Бързай бавно

Да простиш на Другите и на себе си.

Posted in favourite, personal, Read me by Мария Василева on 10 март 2008

Ден за прошка. Да-дадеш-и-да-получиш.

Ден, в който да поискаш прошка от най-близките ти хора за неща, които си направил съзнателно или несъзнателно. Защото ти може и да си забравил, но те със сигурност помнят.

Ден, в който да дадеш прошка. Да отвориш сърцето си за някого отново. Или поне да го освободиш, за да продължи напред.

Ден, след който можеш да дишаш по-свободно. Да се почувстваш по-чист и по-добър. Да си вземеш поука и да се заредиш с желание от тук нататък да правиш всичко с една идея по-добре.

***

Мисля, че най-трудно е да сведем глави за прошка пред самите нас.

Затова, че не винаги спазваме обещанията си- към Другите и към себе си.

Затова, че не винаги сме толкова търпеливи и волеви, колкото ни се иска.

Затова, че не винаги преследваме мечтите си със страстта, с която знаем, че трябва. За да се сбъднат.

Затова, че не винаги сме достатъчно усмихнати и добри.
Затова, че…

Всеки си има свой списък. Може нито едно от по-горните да не се отнася до вас. Може на мен просто да ми харесва да мисля, че всички си приличаме поне по някои “точки от списъците”, които създаваме.

***

Обърни се назад към изминалата година, виждаш ли нещо, което продължаваш да носиш и което те кара да се чувстваш зле и те дърпа назад…? Прости си грешката и стъпката встрани.

Вземи си поука и продължи напред. Без сянката на грешките от миналото. Само с уроците.

***

Днес си простих, че не винаги изпълнявам всички задачи, които си поставям, не винаги давам 100% от себе, понякога повече мечтая, отколкото действам; понякога се оставям на ежедневието да ме погълне и се изгубвам сред куп задачи, които ме откъсват от нещата, които са наистина важни за мен, спрях да пиша и чета толкова, колкото преди, все още понякога се улавям как наистина ама наистина си губя времето,или нервите за глупости, че…..

Списъка, всъщност, е доста дълъг. И завършва “отворен”- последното многоточие побира всичко онова, за което ще се сетя утре, вдругиден, след месец…

Простих и на тези, които не са или никога няма да поискат прошка. Дано и на мен ми бъде простено.

П.П. Дори да е по-трудно… Можеш ли наистина да простиш на някой друг, ако не си способен първо да простиш на себе си?

5 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. […] Да простиш на Другите и на себе си […]

  2. […] Колкото до прошката… Тук съм казала […]

  3. krasimir said, on 23 февруари 2010 at 5:47

    Браво браво чуй как пласкам с ръце.ххх Толкова ми хареса че мисе прийска да имаше нещо за което да ти кажа простих, карай сеедно че имало:):):)

  4. […] започнете от себе си, разбира се, което е и […]

  5. … let it be | Разпилени парченца... said, on 26 февруари 2017 at 13:47

    […] отношението ми към празника през годините- 2008, […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: