Бързай бавно

Какво означава да не вярваш в себе си

Posted in Question marks, Read me by Мария Василева on 5 март 2008

Съквартирантката ми е на 24, от Испания, но до към 12 годишна възраст е живяла в Германия. В една част от времето е като типична испанка, в другата (според мен по-голямата) действа и мисли като типична германка. Сега някой ще ми направи забележка как няма такова нещо „типичен …. “ , но вярвайте ми, знам какво говоря :) Малко като нашето „българска работа“.

Скоро забелязах нещо, което не знаех къде да причисля. Към испанската или към немската и жилка.

Убедих я колко хубаво би било да кандидатства за участие в един „маратон“, който университета организира в съдружие с някои от най-големите консултански компании в света, в който ако те одобрят ще имаш възможност да участваш в case study с някоя от тях. Накрая взимаш и сертификат + фирмени подараци. За победителите наградите зависят от всяка компания.

„Ама аз, такова… Не знам трябва ли…. Не знам какво точно ще е… Аз никога не съм била на такова нещо… Няма да се справя…“ Бла бла.

Е, аз не се предавам лесно и стигаме до компромис- ще кандидатства, но не е сигурно дали ако я одобрят, ще отиде. ОК.

Хоп, поздравителен e-mail. Пак вайкания, вместо радост. Пак несигурност. Пак 1001 причини да не ходи.

Енергия не ми липсва :), думи още по-малко, затова отново успях да я убедя да потвърди участието си.

В ноща преди case study-я бе една такава унила, притеснена. Опитвам се да я накарам да се усмихне и и казвам как хич да не му мисли, ще отиде и ще спечели. Тя едва не избухва в смях.

„Глупости. Със сигурност няма да спечеля. Има толкова по-умни хора от мен, които също ще бъдат там. For sure, not!!!“
„Щом са те избрали, значи са видели потенциал и имаш същите шансове за успех и победа като всички останали. “
„Не, не.“
„Погледни ме и кажи как ще отидеш и твоята група ще победи.“
„Не мога. Не.“

След 10 минути се стигна до „OK. Ще отида и може и да победя“. Малка победа.

Всичко мина и замина и цял ден всяка беше по няйните си задачи, когато вечерта изведнъж се сещам да я попитам как е било.

„Победихме.“
„?!“
„Да, победихме“
„Казах ли ти, а? :) “
„Победихме, но НЕ! заради мен. Другите бяха много добри. Аз нямам нищо общо. Късмет.

Гледах я и не можех да повярвам. Замълчах си. Показа ми чанта пълна с подараци, сертификат за участие, сертификат за победа, mp3/mp4 player и никаква радост…

Попитах я защо не е радостна и как ако не бях попитала по нищо не бих познала, че е била на първо място.

„Аз бях. Ама теб те нямаше като се върнах, а вече колко време е минало.“

Case study-я е свършил в 5. Разговора се проведе към 8-9.

Въпросът е дали (не)вярата в себе си може да се причисли към някакви „национални стериотипи“ или по-скоро не…

П.П. Понякога срещам хора, които колкото и да се старая да мотивирам, да ги накарам да повярват в себе си, в мечтите си, да се почувстват по-добре, да се усмихват повече и т.н. не се получава. Сякаш блокирват всичко позитивно. Единственото, което знаят е „аз не мога, аз няма“… Техният свят е в сиво и черно. Моят е в цветовете на дъгата.
Тъжно ми е за такива хора.

6 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Лора said, on 6 март 2008 at 17:47

    Благодаря ти за този пост. Аз съм същата като твоята позната (макар и да нямам случай на конкретни успехи, като цяло нормално се оправям в живота). Ще си го взема на себе си за урок, а теб те поздравявам че имаш сили и желание да помагаш на такива „киселяци“ (един вид им „преливаш“ от твоята кръв)

  2. apieceofme said, on 6 март 2008 at 19:07

    Не се сдържам просто :)

    Усмивки!

  3. Anchett said, on 6 март 2008 at 21:46

    Според мен тука националността няма никакво значение. Дали вярваш в себе си или не, дали си решителен и поемаш рискове, си е въпрос на лична емоционалност. Просто мацката е сдухла, хубаво е, че си си дала толкова усилия да й повдигнеш малко духа :)

  4. Koe-kak said, on 7 март 2008 at 16:37

    Националноста има значение според ме…Много народи не са свикнали да живеят като нас,да търсят изход и да рискуват,те просто са живяли в нормални държави и не им се е налагало да правят такива решения….Разбира се и личноста е от значение, навсякъде има хора който рискуват и те са двигателя на прогреса….

  5. Hamaelleon said, on 8 март 2008 at 8:42

    Честит 8 март!!!
    Чувствай се желана и въздишана! Искам те много, желая те! Да ми четеш блога, не друго :P

  6. apieceofme said, on 8 март 2008 at 12:15

    Хахахах :) Мерси, мерси.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: