Бързай бавно

Настроение за сладолед

Posted in stories by Мария Василева on 15 ноември 2007

Скоро гледа някакъв филм и (без да иска) сравни живота си с този на главната героиня. Нещо, което човек никога не трябва да прави, защото живота не е филм. Още по-малко американска комедия. Почувства се така ужасно обикновена! и сива!, че тази мисъл не спираше да я преследва.

“Нима е нужно да бъда интересна сама на себе си? Едва ли.“

Продължи да върви към сладкарницата на ъгъла, без да обръща внимание на гласа, който се опитваше да я изведе от състоянието на безпричинно щастие, в което се намираше.

“Добър вечер. С бисквити и ванилия. Само за мен, да. Не, не във фунийка, в кутия. За вкъщи. Повече. Още повече. Нощта е дълга. Благодаря. “

Почувства се като героиня от американски филм, нищо, че не бе събота вечер. Обратно вкъщи.

“Добре де, каквото-сега-е-вкъщи.”, поправи се сама.

Постели одеало на прозореца, зависе с друго, сложи сладоледа в купичка и седна… Гледаше хората, които вървяха по тротоара, взираше се в преминаващите коли, питаше се какви ли истории се крият зад светлините на отсрещните апартаменти. Обичайните, все същи въпроси. Вечни?

Чудеше се как в един момент може да и се танцува и подскача от радост, а в следващия да и се иска да плаче. Не както плачеш докато гледаш “Титаник”. /Лош пример- тя никога не бе плакала на Титаник. Нека бъде ”A moment to remember” / . Плачеше и се с глас и с часове, докато не започне да трепери и разбере, че и да иска повече, не може. След един такъв плач няма как да не се чувстваш по-добре– нова и спокойна. За целта, обаче, и трябваше място, където ще е абослютна сама…А тя никога не оставаше сама. Не бе плакала от лятото, но това е друга история…

Искаше и се да бъде влюбена. Ах, колко много и се искаше да бъде влюбена! Не замаяна, а в-л-ю-б-е-н-а-д-о-у-ш-и! Искаше и се да заспива в нечии прегръдки…Да се събужда първа, да се взира в нечие лице, да прави кафе и закуска. Да целуне нежно нечии устни за “Добро утро”. Да излязат заедно. Да е неделя. Да се разхождат ръка за ръка. Да погледат залеза. Да хапнат. Да отидат на кино. Да се върнат заедно. Да си вземат душ. Да си легнат с усмивка, сгушени…

Искаше и се да каже някому “Обичам те!”.
Искаше и да го чуе…
Поне веднъж.

Очите и се напълниха със сълзи. Усмивката си бе отишла. Поредните пропилени мигове в тъга. Ах, как мразеше да бъде слаба!

Пое дълбоко въздух и се насили да се усмихне. Подейства. Реши, че няма право да бъде нещастна. Имаше си кажи речи всичко… Нямаше го само него, но какво от това…?

“Добре, че бързо се съвземам!”- помисли си.

Време е да свърши нещо полезно. Стана от прозореца, погледна за последно светлините на града, отвори го за секунди (не обичаше студа, но харесваше начина, по който той я караше да се чувства жива) и си каза “Мирише на зима”. Да, да, клише, но не отдели и секунда за нещо по-…

Смени playlist-a в winamp-a от “бавни” на “бързи” парчета, взе няколко мандарини за енергия и се чу да произнася на глас:

“И този път ще оцелея. Винаги го правя.”

А нощта едва започваше…

3 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. […] Настроение за сладолед […]

  2. DiA said, on 16 март 2010 at 14:52

    :) Ето в този пост си Ти… Мноого откровена и истинска. Хареса ми! :*

  3. apieceofme said, on 16 март 2010 at 15:49

    Аз, аз, колко да съм аз :)) От 2007г….


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: