, но затова пък често в разговор сравняваме как е при тях и как е при нас… Има моменти в които се чудя те ли са тези, които идват от страна с по-нисък стандарт от този в Полша, или аз…

Преди две седмици бях в България и прекарах няколко дни във Варна. Обядвах в KFC и на масата до мен две много възрастни жени разговаряха на висок глас за живота, за парите и т.н. Сигурно, защото иначе не се чуваха, не знам. Едната, обаче, каза нещо, което не мога да забравя :„Аз ако нямам пари за ресторант, няма да изляза въобще, вместо да си правя сметката „това“ или „онова“, а десерт вкъщи. Ще си стоя цял месец у дома, но ако изляза ще го направя както трябва- първо ракийката, салатката, яденето, десерта… „

Е, това е, което на тях им липсва. „Финансовото образование“ им е дало, но им е и взело много. Търсят „количеството“, вместо „качеството“.

Едно от първите неща, които си купих тук бе малка декоративна купичка, която напълних с бонбони „за гости“. И всички така се учудват като им предложа да си вземат! Бонбона!

Предлагам на съквартирантката си от любимите ми шоколадови бонбони, а тя ме поглежда и отговаря „Аааа, не, щом са ти любими, няма да си взема“. А в очите и се чете „Абе ти луда ли си да ме черпиш с любимите си бонбони?“. Остава извода дали тя ако има нещо любимо ще имам удоволствието да го опитам :D

Отиват 4 пъти седмично на дискотека, с пластмасови бутилки пълни с бира или водка, стоят до последно, за да хванат първото метро и се радват как не са похарчили цент.

Не знам за вас, но за себе си и за приятелите ми мога да твърдя, че сме по-скоро като жената от редовете по-горе. Ще отида веднъж, но ще се чувствам добре.

Примери много имам, но пак ще се огранича дотук. Това, което трябва да отбележа е, че все пак не можем да слагаме всички под един знаменател, защото например италианците са освен много усмихнати и с настроение, и много раздадени като нас :)

За съжаление, ако трябва да избера между Изтока и Запада, ще е второто. Защото аз си си имам балканската кръв и умението да намирам баланса между реда, дисциплинираността, усмивките и същевременно да продължа да се радвам на живота; умението да не изпадам в крайности, да не е „или/ или“, а да е „и/ и “ :)

П.П. …но в първия момент, в който съм сигурна, че денят ми в България няма да започне с лежащо на тротоара 15 годишно момче, ударено от пиян шофъор (още не мога да го забравя :( , а такива като него май стават все повече…), а новините няма да са за вкарани в ареста хора, които се предполага да правят обратното. Когато като ми сервират нещо, което с просто око се вижда, че не е от днес няма да ми кажат „мога да ви донеса друго, но не мога да го махна от сметката“. Когато няма да се страхувам по кой тротоар вървя. Когато…

5 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. asktisho said, on 9 април 2008 at 2:44

    Ти си мислещ човек. Можеш да се чувстваш комфотно навсякъде, стига да решиш. Това, всъщност, е привилегията на мислещите хора. И ако човек влиза в противоречие с едно място, то той обикновено влиза в противоречие със самия себе си. Или с предубежденията си за конкретното място. Радвам се на хубавия ти анализ. Независимо дали ще избереш изтока или запада, ти ще живееш добре навсякъде. Чувствай се като у дома си. Това, все пак, е твоята планета :))) И мерси за интересната гледна точка!

  2. slideworld said, on 9 април 2008 at 9:16

    Може да се допълни и с това че има разлика между южняците(испанци , португалци , италианци , гърци , българи) и другите по северни страни(там са по строги и по затворени като цяло) – докато т.н южняци са донякъде противоположност , но си имат една гадна черта обещават повече , а не винаги изпълняват. Гореща кръв както понякога се наричат.Макар , че в българският климат присъстват и двете , големите жеги и ниските температури , но както винаги не трябва се забравя и миналото ни.
    Всъщност аз винаги съм харесвал по развитите страни , дали в Европа , Азия (Корея , Япония…) Канада , Австралия и др. Зависи от теб – там или тук. Отначало винаги е трудно не всички успяват да се приспособят (приятели и др. неща които им липсват) , но по спокойното ежедневие …………….

  3. Апостол Апостолов said, on 9 април 2008 at 17:58

    На запад се живее зле. Много зле. Ето я истината за една толкова „богата“ страна като Германия:

    Средната работна заплата там е 1300 Евро. Тъй като само у нас е добре, а на запад- зле, тия типчета плащат щури данъци- 34 %. Около 500 Евро им прибират веднага за данъци, социални и здрави осигуровки. Дотук зле, ама става още по- зле!

    Тъй като само у нас е добре, а на Запад зле- тия прошляци и измекяри нямат като нас недвижима собственост за стотици хиляди Евро. И плащат наеми въшкарите. За наеми, режийни и пр. отиват още 500 Евро. Дотук зле, ама става още по- зле.

    Еврота е чикиджийска валута. Тя няма никаква стойност. Така например с едно Евро не можеш да купиш нищо! Една чаша минерална вода струва 1, 5 Евро, едно кафе- 2 Евро, а една кутия цигари- 5 Евро. Кошмар, истински кошмар.

    Само един напълно некадърен идиот би живял на Запад, а не в чудесната си родна страна. Където валутата е много стабилна, данъците смешни, цените най- ниските в Европа, а наследството на всеки един от нас е на стойност поне 200 000 Евро. Това е то!

  4. apieceofme said, on 9 април 2008 at 19:35

    „Само един напълно некадърен идиот би живял на Запад, а не в чудесната си родна страна“

    С това не съм съгласна, но няма да го коментирам. Всеки знае, че навън има страшно умни и образовани българи, вдигнали ръце от много неща, които не са както трябва в „чудната им родна страна“…

    Колкото до Германия- не съм запозната с цифри по-горе, но и пари да ми дават няма да живея там… И не е заради стандарта, а заради манталитета… Пълна противоположност.

  5. asktisho said, on 10 април 2008 at 18:40

    Ох, ще се разплача. Държа се за корема и се смея. Апостоле, панелката ти в младост ли струва двеста хиляди евро? И баш аз ли, отявленият критик на емиграцията, трябва да ти противореча? Нещо не си в час, човече. Явно от бедност всеки работещ германец си сменя колата с нова, когато стане на две години, и може да обиколи света с държавната си заплата. А левът е супер стабилна валута, нали, за разлика от еврото, защото е вързан към йената, сигурно. Хехе, подозирам опит за саракзъм, ама не се получава, пич. Поне трябва да дадеш някакъв знак, че се шегуваш, за да те възприемат правилно. Иначе с тези изказвания рискуваш да те помислят за тъп. Не знам какво трябва да работиш, за да ти плащат 1300 евра – библиотекар на половин работен ден, може би. Или стажант. Германия е много богата страна и там хората живеят нормален, добре уреден живот, защитени са от закона и ползват редица социални привилегии, за които тук дори не можеш да мечатеш. Но тя е по-гостоприемна към немците, отколкото към българите, това е всичко. Не че не познавам доста българи, които перфектно са си уредили живота там. И се чувстват комфортно. Уютно им е. Просто ме дразни вече позатихващата мания на всеки втори некдърдник да отиде да живее я в Германия, я в САЩ, все едно там само него чакат. Дразни ме заблудата, че едно обикновено преместване може да те направи от лузър в успял човек. Е, не може. Доста хора го разбраха. За спосбните и интелигентните граници няма. Никога не е имало. И никога няма и да има.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: