Бързай бавно

Исках да пиша за…

Posted in Traveling... by Мария Василева on 29 септември 2007

Извода и след Норвегия, и след Америка е един и същ- не ставам за пътеписец ;-) Само, че в Норвегия бях за 2 седмици, а в САЩ- за 3 месеца… Прекъснах верига, която къде по-лесно, къде по-трудно, бях изграждала в продължение на близо 2 години… Спрях да пиша :( /с мннн малки изключения/ Не само тук, в блога, а и на едно друго, мое си и много специално за мен местенце… Restart. Някак си като съм на път и сякаш се загубвам сред новите места и хора, сред хилядите навързани един след друг моменти, в които се улавям как несъзнателно си казвам „ех, че интересно…“ и да, много искам да споделя преживяното, но в следващия миг вече съм насъбрала толкова нови неща, че не знам с кое да започна… А времето не спира да тече, впечатленията се трупат и накрая всичко се превръща в такава бъркотия и разни случайни мисли и спомени преминават през съзнанието ми на такива бързи обороти, без посока и без цел, че губя смисъла и е по-добре нищо да не пиша :( Малко и ми е тъжно…за безвъзвратно отлетелите мигове, така и не дочакали момента, когато и те ще се намерят на белите листи и ще станат част от цялото, от историята…
Въпреки всичко снощи реших да си направя кратък brainstorming и да потърся завършеци на изречението „исках да пиша за….“. Ето резултата:

Исках да пиша какво е да работиш като sales person и как хора с английски език в пъти по-ниско ниво от нашето, които даже не се чувстваха комфортно да разговарят с нас заради грешките, които допускат, тъй като си знаят (само и ) най-вече речта, правиха в пъти по-големи обороти… Защото всъщност клиентите (ни) купуваха тях, нас, шоуто… Не продуктите. Всичко е въпрос на харизма.

Исках да пиша за магията на нашата работа в частност- за това какво е всеки ден да караш непознати хора да се усмихват, смеят и чувстват било то и за броени минути по-щастливи и как от време на време срещаш хора, които от своя страна правят теб по-щастлив/а. Веднъж един мъж спря, погледна ме в очите и супер сериозно каза “Съжалявам, но просто не мога да не ви попитам… Колко ви плащат, че сте толкова щастлива?”…За да можеш да правиш другите щастливи, първо ти трябва да си, нали? (или поне да се стараеш да изглежда така отстрани)

Исках да пиша за това какво е да живееш с евреи и как всичко написано за тях е вярно. Как получаваха 3 пъти повече пари от нас и харчиха 3 пъти по-малко :) Обяснение как пазаруват евреите :” Ние не сме като вас. Ако ни трябва червена тениска- отиваме до мола, купуваме я и се връщаме. Никога няма да ни чуеш да отговаряме на въпроса “къде отиваш?” с “на шопинг”, “за какво?”/ “не знам”. “ :D

Исках да пиша за разликата между това “просто” да вярваш (т.е. като всеки там) и да бъдеш “religious” в Израел, като второто се счита за привилегия. Как, примерно, невероятно красиво и умно 21-годишно момиче с прекрасна коса, за която всеки ден получаваше комплименти, знаеше, че след около година, ще и се наложи да я скрие… Завинаги и за всички, освен бъдещият и съпруг. И мисълта не я натъжаваше, а я караше да се усмихва. За нея това бе красив жест :”аз пазя себе си за теб и ти пазиш себе си за мен.”

Исках да пиша за това как един ден на работа любимите ми панталони се пръснаха по шевовете (без майтап) :D Излъгах- исках да се оплача заради същия факт :p , но така става като редуваш хамбургер с пица и си скаран/а със спорта.

Исках да пиша за това как именно в Щатите разбрах, че наистина всеки си има своята (добре прикрита) история и много от това, което се вижда на повърхността, колкото и правдоподобно да изглежда, накрая може да се окаже съвсем друго…

Исках да пиша за много клиенти, след които независимо дали са купили или не нещо, съм се чувствала толкова по-добре… Клиенти, които са ми подарявали усмивки, съвети, пожелания, комплименти…

Исках да пиша за две дечица, които дойдоха при мен с въпроса “това безплатни прегръдки ли са?” и за една може би 4-5 годишна сладурана, която без да отрони и думичка просто дойде и ме прегърна и стояхме така няколко минути, а майка и каза, че е така с всички -непознати и познати- отива и ги прегръща… Малко ангелче :)

Исках да пиша за една жена, която ми каза нещо, което не знам дали е вярно, но пък ми направи голямо впечатление. Каза ми, че в Библията пише, че Господ иска от нас винаги да бъдем усмихнати… И дори ако не се чувстваме добре, ако сме тъжни или болни, написано е да се усмихнем, дори насила ако трябва, да се опитаме дори да се засмеем, било то изкуствено, и после това “фалшиво” настроение, малко по малко, ще се превърне в реалност…

Исках да пиша за един възрастен мъж, който всяка седмица идваше и купуваше разни продукти, но сякаш не защото ще ги ползва, а защото отчаяно се нуждае от някого, с когото да си поговори… Жал ми беше за този толкова самотен човек, останал сякаш сам на света…

Исках да пиша за две жени на по около 60 плюс, които си пазариха козметика за “рожденият ми ден, твоя рожден ден, Коледа, деня “I love myself” и пр. “ :)

Исках да пиша за толкова толкова толкова много неща…може би някога, някъде, ще намеря време за поне едно-две от тях… Надявам се.

Един коментар

Subscribe to comments with RSS.

  1. waterfairy said, on 14 октомври 2007 at 21:41

    Накара ме да се усмихна дори само заради това, че си искала да напишеш да всички тези неща!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: