Бързай бавно

За неговите, техните, твоите и моите мечти…

Posted in favourite, Read me, Useful materials by Мария Василева on 22 януари 2008

Нали знаете как понякога сме склонни да задаваме въпрос само защото тайничко се надяваме да ни го върнат с едно “а ти?”. Стар трик при силно желание да споделиш , да се похвалиш или да се оплачеш с нещо. Уловката е, че е необходим Някой, на когото да зададеш въпроса и този Някой не може да е просто някой, а трябва да е Някой, на когото му пука за теб и Някой, който да умее да чете между редовете. Как да ви убедя сега, че животът е лесен ;-)

Колкото и време в очакване на този Някой да отделих през последния час, така и си останах сама в стаята. Представях си как ще влезе и още от вратата ще запитам :

”За какво си мечтаеш точно, ама точно в този момент?”

Ще се учуди, ще помисли минута-две, ще се усмихне и ще каже нещо забавно от типа на „как звучи едно здравей, преди да ме обстреляш с въпроси? :) „. „Става“, с на свой ред усмивка, ще отговоря. После идва частта, в която се надявам този Някой да е достатъчно наблюдателен, за да попита “а ти?”.

“Аз си мечтая да напиша най-доброто заглавие.”
“Заглавие на какво?”
“На една приказка за мечтите. Неговите, техните, моите, твоите…. “
„И защо трябва да е толкова специално?“
„Защото искам да споделя тази приказка с възможно най-много хора. Знам, че ще им хареса. Докато я гледат ще се усмихват, на места ще се смеят, на други ще мечтаят, ще почувстват желанието да станат по-добри. Дори ако последното продължи само минути след края, пак си струва, защото един ден може се върнат отново към нея и този път да станат по-добри за ден, месец, година, завинаги… Това е като да имаш новина, която искаш да изкрещиш на целия свят. Хубава, при това. Не е като да се случва всеки ден…“

Улавям се как мога да продължа до безкрайност с този измислен диалог между мен и мен, но тъй като последното, което искам е този пост да бъде за мен, спирам дотук.

Това са част 0,1 , 2 , 3 , 4 , 5 , 6 , 7 , 8 , 9 и 10 от последната лекция на болен от рак професор. Проф. Randy Pausch. Не си направих труда да проверя дали вече присъства в блог пространството, защото така или иначе нямаше да се откажа от възможността да публикувам линковете тук. Както и ти не се отказвай ако лекцията ти хареса.

По принцип след всяка книга или всеки филм, направил ми впечатление, обичам да цитирам поне 1-2 изречения. Не и този път.

Всеки сам трябва да избере какво да вземе от тази лекция, от този човек и от тези очи, които за секунда докато говореше не помолиха мълчаливо за състрадание, не излъчваха тъга, не бяха пълни със сълзи.

И вашите няма да са, вярвам, поне докато той говори (от средата на нулевата :p до средата на седма мисля, че част). Моите се напълниха със сълзи, когато някои от приятелите и колегите му взеха думата. Спомних си за Стайнбек и неговото “да живеем така, че когато умрем, хората да тъгуват за нас.” Което в превод естествено означава да живеем така, че да правим света едно по-добро място с по-щастливи хора. Сълзите ми бяга изблик на тъгата, че човек, толкова прекрасен, колкото изглежда този професор поне от материалите, публикувани в мрежата, си отива от този свят (а може би не ) и от този страх, ще успея ли да живея така, че да има разлика “С” и “Без”. Някои може да ме обвинят в лигави приказки, но ако мечтата на всеки един от нас не е свързана с желанието да правиш хората около себе си- познати и непознати, по-щастливи и да допринасяш светът да се превръща от ден на ден в по-добро и усмихнато място, тогава… тогава за какво живеем?

Връщам се на лекцията и на мечтата за написването на най-доброто заглавие… Не, не се опитвам да привлека рекорден брой посещения и после да се хваля ех, колко съм била интересна. Не. Просто бих се радвала ако повече хора гледат лекцията, защото това би означавало повече усмивки и повече мечти.

Ако днес нямате време, оставете я за неделния или който и да е друг следобед, когато не сте притиснати от ангажименти, работа, грижи, липса на време. Отделете и необходимите минути, за да я гледате, но и необходимите минути, за да помечтаете след края и… Минути, в които да се запитате „къде мога да се впиша аз и какво мога да направя?“

А ако я харесате толкова, колкото аз, пуснете я и във вашия блог. Колкото повече мечтатели, толкова повече. :)

П.П. Ето и линк към други материали по повод лекцията, заболяването на професора и още една лекция, този път за Управление на времето.

Tagged with: ,

8 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Михаил said, on 23 януари 2008 at 16:57

    Здравей,
    Много съм възхитен от блога ти, и съм ти много благодарен че тук намерих линкивете към лекциите на този невероятен човек. Попаднах тук заради коментарите ти за Алексис Зорбас, докато проверявах има ли тази персона почитатели сред българското интернет пространство :))) Като цяло малко, са хората чели тази „задължителна“ книга, но пък има и сериозни фенове :)

  2. apieceofme said, on 23 януари 2008 at 17:59

    Лекцията сигурно стоеше повече от месец като bookmark и сега като я гледах в понеделник съжалих, че не съм го направила по-скоро… Погледни и лекцията му за Управление на Времето- страшно добра е също :)/ не е свързана въобще със заболяването му, а изцяло прагматично настроена…. не знам коя е по-добрата :p /
    Колкото до Алексис Зорбас, сега следсесийно, пак ще си я прочета. Тази книга е заредена с толкова много енергия!, че думи нямам просто :)

    Усмивки

  3. Михаил said, on 25 януари 2008 at 13:26

    Да, важно е да се препрочитат понякога книгите, особено през по-голям интервал от време, защото често се оказва, че съм прочел някоя книга преди момента от живота ми в който съм способен да я разбера напълно :)

    Усмивки и на теб :)))

  4. […] от примерите, които проф. Randy Pausch бе посочил в своята лекцията по “Time Management” беше: […]

  5. lina said, on 27 юли 2008 at 4:32

    Prof. Pausch e po4inal v4era, 26 July. Svetla mu pamet!

  6. apieceofme said, on 28 юли 2008 at 9:10

    @lina: не знаех, благодаря за коментара… Светла му памет! Дано има повече хора като него.

  7. […] За неговите, техните, твоите и моите мечти […]

  8. […] детските си мечти, не, как да живеем живота си , писах преди малко повече от […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: