Бързай бавно

Няма да е честно просто…

Posted in Read me by Мария Василева on 3 април 2008

Наистина не е…

Списания, tv, блогове (включвам и себе си, защото и аз доскоро така си мислех), филми, книги и т.н. от ВСЯКЪДЕ ни казват как НЕ можем да постигнем Щастие ако нямаме Любов и как това Нямане би обезсмислило всичко постигнато.

А мен от мисълта, че Щастието зависи от нещо, върху което нямаме власт ме побиват тръпки…

Страх ме е, че ще постигна всичките хубави нещица, които съм си набелязала в моя си топ 100 и една сутрин ще отворя очички щастлива и доволна от живота си, ще си направя фреш от портокали, ще се зачета в някоя книжка или списание и прелиствайки страниците ще попадна на заглавия като „Няма нищо по-важно в живота от Любовта“, „Всичките успехи са нищо, ако ти липсва Любов“ и други производни. И дори и да не ти липсва, ще започне да ти липсва. Ще започнеш да я търсиш и чакаш, а така никога няма да я получиш. Тя сама идва. При тези, които са заслужили…

И защо всички стесняват Любовта до мъж-жена? И без нея- о!, ужас, края на света. ЛЮБОВТА е толкова по-голяма!!! Ами ако имаш в пъти повече любов от-и-към приятели и семейство. Ако помагаш на разни (не)познати хора и им подаряваш Любов, без да искаш и очакваш нищо в замяна. Ако си си избрал кауза, много по-голяма от теб? Не е ли това по-важното? А и това зависи от теб, нали? Всеки може да отгледа едно добро сърце.

Не искам да кажа, че Любовта не е важна. Важна е. И е хубаво да я имаш, защото „кариерата няма да те стопли в студените зимни нощи“. Против съм поставянето и над всичко. Това е като спъване още преди началото… „Защо ми е да постигам това и това, ако накрая ще съм сам/а?“. Може и да си, може и да не си. Не можеш да предвидиш бъдещето. Но ще е ужасно да си сам/а, зад гърба ти да има толкова много, а ти да се чувстваш все едно си се провалил/а. НЕ СИ! :)

Щастието НЕ Може Да Зависи От Нещо, Извън Нашите Възможности. Със сигурност не. Просто няма да е честно…

4 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. astilar said, on 3 април 2008 at 23:26

    Здравей Усмивке,

    Противоречиш си :), а ако не беше така нямаше какво да коментирам.
    Любов и щастие са необясними. Не са просто думи, които можеш да поставиш една до друга със знак за равенство между тях. Не са лекарства, които можеш да предпишеш с рецепта в правилните дози.
    Ти решаваш. Не, грешка – ти усещаш, кога си щастлива или обичаш.
    Знаеш, че всяка тревичка е красива и те радва, но заслужава ли да се влюбиш в нея?
    Каквото и да ти кажа ще сгреша.
    Има време за търсене, има време за сълзи, има време за любов. Това, че любовта и щастието идват, когато ги заслужиш са пълни глупости. Идват, когато най-малко ги очакваш. Идват с болка и радост, за да ги различиш от ежедневните чувства.

    Учението и работата (кариерата) нямат нищо общо. Стереотипи и клишета са подобни твърдения.

    Поздрави!

  2. stoedin said, on 4 април 2008 at 0:04

    Именно, любовта не се ограничава само до „мъж-жена“. Ако беше така аз щях да съм най-нещастния човек на света, а аз се считам за щастлив.
    Колкото до намирането и – мисля, че не можем да я намерим с усилия, просто трябва да я допуснем и тя ще дойде. Не като гостенин, който звъни на вратата, а тихо и неусетно…

  3. apieceofme said, on 4 април 2008 at 10:48

    Ех, че хубави коментари :) Благодаря и на двамата.

    @astilar- може да не съм се изразила правилно, не знам… Тези дни гледах най-новите епизоди на любимо филмче (OTH)и започваха с как 4 години след гимназията някои вече са супер успели, обаче са и супер нещастни и самотни , защото им липсва тази Голямата Любов, за която биха се отказали от всичко. Знам, че е само филм, но пък навсякъде съм попадала на подобни твърдения и си мисля, че не са в правилната посока…

    Иначе аз с две ръце гласувам за Щастието, като постоянно състояние (с разликата днес по-малко, утре повече и обратно), било то с или без половинката до теб, но задължително с мноооого Любов :) Към себе си, към живота, към най-милите ти хота и т.н.

    Усмихнат петък! (Много го обичам този ден :))

  4. Shaft of Light said, on 4 април 2008 at 15:02

    Така или иначе никога не можеш да си напълно щастлива. Щастието винаги е до една степен, ще имаш едно, няма да имаш друго, а дори да имаш всичко – ще искаш още ^_^ Както каза и в предния пост – „Въпросът е не дали а до колко“. Щастлив си в момента, в който не забелязваш предпоставките за нещастие =)


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: