Бързай бавно

Живот на село. Събрани спомени.

Posted in day by day, Read me by Мария Василева on 28 март 2008

Днес се върнах от едно място, където зеленoто е повече от сивото, а чистия въздух повече от мръсния.

За мое щастие сега (когато сама го търся) и мое нещастие тогава (когато всячески исках да избягам от него) съм от онези хора, които си имат не едно, а две села… От едните баба и дядо и от другите.

Двете коренно се различават едно от друго.

Едното се “оживява” почти и само през лятото. По наблюдение на баба през лятото може да преброиш до 50 човека. Средната възраст, обаче, е много над 50. Магазинът и пощата работят през два дена. Редовни автобуси няма. За покритие от мобилните оператори трябва да си много атлетичен и като го “хванеш”, ако можеш- спри да дишаш, да не вземе да се мръднеш. Пустош. Тук времето не спира, а те връща назад. Има само една нова къща и то, доколкото разбирам- за лов. Никога не съм ходила често в това село, защото условията не са били добри, а и тогава, когато имаше хора, деца пак липсваха. Но разликата 10 години назад и сега е потресаваща. Помня и панаири, и седянки, и първото ми возене на “опашката” на каруца (уж, без да ме видят :) ). Сега е събитие да видиш някого по пътя. Когото и да е. Толкова за това, забравено от хората, вярвам и от държавата място. Преди седмица бях там за около час за да помогнем на баба и дядо да се пренесат, които за разлика от мен нямат търпение да стане март и да си отидат на село. Старата селска къща с никаквите условия и без следа с луксовете на града ги прави по-щастливи… За настроението им отговарят и щурчетата :) А за моя изненада от сградата на общината, редом до българското се вееше знамето на ЕС.

Последните 2-3 дни прекарах в другото си село (първо на сърцето ), което е (както разбрах, че е модерно да се казва) “друга бира” : D Не бях ходила от юни. Променено е. Не с една, а с много нови и от хубави, по-хубави къщи. Има проект и за вилно селище. От година на година става все по-населено и по-населено. С все повече “екстри”, все повече магазинчета и кафета, които от своя страна са все по-заредени. Покритие има навсякъде. Кабелна по желание също има, но аз се надявам по-скоро на интернет. Гледах по новините, че има проект за все повече села, в които да има достъп до мрежата. А, дано, защото ако това стане ще се преместя да живея там :) А като нищо след 10, 20, 50 години да стане квартал на Бургас. По-добре не, разбира се.

Тук съм прекарвала много, в по-голямата си част летни ваканции. Никога по желание. Сълзи и караници :D “Всичките ми приятели са в Бургас, не искам на село!”. Наистина не исках, но затова пък разбирах желанието на родителите ми да ходят там. Разбирах, че са изморени, че искат тишина и спокойствие, че са уморени от гости, които случайно минават и звънят в неделя, 2 следобед и т.н. Обаче аз не бях. Аз имах енергия и желание за живот. За шум. За хора. Селото ми се струваше малко да побере цялото ми желание за Живот Там времето спираше, а аз исках времето да тече на пълни обороти. Всеки 2-3 дни в града бяха истински празник. Единственото време, когато наистина съм искала да бъда на село, е по време на панаира. Толкова много хора! Толкова веселие! А колко много играчки, захарен памук и сладолед! До 12 клас, когато отдавна сама решавах къде да бъда лятото, си спомням само един случай сама да поискам да отида на село- любоФ необяснима. Сега като се сетя и избухвам в смях :) Лапешки истории.

Не знам защо разказвам всичко това… Да де, знам, но обяснението не струва много :) По план трябваше с майка да отидем да нахраним Рекс, да засадим няколко рози и да се приберем. Затова и не бях взела нищо със себе си. Надвечер решихме да останем там и на сутринта да се приберем. А на сутринта решихме да накараме татко и сестра ми и те да дойдат и така стана, че се прибрах днес по обед. Понеже по bnt, btv и nova почти няма какво да се гледа през деня, си мислех за спомените, които имам, свързани с това село. За карането на колело от сутрин до вечер, за “яхването” на едно магаре :) (колко ме беше страх!), за криенето на чесън по джобчетата и хвърлянето му после незабелязано в тревата(виновна), за скачането на въже и ластик, за дългите изпращания от площада до вкъщи, за всички кучета и котки, които сме имали, за вечерите с баба и дядо, за дните, в които сме чакали майка и татко и при всеки шум от кола бягахме до портала, за световното 94, което гледахме всяка вечер на един малък черно-бял телевизор, за игрите с лего през дъждовните дни, за разходките за къпини и мента, за пикниците в гората и т.н. Споделих с майка, а тя ми каза, че трябва да се чувствам много богата с толкова много спомени.

А неусетно да ходя на село започна още повече да ми се харесва. Да си призная, идеята да останем още един ден, беше моя.

Колко бързо се сменят желанията на човек. Мисленето му.
Колко бързо се измаря…От панаира на суетата, от бетона, от шума…

*Имаше време, когато четях интервюта на известни личности, пожелали да остареят на село… И не ги разбирах. А сега искам да живея на село и да си пътувам до града, много преди да се пенсионирам… Уаооо. Дори се стреснах от това как звучи само…*

6 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. razmisli said, on 28 март 2008 at 6:27

    О, това наистина са много хубави спомени… Късметлийка си! :)

  2. astilar said, on 30 март 2008 at 23:27

    Завиждам ти! :)
    В детството си плачех – „Всички приятели са на село, само аз оставам тук.“

  3. apieceofme said, on 31 март 2008 at 0:33

    @astilar: нали знаеш- всеки иска това, което няма… По онова време с радост щях да ти предложа да се разменим :)

  4. златно детство « simplyblue said, on 31 март 2008 at 13:02

    […] Живот на село. Събрани спомени на apieceofme и Магарета на Графът ми припомниха за […]

  5. Графът said, on 31 март 2008 at 19:01

    Спомени от детството…чудесно е да ги четеш, чудесно е да ги сравняваш, но най-чудесното е да ги имаш!

  6. румцайс said, on 4 август 2012 at 1:24

    Аз съм израсъл на село и сега четейки това сълзите ми не напират, а просто си текат. Дори върнах семейството си от чужбина за да поживеем на село и децата да прихванат някоя годинка на двора при баба си и дядо си. После да знаят че има за какво да се върнат, а не само да надоволстват, че им жега и искат климатик.

    Открих тази страница търсейки текста на една песничка дето щерка ми изучава по пеене в 4 ти клас. Ето го и него:

    То всяка вечер пее нейде скрито
    На къщата в притихналия мрак.
    И сякаш виждам пак копни от жито,
    И тичам, и ловя светулки пак.

    Припев:
    Щурче, щурче, къде са дните летни
    С комбайните, с напева на коли?
    Навън сега е зима неприветна
    И едър сняг от седмица вали.
    Ла ла, ла ла…
    Ла ла, ла ла…
    Щурче, щурче, навън сега е зима.
    Бъди ни гост и пей у нас.

    Затрупал е градините, нивята,
    На ручея гласът е заглушил.
    Самотна и премръзнала земята
    Мечтае за цветята на април.

    Припев:…

    Певецо мил, разбирам ти копнежа,
    Жадувам волния простор и аз,
    Навън сега е зима, зима снежна,
    Затуй бъди ни гост и пей у нас.

    Припев:…

    Нямам какво друго да кажа, авторът е го е казал всичко останало


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: