Бързай бавно

Не те чувам, не те виждам…

Posted in day by day, music by Мария Василева on 1 март 2008

Детски смях. Чуруликане на птички. Сирена на линейка. Комплимент.
Това е, което чух.

Усмивки, погледи надолу, погледи нагоре, уморени/ търсещи/ питащи/ мечтаещи очи. Радости и проблеми.
Това е, което видях.

А ти?

***
Вече няколко дена поред излизам без mp3 player-а си. Все така като преди си стои в чантата, но вече не е първото към което посягам след като прекрача прага на входната врата. Даже въобще не се показва извън нея.

Случи се в сряда. Бях си пуснала новата ми любима песничка на repeat mode и вървях с бодра крачка към университета, усмихната, щастлива, с енергия и ако имаше с кого, дори бях готова да се разтанцувам на улицата. На това му се вика настроение, нали? :) С наближаването ентусиазмът ми започна да се губи, все по-бързо и по-бързо оставаше някъде зад мен, а с него и volume отиваше надолу. Докато напълно го спрях. Ужасена. Изплашена…

Разминавах се с десетки други момичета и момчета като мен, до един със слушалки от техните си mp3 player-и, забързани, замислени, изгубени, без да желаят да бъдат намерени…

Казват музиката сближавала…

А в онзи миг си мислех как всъщност е започнала да ни отдалечава едни от други… Да е като бариера.
Бариера, която доброволно слагаш между теб и останалите, между теб и светът.

Слушалките и vol на max спират шумовете на града. Шумовете на Тук-и-Сега.

Нещо повече, те те заслепяват… Любимата музика те пренася в твоя си свят, където можеш да си мечтаеш, да търсиш решение на проблемите си, да си задаваш въпроси и сам да си отговаряш… Вървиш ли, вървиш, а всичко останало е страничен пейзаж, който ти е чужд и който не те интерсува. Понякога си толкова „замислен“ или по-точно заслушан в поредната любима песен на любима група, че може да се разминеш със стар приятел. А после ще се извиниш. С разсеяност.

„Съжалявам, не те видях.“
„Но аз ти извиках, знаеш ли? А ти си продължи…“
„Съжалявам, не съм те чул/а“

*Поне едно от двете ви се е случвало, нали?*

Ами ако някои иска да сподели радостта си с теб?
Ами ако някои иска да те помоли за помощ?
Ще го чуеш ли? Ще го забележиш ли?

Не мога да живея без музика. Както и вие може би. Особено, когато пътувам.
В града, обаче, от тази сряда, я карам на „live“…

П.П. Игра на асоциации. Музика- Изолация…

8 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. anchettka said, on 1 март 2008 at 11:36

    Ммм, дам. И аз съм си мислила подобни неща. Всеки затворен в своята сфера между двете слушалки. Яко е това, което си направила, да конкретизираш шумовете (тук и сега) наоколо. :) Аз съм се заигравала да отгатвам, каква музика слушат хората хаха, понякога има интересни екземпляри, които дават свобода на емоциите си под формата на мимики и потропвания, кефя се на такива хора :))

    усмивки от мен

  2. Svetlina said, on 1 март 2008 at 16:42

    Има и една порода, които са си така и без слушалки, но причината си е същата – светът е прекалено голям и шарен, че да искаме да се присъединим към него. Слушалките са още по-ефективни от добрите стари маски, нали?!

  3. astilar said, on 2 март 2008 at 1:49

    Често срещам хора със слушалки, които се усмихват, но не на мен. И аз вървя така понякога… рядко, но го правя. Тогава гледам и виждам повече, отколкото ако съм потънала в безмузичните си мисли. Понякога предпочитам да не чувам шумовете на града и разговорите на минувачите. Хм, „тук и сега“ не е обективна, а субективна реалност и слушалките са оправдание, а не пречка за възприятията.
    Поздравления за поста!

  4. danceallnight said, on 3 март 2008 at 0:58

    Не съм съгласна! Аз умишлено искам да се откъсна от всичкия излишен шум, приказки… но това не е изолация, а уединение !

  5. apieceofme said, on 3 март 2008 at 3:23

    Понякога, естествено, на всеки му идва да „избяга“ от всичко и от всеки… Да си зареди любимия play list и да тръгне без посока и цел… Проблемът, така както аз го виждам :) , е че все по-често това е предпочитаният вариант. Не е „понякога“, а е „винаги“. И като прибавим всички нови джаджи и услуги, сайтове или каквото и да е там, всичко води до Отчуждение :(

    @anchettka : И аз понякога потропвам с крак и като че ли това не ми стига, ами като се усетя, сама започвам да си се смея :) Луда работа.

    @Svetlina : Със сигурност са по-ефективни от добрите стари маски, да:)

    @astilar: Хм…Съгласна. Понякога музиката има и обратният ефект- да ни помогне да почувстваме всичко една идея по-истински… Да е като врата към света с всичките му цветове и нюанси.

    @dance : Милооо :) Твоят коментар дори закъсня ми се струва. Очаквах повече оборване, но в крайна сметка всеки сам преценя кое, как, какво… Според мен всеки започна много да търси това „уединение“ и границите между него и изолацията започнаха да (ми) се размиват.

  6. Hamaelleon said, on 3 март 2008 at 22:23

    Аз не разбирам какъв е проблема всъщност.
    И преди да ги има така масово mp3 player-ите, изолация пак си имаше, просто не ти е правило впечатление.
    Не искам да слушам бай Ганьо, който кара лъсквия си джип и бибитка, щото някой не бил карал толкова бясно като него.. и прочие градски шумотевици (ходя пеша на работа, не знам дали си се заслушвала скоро в шумовете на големите булеварди, няма значение дали Софийски или Варшавски – там ли беше сега?).
    Дори и да си размина така с приятел, както пишеш, знам, че можем да се видим и да имаме една пълноценна среща, ако го решим. Когато реша обаче, че искам почивка от шума, значи ще си почивам. Това е ;)

  7. apieceofme said, on 4 март 2008 at 0:54

    :)

  8. Митко Иванов said, on 9 март 2008 at 1:19

    Хора упомнете се! Назад към природата! Назад към хората! Назад към себе си! Избягайте от ковчега на електрониката!Животът е кратък!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: