Бързай бавно

Университета като бизнес

Posted in Question marks by Мария Василева on 4 март 2008

Представете си, че имате власт и средства (или най-малкото знаете как да си ги набавите)

Какво бихте проминили в един университет за да стане печеливш бизнес?

Какво бихте въвели, какво бихте премахнали и т.н.

Такси, инициативи…

Идеи :)

П.П. Скоро ще ви кажа защо питам…

12 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. razmisli said, on 4 март 2008 at 19:17

    Не мисля, че университетът трябва да бъде бизнес. Нито печеливш. Там, където това се е получило резултатът не е никак добър.

  2. apieceofme said, on 4 март 2008 at 19:46

    Не съм съгласна. Университета трябва да действа като компания. Особено бизнес училищата. Как да очакваш от институция, която се крепи само на субсидии от държавата, примерно, да те направи добър мениджър? Да ти предложи добри условия и прочие? Виж американските университети- доколкото знам Харвард, Стандфорд, Columbia, MIT и т.н. са частни и годишните им приходи са милиони… (не говорим за ДА, които притежават) Дали не произвеждат качествени кадри?

    Това, че не генерират средства е един от главните проблеми на нашите, според мен. (Което е следствие на факта, че са държавни, но въпреки това има много дейности, които могат да бъдат предприети…)

    Скоро малко повече по темата :)

  3. razmisli said, on 4 март 2008 at 20:18

    Харвард, Станфорд, Колумбия и МИТ са частни, но в никакъв случай не са бизнес, нито печеливш такъв. Финансират се в абсолютно миниатюрна част от таксите на студентите. Голяма част от капитала им (endowment) идва от дарения на бивши възпитаници, които правят даренията си по различни причини, но най-вече защото се чувстват задължени на своята Алма Матер, от благородни чувства и други причини. Не по бизнес причини. Но всички тези посочени от теб университет не генерират средства, ако имаш предвид генериране на средства по бизнес модел. Е, разбира се, научните проекти (природните науки), развивани в университетите може да привличат финансиране, но най-често то е от фондации и в много редки случаи от компании, при което всеки професор си кандидатства отделно за финансиране. Но такова финансиране няма нищо общо с печеливш бизнес.

    Бизнес училищата са различно животно и начинът, по който те произвеждат добри мениджъри съвсем не се основава на факта, че са частни, а на други фактори.

  4. apieceofme said, on 4 март 2008 at 21:30

    Съгласна съм, че не разчитат на такси, но пък определено генерират средства чрез лицензи, които държат, чрез периодични издания, изледвания, партнъорства, рекламни площи ако искаш и какво ли още не…

    А даренията на алумни също влизат в сметката :) Въпросът е, че си имат система за това и периодично им пращат mail- и с „Желаете ли да дарите….“ или организират нещо друго. Който търси, намира.

    Когато университетите са активни, всички печелят. А те са активни, когато отговорността е в техни ръце.
    Като си оставен на субсидии и е „невъзможно да фалираш“, управляващите ги нямат много желание да свършат някаква полезна работа…

  5. razmisli said, on 4 март 2008 at 22:00

    Тоест, говориш за това как университетът да предприема различни начини на финансиране, а не как да бъде печеливш бизнес. Различно е, защото когато е второто, то означава да продаде с възможно с най-висока печалба продукта си. Ако университетът действа именно като компания, оттам нататък върви по наклонена плоскост.

    За другите начини на финансиране, които споменаваш (тук говоря за американските университети):

    рекламни площи: университетите не предоставят такива, освен в изключително редки и ограничени специални случаи; разбира се, обратното е вярно, инвестират в собствената си реклама

    дарения: разбира се, както вече казах (само че, отново, не е бизнес модела, а кампанията за събиране на тези средства се основава на някаква идеална цел)

    периодични издания: не знам за кои случаи говориш, но обикновено периодичните издания не са източник на приходи, дори често се субсидират от университета с цел престиж

    лицензи: да, носят приходи на университетите, които ги държат, но малко са, които имат такива и то в достатъчно голямо количество

    партньорства: не съм сигурна за какво конкретно говориш тук, но дори и да има приходи от партньорства те са малка част от бюджета на университета (а и към тях се подхожда много внимателно)

    изследвания: не всички изследвания носят конкретна печалба, още по-малко незабавна; ако ли пък изследванията се финансират от фондация (вж. по-горния ми пост), не се знае дали печалбата достига до университета. Нали за да има печалба от изледвания първо трябва да се инвестира сериозно в тях.

    Бих добавила други начини за финансиране, дребни или големи: инвестиция и управление на капиталите на университета, лихви и печалби от това, продажба на дрехи и предмети с логото на университета, etc.

    Има разни департаменти, които съществуват не по академична причина, а с цел приходи (например школите по английски език за чужденици, летни курсове за гимназисти, вечерни курсове за работещи и други).

    Заедно с възможните приходни пера всеки университет има много, по които налива средства със съзнанието, че са недоходоносни, но важни по други причини. Практически една част от бюджета на университета субсидира друга част.

  6. stoedin said, on 5 март 2008 at 23:56

    Така поставен (коментар 2) въпросът всъщност води до един по-глобален въпрос: Нещо добро ли е конкуренцията в условията на капитализъм? Ясно е, че без конкуренция има упадък – това го видяхме тук преди 20-тина години. Само че за мен е вярно и друго: Когато печалбата е водещ фактор, ценностите се изместват и нещата се израждат – това го виждаме сега. Примери много. Лично аз предпочитам културата в различните и форми да остане извън бизнес механизмите.
    Сори ;) за това, че вместо да отговоря на твоя въпрос – какво бих променил в един университет за да стане печеливш бизнес – отговорих защо не искам да бъде такъв.
    Може би наистина цялата работа е в това как да се изкарват допълнително пари от университетите, за да имат повече средства и да могат по-добре да изпълняват основното си предназначение.

  7. zaza said, on 7 март 2008 at 18:04

    Понеже сигурно си мислим за един и същ университет – бих уволнил повечето от преподавателите, които преподават от онова време и си говорят за неща от онова време…

    Ще внеса Български преподаватели, които преподават в чужбина – ако не може, ще внеса българи. Ще организирам сам „Кариери“ и те няма да са работа на няколко души в мазата да виждат какви стажове се предлагат. Стаж – да редиш стока в Пикадили не е стаж, колкото и да те убеждават, че ти дава възможност за развитие.

    Основната идея – да се създаде нов продукт. Този продукт – друга основна задача е да се продаде. Основна цел – освен като клиент, чуждестранните студенти са и част от продукта. 30% чужди студенти е една много добра, но и за момента висока цифра за българските стандарти. Чужди студенти не означава от турция и гърция и не означава няколко пратени по еразмус. Означава интернационализиране на университета.

    Всички дейности, които са към университета, но не са основна дейност – обучение – да се рециклират. Ако е издателство – да се направи на пазарен принцип със запазване на собствеността. По същия начин и заведенията – да ги вземе някой, който наистина ще прави бизнес и университета ще има полза от това – нормални цени и осигуряване на заетост за студентите. Създаване на няколко книжарници на пазарен принцип – като в СУ например, а не една с опашки от по 10 човека и служители, които ти се карат, защото си влязъл.

    Най-после да се купят преподаватели от софия, търново и т.н. и да се направи специалност Търговско право.

    Промяна на формата на обучение – премахване на лекциите в сегашния им вариант. В американските колежи ми хареса – един преподавател ти води всичко и е наясно какво ти е говорил предния час. Часовете са логически свързани и се преподава на малки групи. Лекция с 300 студента… в нормален университет няма и да повярват, че такова нещо съществува, освен ако не е дошъл някой гуру да говори…

    Таксите? Колкото трябва – когато му теглиш чертата не се знае какво ще се получи, но нека фирмите да плащат за обучението на студентите в някаква степен, а също така да се създаде на студентите възможност да присъстват на занятия, но също така и да работят. Две лекции сутрин и две следобед или по една в средата на деня 5 дни седмично си е абсурдно.

    Университетски вестник – От две седмици работя в истински вестник – да проверя нещо погледнах студентския вестник – чудя се как тези хора са ме учили на журналистика… Такова оформяне, стил…Веднъж годишно се издава сигурно с тираж 100 броя и сигурно никой освен тези, които пишат в него не го чете. Един пример за списание – Харвард Бизнес Ревю. Нека да не е световен вестник или списание, но поне да е национален.

    Още много, много, много неща могат да се направят. Общо взето само сградата трябва да остане :-)

  8. apieceofme said, on 7 март 2008 at 23:52

    Хахахах :)

    Вярно е всичко, ама май няма да сме сред щастливците при които някои от нещата може и да се сбъднат… :(

    Поне може да си помечтаем.

  9. razmisli said, on 17 април 2008 at 18:15

    Прочетох тази статия в Ню Йорк Таймс днес и се сетих за тази дискусия. Като един малък пример, че когато бизнесът се намеси в университетското образование може да се получи доста взривоопасен резултат, защото ролята на университета е да дава образование чрез обективна дискусия и свободен анализ, както и чрез некомерсиални изследвания, в края на краищата с мисия да променя обществото чрез критическото мислене, което култивира. Докато на бизнеса работата е да продава продукт по възможно най-печелившия начин, което не задължително се припокрива с критическо мислене, свобода на изследванията и обективност (а често влиза в противоречие с тях).

  10. razmisli said, on 17 април 2008 at 18:20

    Съжалявам, линкът не излиза, но може да се намери статията като се отиде на страницата на веснтика и се потърси оттам – заглавието е „Merck Wrote Drug Studies for Doctors“

  11. apieceofme said, on 17 април 2008 at 20:57

    Здрасти отново :)

    Мерси за статията- прегледах я. Прави си, че университета не трябва да е бизнес. Грешката е моя в заглавието- имам в предвид по-скоро как да се привлече бизнеса В университета, като средства за мат. техн. база, като курсове водени от компании и т.н. Това разбира се е, друга тема :)

    Иначе заглавието е така, защото точно тогава имах възможността да участвам е един case study на тема “How much is SGH worth as a money-making business ?University as a business – valuations and value creation” и от там…

    Благодаря ти за коментарите :)

  12. razmisli said, on 18 април 2008 at 19:57

    Моля :)
    Интересен case study! Мисля, че ще бъде интересно и за други ако пишеш за него, какво се е разисквало. Аз бих била любопитна специално как поставят тънката граница между използване на възможните блага, идващи от бизнеса и в същото време предпазване от необективност или на неволно прокарване на интересите на бизнеса в университета (conflict of interest).
    Приятно ми е да чета за твоите преживелици и ентусиазъм, надявам се заразен за други български студенти. :)
    Успех!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: