Бързай бавно

Stockholm- a city to fall in love with , I part

Posted in Traveling... by Мария Василева on 1 декември 2007

*Макар и позакъсняло…ето как прекарах почти 4 дена в Швеция :) *

Полета ни беше за 6 сутринта, а на летището трябваше да бъдем към 4. До последно си повтарях „Няма да спа. Няма. Не.“, но в крайна сметка си откраднах цял час от 2 до 3, за всеки случай, ако в Стокхолм не ни остане време за сън :D Към 5 вече бяхме минали през всички check-in и разни гишета и чакахме нетърпеливо бординга. Мислех си, че времето ще мине супер бавно, но вследствие на факта, че някои от другите Еразмус студенти, с които се засякохме на летището, дойдоха направо от парти и все още бяха под влияние на алкохола, доста се позабавлявахме. Предполагам останалите хора във фоайето са се чудели от къде имаме тази енергия толкова рано сутринта.

Докато чакахме на опашката за качване в самолета се заговорихме с един швед. Сякаш ей така, между другото, спомена „Нали знаете, че Стокхолм е най-красивата европейска столица?“, което предизвика невярваща усмивка и „Къде тогава остава Париж примерно?“, а човекът спокойно, все едно бе очаквал такъв коментар, добави „Париж си има своята романтика, разбира се, но Стокхолм…Стокхолм е специален“. Помислих си „Да, да…Сигурно е красиво, но чак пък толкова…А и всеки би казал, че неговата столица е най-красива.“. Поправих се. „Е, добре де, не всеки. Аз не мога да кажа, че София е най-красивата европейска столица. Дали въобще някой може? И да го каже, дали го вярва?!“. Вече сме в самолета. Всичко е розово. Първи полет с WizzAir. Липсва ми кафето по време на полет. Толкова е приятно да гледаш към облаците и да отпиваш от чашата кафе, мечтаейки, очаквайки… За 50 евро отиване-връщане с включени такси, толкова.

Пристигнахме и о! всичко е бяло. За първи път виждам сняг тази година. Бях забравила колко е прелестно. Зззз. Студ. Качваме се на автобус, който за около час ще ни закара до Стокхолм. Нямам търпение вече. В автобуса разглеждаме дневника на Сара, сладурана от Тайван. Изглежда толкова…пътешественишки :) И така интересен! Като го разлистваш и някаква сила те кара да се усмихваш. Веднага си записвам- „трябва да направя нещо с моя, защото изглежда скучен.“ Човек се учи докато е жив :) *вече има резултат:)*

Вратата Стаята Комуникации ;-) Надзирателят

Пристигнахме в Стокхолм. Няма сняг. Много е студено, но, което е по-важното, много е красиво. Много. Оставихме си багажа и бързо бързо към Стария град. Хостела, в който ще бъдем, е бивш затвор. До 1975г. ако не ме лъже паметта е бил най-големият затвор в Швеция. Чувството да спиш в затворническа килия е…доста забавно, да речем. Постарали са се да не променят затворническата атмосфера. В стаята има малко прозорче. Вратата е като оригинална затворническа, само че вместо ключ, ползваш карта :p Има и огледало във формата на гилотина. Ако искаш може да си купиш раирана в бяло и черно пижама. В двора се вижда манекен, направен като надзирател. Абе, забавен хостел :)

Коледа идва…

Стокхолм…Ако има изречение, което бе повтаряно по неизвестен брой пъти от всеки един от нас, то това е „Уаоо, тук всичко е толкова красиво. Хората, улиците, магазините. Всичко!.“ Чудиш се кое по-напред да снимаш. Разхождаме се из Стария град и отвсякъде сме заобиколени от малки магазинчета, кафета и ресторантчета,които сякаш ти прошепват „ела, тук ще ти хареса,това място е създадено за теб“. Съвършено подредените витрините с коледни играчки те зареждат с коледно настроение и те карат да забравиш за студа. Минаваме покрай малък „бутик за шоколад“ и тук-трябва-да-вляза–>магазинче за хора, които обичат да пишат. Тетрадки, листи за писма, цветна хартия за ръчно направени картички, примерно, и толкова много други красиви неща. Загубваш се сред избора. Влюбваш се във всичко. А в съзнанието ти изникват идея след идея. Не успях да удържа на изкушението и си направих малък подарък- японска хартия. Не ми се тръгваше от магазина, но нямаше как. Витрина с Пипи. Задължителна снимка за pippi :) Следваща спирка- магазинче за сувенири. Избираме си картички. Досега винаги съм си купувала картички като спомен от мястото, което съм посетила, но не и за да изпращам. Този път си взех и пощ. марки. За всеки случай.

Красоти :) Пипи И аз искам такава пощ. кутия пък :) Коледно настроение Сякаш от друго време…

След разходката из уличките на Стария град посетихме Националния музей. Интересно, приятно и…топло. Хареса ми дизайнерската изложба на Anders Jakobsen, както и изложбата „Collections of Painting and Sculpture from the middle ages until the early twentieth century.“ След музея се насочихме към центъра, по пътя случайно попаднахме на „френски хот дог“ и доста се посмяхме отново :), а малко по-късно видяхме ледена пързалка. Музика, светлини и толкова много усмихнати лица :) Атмосферата те омайва и не ти остава друг избор освен да си вземеш кънки и да се попързаляш. Няма значение, че се страхуваш на леда, че си премръзнал и прегладнял :) Прекарахме около час на пързалката и (като да не повярвате) не паднах нито веднъж. Имаше една двойка, като изкарани от американски филм. Хванати за ръце, той- уверен, тя- плаха. След няколко опита просто се спряха в средата на пързалката, сред заобикалящите ги момичета и момчета, прегърнаха се, погледнаха се така както само влюбените могат, целунаха се и си тръгнаха. Сигурно не прекараха и 10 минути на леда, но нямаха нужда от повече. Идва ти запееш „Love is in the air“ :)

Хапнахме и обратно към хостела. Между другото само, метрото е огрооомно. И както аз бях като шокирана от размерите, Кристин и Астрид повтаряха, че в сравнение с парижкото, е нищо особено…?! Освен Сара, която вече споменах, компанията ми се състои от още две французойки. Всъщност едната е студентка в Швеция и ни се води като екскурзовод :) Трите, с изключение на мен (вярвате или не) искаха да отидат на дискотека. А аз, не знам от къде намерих сили, се чувствах толкова изтощена, че искам/ не искам, реших да си остана в „килията“. В последствие никой никъде не ходи, заради умората… Надявам се, че ще имам втори шанс да опитам от нощния живот в Стокхолм. Събрахме се в една от стаите, хапвахме, говорихме, смяхме се и …пишехме пощенски картички. Моите първи картички :)

Легнах си с усмивка и единственото, за което съжалявах е, че утре вечер трябва да напуснем Стокхолм. А ми се искаше да остана възможно най-дълго тук. Този град като, че ли те омагьосва…

Първа снимка в Стокхолм… Подобрения разни ;-)

9 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Svetlina said, on 2 декември 2007 at 13:48

    Браво, браво! Колко е хубаво, че някой е бил в града на Карлсон и ми е донесъл снимки. Мерси много :)

  2. apieceofme said, on 2 декември 2007 at 18:19

    :)

  3. Galadriel said, on 3 декември 2007 at 23:19

    Ихааа…като чуя Хостел и все за гадния филм се сещам. Удивявам се на това как откриваш нещо усмихващо в такъв затворнически хотел. =)) Иначе пътеписа ти е стахотен! За блога да не говорим ;) Ще те чета редовно =)

  4. apieceofme said, on 4 декември 2007 at 0:11

    Мерси мерси :) А в „затвора“ наистина бе забавно…странно забавно :p

  5. Стойчо said, on 14 декември 2007 at 17:09

    Здравей, хареса ми пътеписа. Може ли да го препубликувам в моя блог? пиши на мейлчето:-)

  6. […] Stockholm- a city to fall in love with , II part (+ Вастерас) Публикувано в: На път… — apieceofme @ 1:00 /първа част тук / […]

  7. aquarius said, on 12 януари 2009 at 19:34

    Прочетох този пътепис много внимателно, защото преди 4 години бях там командировка от една моя предишна работа. Обаче не можах да разгледам Стокхолм, а само минахме през летището. Да умреш от яд. Нашата цел бе Surahammar, което е на един хвърлей от Vasteras (не знам, ама те май му казват Вастерос или поне такъв ми е спомена).
    Както се пише във коментарите за шведския език, той е доста приятен за ухото и мелодичен някак си. Другото, което ми направи много добро впечатление, е отношението на шведите. Щом ни посрещна на летището шефът на този клон на фирмата там с личната си кола, а после 4 дни ни водеше насам – натам, да хапваме, да зяпкаме, накрая ни направи изпращане с вечеря в испански ресторант. :)) Няма повече какво да коментирам. Лошото беше, че ставаше тъмно доста рано (към 15 часа) по това време на годината и не можахме много да играем ролята и на туристи.
    Спомням си, че шефът ни заведе до залива на онова голямо езеро и там ни посочи едни светлинки навътре и на сами повърхността. Обясни, че там има подводен хотел, който се състои само от един апартамент. Било много шик приятелите ти да ти подарят за сватбата една нощувка за първа брачна нощ. :D ;) На мен поне идеята много ми хареса, ама да му мислят страдащите от клаустрофобия. :P
    Имаше и едни симпатични блокчета с много хубав изглед към залива и заради това много подходящо остъклени. Чак се размечтах тогава да си живея в нещо подобно. ;)
    Уфф, голямо писане ми направих. :) Взема и аз да си създам мрежови дневник. :P :D

  8. aquarius said, on 12 януари 2009 at 19:37

    Ррр, защо не мога да си редактирам коментарите от глупави грешки! Пък и става дума за залива във Вастерос. :)

  9. apieceofme said, on 12 януари 2009 at 19:47

    Изглежда си си прекарал супер :))) В последно време ценя повече спомени като твоите, не-толкова стриктно туристически (там бяхме, после там, накрая там, а за онова другото не ни остана време :D), защото те са, което правят едно пътуване истински твое. Не съжалявай за ролята на туристи.

    Колкото до хотела… аз бих се радвала повече ако е над водата :)Небе, Слънце, и безкрай пред теб.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: