„Обществото на мъртвите поети“…

Преди мъничко, благодарение на bgtelevizor.net гледах “Обществото на мътвите поети” по FoxLIfe. Хареса ми. Мисля, че и преди съм го гледала, но пък си заслужава да се повтори. Няколко са нещата, за които си мислех докато го гледах :)

Първо- завиждам на хората, които могат да се изразяват в стихове… (*както и на тези, които могат да свирят, да композират, да пеят*) Аз мога само да пиша. Като и това не е много сигурно. За поезията единствено желание не стига. Необходим е талант. (Предполагам и муза :)) Може би повече време също- едва ли създаването на стихотворение става ей така, гладко и мигновенно. Разлики много. Извод- нищо не мога да направя по въпроса, освен да се наслаждавам на чуждите творби :)

Второ- не би ли било хубаво в живота на всеки човек да има поне един друг, който безспир да ни припомня за древното “carpe diem”, което сигурна съм вече всеки знае какво означава в превод. Някой който да ни предизвиква да направим живота си неповторим, да оставим следа, да не се страхуваме да бъдем себе си… «Да живея пълноценно и да изпия до дъно чашата на живота»…Все пак нека не забравяме и съвета «без да се задавя», защото безразсъдство никому не е нужно…

Трето- наистина ли съществуват такива родители? Пренасящи собствените си неосъществени амбиции върху децата си, дори когато осъзнават и виждат, че по този начин ги правят нещастни? В доста филми и книги са описани подобни “случаи”, но някак си не мога да повярвам, че в реалността също се срещат. Ужасно е. T.e.,трябва да е ужасно… И за капак- при провал, същите тези хора не са способни да поемат отговорност, а я преписват на средата или на някой, който се е опитал да помогне. По същия начин както не са поели отговорност и за собствения си провал.

Имаше много откъси от стихотворения, които ми харесаха + една мисъл, която сякаш и преди съм срещала- “Животът на повечето хора е изпълнен с тихо отчаяние”. Е, да си кажа право, аз май предпочитам показността и да си казвам кога ми е добре, кога не. Кое по-правилно не знам, но “тихо отчаяние” ми звучи така тъжно, самотно и примирително, че дори силна дума като “показност” ми допада повече…Въпрос на избор.

Лека нощ или по-добре успешна нова седмица:)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s