Бързай бавно

За лукса през моите очи. Без фалш, в диаманти и швейцарски банкови сметки, моля.

Posted in Question marks by Мария Василева on 13 януари 2008

Събудих се в 6:30. Нищо, че е неделя. По пътя към пералното помещение срещнах приятели, които се връщаха отдискотека. Нормално- неделя сутрин се пада след събота вечер, а събота вечер е за това, да се забавляваш до зори  Лятото, ако си късметлия, може да посрещнеш и изгрева. Тогава имаш 2 в 1- хубава събота вечер и невероятно неделно утро. Пак се отплеснах… След усмивката при вида на две свободни перални и бързо поправената грешка след “опс, забравих да сложа прах” (не се смейте, моля ) изкачих стълбите до петият етаж. По желание, а не защото асансъора пак беше развален. *Когато си решил да започнеш да живееш здравословно, най-лесно изпълнимата задача от списъка с от-днес-ще… е “забравя за асансъора”. Горещ душ, закуска и кратък разговор в skype-а. Едно от хубавите неща рано сутрин е скоростта на интернета. Следва кафе + бейлис = неочаквано добра комбинация и преглед на новия брой на Капитал Light. За лукса. По план веднага след кафето трябваше да продължа с довършителните работи по презентация на тема “Пазарът на луксозни коли в Европа” , но нещо ме спря… В главата ми на бързи обороти се въртеше единствено въпросът “какво за мен е луксът” и отвличаше вниманието ми от по-важният за момента: порше или ферари ? :D

Лукс…

Първата ми асоциация бе здраве. Отговор за шестица, нали? *Ех, вижте ме колко съм умна и неповърхностна и не казах къща в Маями * . Дали обача наистина го мислех или го поставих на челното място, защото от първи януари до днес съм болна и не само, че вече съм доста уморена, но и не съм в състояние да правя любимите си неща… Може би ставам в 6:30 сутринта не за друго, а просто защото снощи, след като си взех хапчето против упорита кашлица и си изпих десетия за деня чай, се сгуших под завивките доста преди 12. В събота вечер! Както и да е. Иска ми се да вярвам, че и ако бях в перфектно здравословно състояние, пак това щеше да е първата ми ацоциация. Аргументирам отговорът си и със следната мисъл, вече цитирана някъде из предните постове : “Здравето не е всичко, но всичко без него е нищо”. Здравето е живот, а какъв по-голям лукс от това?

Втора асоциация- време. И тук се спрях. Започнах да мисля в посока, където се оказа, че лукс е да имаш семйство и верни приятели, да работиш нещо, което ти харесва, да обичаш и да си обичан и […] стигнах дори, че лукс е да имаш какво да ядеш, да имаш къде да спиш и т.н и т.н. В тон със здравето и времето. На кой са му притрябвали пари, когато се говори за лукс. И не спорете, че всичко изброено дотук не е лукс. Е. Само където не го осъзнаваме. Както и не винаги осъзнаваме, че ам…, да…всички се борим за световен мир. В тоя ред на мисли забравих да спомена, че лукс бяха и двете свободни перални сутринта, същото се отнася за душа. Колко малко ни е нужно да се почувстваме щастливи и “заобиколени от лукс”, а?

Последното може да ви е прозвучало малко иронично, но четейки как различни публични личности, не само в конкретния брой, а във всяко интервю, в което въпросът присъства, отговарят по един и същ начин, подобно на манекенки в американски конкурс за красота (“world peace”, “world peace”…., “world peace” ) ми идва в повече.

Тук по принцип си говорим искрено и лично, затова знайте, че ако някой ме попита какво за мен е луксът, ще го свържа с материалното. Звучи ми някак супер ама супер фалшиво, когато всички започнат да обясняват, че луксът, видиш ли, не се измерва в цифри и “щастие с пари не се купува” . Вярно, но все пак… Като не ви интересува толкова много лукса и неговите материални измерения, пазарувайте на битака, вместо по Витошка, носете часовник за 20 вместо 20000лв, и с разликата помогнете на семейства, които нямат с какво да изпратят децата си на училище, примерно. Защото да учиш си е лукс, също, само дето често го забравяме, пък някои направо си бягат от него. Да, ама в дуг живот, нали?

Най-много се изнервям, когато прочета “време”. То е, което перобладава най-много измежду отговорите на известните (и богатите). Защо ли? Ами защото това е което наистина им липсва покрай безбройните им анагажименти. Ако им липсваше храна, щяха да кажат, че лукс е да не си гладен. Главната редакторка на Light пише – луксът за всеки е различен. Съгласна съм, с допълнението, че за хората от една и съща класа, си е почти едно към едно в същите измерения.

***

Сега ако внимателно препрочетете написаното ще имате “нова дефиниция” на понятието лукс – “лукс е нещо, което ви липсва”. Ако предпочитате, както ще откриете и в броя- луксът е нещо, към което се стремите. На мен това определение не ми допада, защото не мога да сложа в една категория стремежа към това да имам хляб на масата довечера и стремежът към модел от последната колекция на…(вие си изберете).

Чисти глупости и PR. Фалш.

Здравето, времето и останалите неща не са лукс. Те са малките радости, които оценяваме, когато от време на време губим. И ако хората с по не-знам-колко-цифрени-банкови-сметки се оплакват от липса на време, защо не спрат и си починат? Защото искат още. Още от луксозния начин на живот, който е не просто скъп, а много скъп. Защото ако най-много се интересуваха от време за близките си, щяха да намерят такова. Защото зависи от тях. От това да делегират отговорности, да имат по ефективно разписание, да спрат с разрастването на бизнеса и прочие. Обаче ако искаш да имаш 3-4 коли, поне един хотел, апартаменти в NY, Лондон и Париж, къща в Маями и такива неща, е, ще се лишиш от време, за да работиш, да трупаш още и още, а дори и ще си искрен като те попитат “какво за теб е луксът”. Ама естествено, че е време.

Ако днес изляза и ме спрат на улицата, с риск да ме помислят, че IQ-то ми е два пъти по-малко от това на Буш, ще започна с “околосветско пътешествие, остин мартин, диаманти, рокля на версаче, костюм на chanel, яхта в Монако, часовник Chopard, отсядане в 5-звездни хотели и пътувания в първа класа и подобни разни екстри. Най-вече : правото на избор. По-скоро, свободата на такъв. А тя често идва и с каквото ще завърша- пари. Малко или много, всеки сам си решава. Защо ли? Ам, мен може да ме влекат горните неща, теб може да те влече да си правиш колекция от ретро коли, друг да събира произведения на изкуството и всеки според желанията си, но за всичко е нужно пари. Съжалявам, но е факт и не мога да свържа понятие като лукс с броене на стотинките по джобовете.

И на мен ми липсва време, но това е защото не винаги съм достатъчно организирана. Липсва ми и здраве от време на време, но това е защото не живея здравословно. Ок. Тук греша. Едно е да имаш лоша настинка, друго е да ти открият рак… Здравето е изключение. Трябва да си страхотно глупав, за да не го поставиш на първо място в каквато и да е класация – било то за лукса, било то за най-ценното, което притежаваш или би искал да притежаваш и така. Но времето… Времето си зависи от нас и от нашите приоритети. И ако работиш по 15 часа на ден не за да отседнеш в 7- звездния хотел в Дубай, а за да има какво семейството ти да яде, да, прав си- за теб времето е лукс. Лукс е и ако е ограничено, което се свързва със здравето, естествено… (Преброено звучи ужасно  ) Но не мога да приема подобен отговор от хора, които печелят в милиони и после като ги питат що е това лукс, отговарят «време». За какво са ти тогава тези милиони? Размени ги за време, щом това за теб е лукс. Не можеш нали? Затова парите са лукс. Защото ако имаш достатъчно можеш да си подариш време. Само, че ти искаш повече пари, а не повече време…

За да завърша и извън здравето като номер едно сред лукса… Не мисля, че лукса трябва да се свързва с тривиалното. Защото тривиалното може да значи и минималното. А лукса носи идеята за ексклузивност, за стил, за екстравагантност ако искате. Лукс е да можеш да си позволиш да бъдеш различен. Сливането с тълпата е къде къде по-лесно достижимо. Лукс е да можеш да разполагаш с времето си. Лукс е да можеш да угаждаш на желанията си. Луксът не е достъпен за всеки. Затова е и лукс. Проблемът е, че сме свикнали да свързваме парите с всичко лошо и много хора си налагат автоценцура, когато трябва да отговорят на подобен род въпроси (пр. «какво за тебе са парите?») , защото се страхуват, че ако са искрени биха били критикувани за «повърхностното си мислене»

Въпросът, обаче, не е избройте най-хубавите неща в света, не е какво цените най-много, не е какво ви прави щастливи. Въпросът е какво за вас е луксът. И си мисля, че всеки има доста добра и истинска идея за това, и понякога се улавя как мечтае за успехи в работата и спечелване на джакпота от 6/49, за да я осъществи. Поправете ме ако греша.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: