Влюбен ли си?

– Може ли да те попитам нещо?
– Да.
– Помниш, че нямаш право да ми връщаш обратно въпроса, нали?
– ОК.
– Влюбен ли си?
– Хм… Може ли да не отговоря? Спира ме нежеланието ти да отговориш на съшият въпрос.
– Знаеш, че такива са правилата на играта: задаваме си въпроси, но нямаме право да си връщаме един и същ с “а ти?”. Печели, който е по-бърз, защото колкото повече се бавиш, толкова по-малко въпроси за задаване ще останат. Откланяме се от темата… Влюбен ли си?
– Мисля, че да…
– Но аз те помолих да не се, нали? Помолих те така искрено…
– Може би това беше причината.
– Кога го разбра?
– Не знам.
– Какво почувства?
– Не знам.
– Кое те накара да се влюбиш? В какво се влюби?
– Не знам… Може би това, че сме различни…
– И… ?
– Няма “и”.
– Това не е любов. Съжалявам. Дори да бих се чувствала поласкана… Не си влюбен.
– Какво за теб е любовта?
Любовта означава да бъдеш готов да жертваш живота си за другия. А ти не си, нали?
– Труден въпрос.
– Ще ти подскажа- не…

Мълчание…

От начинът, по който описваш Любовта, излиза, че на човек би му било трудно да се влюби дори един-единствен път през живота си…
– Именно. Затова е специална.
Смяташ ли, че за изминалото време успя да ме опознаеш?
– Не.
– Как тогава можеш да обичаш човек, когото не познаваш ? Да обичаш означава да приемеш другия с добрите и лошите му черти, а за да ги опознаеш ти трябва време. Иначе всичко останало е обложка…
– Никога не можеш да познаваш напълно партньора си.
– Вярно. Както много хора никога не успяват да опознаят самите себе си. Какво остава за другите… И все пак можеш да познаваш някого повече от начинът по който изглежда или се държи…
Вярваш ли в любовта от пръв поглед?

Мълчание… Този път не от него.

Вярвам. Като много много рядко изключение. А сега ще си лягам. Изморена съм. Лека нощ.

***

Излъгах. Т.е. изморена съм, но и не ми се ляга. Мисля си за последния въпрос и как се озовах като в капан…
Чудя се как човек може да вярва в две изцяло взаимноизключващи се възможности…
Чудя се и как можеш да кажеш, че си влюбен, без да можеш да посочиш какво те кара да чувстваш, че е нещо повече от “харесвам те”.
Чудя се как можеш безболезнено да сложиш край на връзка с единствената причина, че човекът отсреща се е държал прекалено добре с теб…
Чудя се дали можеш ли да оценяш нещо, което получаваш наготово…без борба…
Чудя се кое е по-добро: да живееш щастливо в “измама”, но в „заедност“ или да останеш сам, но истински…
Чудя се как се гради високо самочувствие. Защо на едни им липсва, а други го имат в излишък?
Чудя се дали е истина, че противоположноститете се привличат и няма ли някакви (допустими) граници на различията?

Чудя се още 1001 неща, но казват, че това му е интересното на живота. Въпросите. Те били по-трудни. А отговорите…? Отговорите я дойдат, я не. И единственият начин да стигнеш до тях е принципа риск печели, риск губи. А може да се допитаме и до феята на сънищата, нали ? Лека ;-)

One thought on “Влюбен ли си?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s