Бързай бавно

Да си студент по програма “Еразъм” (Erasmus) в Полша, II

Posted in day by day, Warsaw by Мария Василева on 7 април 2008

*В предният пост вече споменах, че кандидатствах на шега; ей така, колкото да се пробвам… И тази шега ми даде много повече, отколкото ми взе. Тази шега ми “коства” всеки ден да се събуждам с усмивка, че съм тук, че цялата тази магия ми се случва, че съм взела правилното решение. Тази шега ме кара всеки ден да благодаря за дадената възможност, за преживяването, което казват, че е само веднъж в живота и никога не се забравя…*

Отдавна искам да напиша нещо по темата, но все си казвах “чакай, не сега, когато свърши”… Защо ли? Защото живота на един Еразмус студент е толкова толкова динамичен, че за 3 месеца от тук до края могат да се случат мнооого хубави неща, всяко от които да заслужава да намери своето си място в разказа. Да, обаче, сега е времето за избор и дори недовършено, написаното днес може да бъде много по-полезно , отколкото ако чакам до юни.

ДА СИ СТУДЕНТ ПО ПРОГРАМАТА ЕРАЗМУС Е ДАР, БЛАГОСЛОВИЯ, ШАНС!!!

Това като начало и за привличане на вниманието :)

Първо какво ще ти даде програмата на теб самия… Ще ти отвори очите :) Много много широко, така, че като се върнеш тук може и да ти е тясно. Ще изпаднеш в културен шок и ще видиш как всичко около теб може да изглежда доста по-добре и как нещата може да се правят и по правилния начин. Не, че това бе шега но сега малко по-сериозно :)…

Ще пораснеш. Много. Ще се научиш да се оправяш съвсем сам, където и да е.Да разчиташ само и единствено на себе си. Споменах, че имаше момче, което също трябваше да дойде с мен, но в последния момент се отказа. Това само ме накара още повече да се мобилизирам.

Ще се запознаеш с различни култури и ще посетиш интересни места.

Ще имаш време да се опознаеш по-добре. Извън “зоната си на комфорт”

Ако трябва лично за себе си да изброя промените: сега се чувствам по сигурна и уверена в себе си, по наясно с това какво искам и как да го постигна, по-отговорна, по-сериозна… По-богата с приятели и спомени.

Сега нека разгледаме образованието… Не съм чула за институция, участваща в програмата с по-лоша база и образование на по-ниско ниво от българското, затова във всички случаи ще спечелиш много. Ще разбереш, че има и друг начин по който знанията могат да бъдат поднасяни. С професори, които не си придават важности, дори да се познават с хора, за които ние четем в пресата. С power point презентации, вместо “сега пишете…”. С раздавани материали- било то на хартия или на CD, напълно безплатно, вместо “оставям конспекта в книжарницата за копиране”. Ще разберете какво е да се учи и коментира само най-новото от света на бизнеса, вместо да се учи по учебници от 60те. Спирам дотук, защото мога да продължавам до безкрайност, а не искам да поемам риска, тъй като не всичко е еднакво за всичките университети. За моя специално очаквайте пост утре (с картинки :))

Ще спомена само едно нещо… Когато попаднах в този университет, сред около 180 чужденци само първият семестър и почти още толкова втория, се питах защо съм позволила на българското висше образование да ми загуби 2 години от живота. Звучи крайно и съжалявам за което, но това е истината. Поне моята. Срам ме беше и си мислех как ли реагират чужденците, които идват в България. Тук, на всичките условия, някои все пак имат още претенции, на цялата база и прочие, а при нас ?!! Приятели са ме питали струва ли си да дойдат в България на обмен… Навеждам глава и казвам не… “ Но за забавление/ почивка е прекрасно място”…

Приятелите: Това е може би най-вълнуващата част. Казвам може би, защото покрай някои конференции навън вече си бях създала приятели от кажи речи целия свят, макар че още никога не са излишни :) и за мен най-вълнуващата част е университета, но ако ти нямаш- ще разбереш какво е. Ще се научиш да се разбираш с хора, които идват от страни, които дори е толкова малко не се доближават до България, хора със страшно различен мироглед и lifestyle. Ще се научиш да приемаш различността, да си още по-толерантен… Ще се научиш да казваш “наздраве” на мнооого езици. Всеки един от тези хора ще обогатява света ти по неповторим начин. С някои до края може да си на “здравей/ здрасти”, а за други можеш дори да плачеш, когато си тръгват… А ако някое лято решиш да попътуваш по света вратите на не един и двама ще са винаги отворени за теб…

Както казах в моя университет не сме разделени, а сме пръснати кой на каквото си е избрал. Първият семестър бяхме около 180 чужденци, близо 20 от които останаха за по още един семестър, а сега доколкото чух сме някъде около 120. Повечето са германци (близо 50), французи, испанси, италианци (по около 20), има хора от Канада, САЩ, от Азия, от (почти) всички „бели страни“ в Европа и почти никой от някоя съседна на нас.

Езикът: Както споменах всичко е на английски. Останах изненадана от нивото на което са повечето от поляците. Като спреш някого на улицата и го попиташ дали говори английски, със сигурност ще ти отговори “малко”, а после ще те зашемети със скорост от 200 думи в минута :) за разлика от нас, които винаги ще отговорим твърдо “да”, а после ще използваме къде ръце, къде крака да обясним нещо. Повечето поляци до които имам допир ( а в SGH Еразмус студентите не са обособени в отделна групичка, затова често се налага да работим по даден проект с поляци) говорят перфектен английски с перфектно произношение. Ако се интересуваш полския как е- някои неща са доста близко до българския, при желание лесно се научава, но за ежедневието ти трябва доста малко.

Отношението към чужденци: с отворени обятия, особено когато чужденците не говорят на немски ;-)

За университета с подробности утре, а сега си лягам, че ме чакат 2 презентации :)

П.П. Мислех си в началото да кача някои снимки от пътувания, от „тематични“ партита, които са ни организирали, конкурси и т.н., но това ще са си моите лични спомени. Ти можеш и ще натрупаш свои. А общото между моите и твоите ще е всичко по-горе написано…

П.П. 2. Има още много докато ги стигнем… :(

3 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. […] — apieceofme @ 0:49 *В този пост е описан процесът, а в следващия- преживяванията […]

  2. Anchett said, on 13 април 2008 at 12:15

    това е страхотно :) престоят в чужбина, било то дори за няколко семестъра само, действително променя и насочва.. или най-малкото те учи (поне за мен това е важно) да не се взимаш много много насериозно. Аз имам до сега страхотни впечатления от поляците (от полския език- хмм, владея няколко сочни псувни и май това е, срамота срамота). Наслаждавай се максимално на престоя си там :)

  3. apieceofme said, on 13 април 2008 at 16:55

    „най-малкото те учи да не се взимаш много много насериозно“…нямаш идея колко си права :)

    Мисля си, че престоя навън цялостно те променя и то към по-добро :)

    П.П. Ти си щастливка, защото за постоянно си учиш в Германия, нали?


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: