Бързай бавно

Girl talk

Posted in day by day by Мария Василева on 1 декември 2007

Вчера сутринта се събудих с ейййй такава усмивка :) Нищо, че не бях спала много. Нищо, че не ми се ходеше на лекции. Беше ми хубаво :) Разбрах защо, минути след като изскочих изпод топлите завивки. Навън бе бяло. Не бяло, бяло, бяло, но все пак опит за такова. Да се залепиш за прозореца и да гледаш, да гледаш… Да, ама не. Time-based management. Отидох. Със закъснение. (хем това е курса, за който си бях обещала никога да не закъснявам…не върви някак ;-) ). Седнах до Joanna. Попита ме дали имам време за кафе след лекцията, защото в сърцето и било каша…Лоша работа, когато си имаш приятел от около 3 години, но намесете @ конференция в разказа, и всичко става доста по-ясно :p Съгласих се, макар, че с моят невероятен опит, най-много да и дам някой грешен съвет…За да вляза по-бързо в историята, си писахме бележки. Така, както не бях правила от години сигурно. Спомних си как в прогимназията и в гимназията не минаваше ден, рядко и час, без да си разменим някои и друга бележчица, “тайно” уж. Избрахме пицарията на ъгъла. Първата, в която стъпих във Варшава. “Ах, че ухае…Аз май съм гладна. Нека забравим за кафето, а за сметка на него да си хапнем. :) ” Звучи добре. “Ок, но ти избираш. Нещо традиционно полско”. Супа zurek и специални филийки хляб. Само съжалявах, че не съм си взела фотоапарата. Всичко изглеждаше така прекрасно! + толкова вкусно, както и се оказа. Навън продължаваше да вали сняг. Вътре слушахме Франк Синатра и водихме “girl talk”. Иска ти се да останеш тук с часове…
Припомних си една мисъл-подарък, която сякаш бях позабравила. “Да опиташ нещо ново те кара да летиш. Не се страхувай да полетиш!”. Усмихнах се. Говорихме, говорихме, говорихме и накрая завършихме с нарисувана карта как да стигна до еди-кой си магазин в центъра плюс кратък урок по полски с думи и изрази, които биха ми били полезни (при все, че не всеки и навсякъде говори английски).
На тръгване не можехме да спрем да повтаряме колко прекрасно и коледно е вече всичко. А аз не помня откога не си бях прекарвала така добре, все едно бях с Dance на пица (за мен) и салата (за нея) в Godzila :D
А днес, днес вече е първи и обратното броене до полета за България започна. Официално е месецът на чудесата и доброто настроение :) Коледа идва…:)

3 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. mD said, on 15 декември 2007 at 1:19

    Skype, please (: ?

  2. apieceofme said, on 15 декември 2007 at 19:35

    apieceofm3 :)

  3. mD said, on 19 декември 2007 at 21:13

    До тук добре (: сега ако ми дадеш и пълномощно със стимулиращо ДА хи-хи (: ще е супер… (: Благодаря (:


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: