Бързай бавно

Gone with the wind…

Posted in Traveling... by Мария Василева on 29 септември 2007

Свърши. Хубаво /лошо, тъжно/ забавно и да, най-вече различно… Свърши.

Дълго отлагах написването на този пост, защото да се “сбогувам” с лятото означава да премина през всичко, което ми се случи, през цялата палитра с чувства, които човек е способен да изпита- от страха от неизвестното, премесен с нетърпението, което съпътства сбъдването на някоя мечта, през първоначалния стрес дали ще се справиш или не със задълженията на работното място, радостта, че си попаднал сред симпатични млади хора, любопитството, с което оглеждаш и поглъщаш всичко с поглед, милионите въпроси, които в началото съпътстват всеки твой ден, докато се адаптираш към новата среда, и се стигне до момента на раздялата и замрежения поглед.

Нека спомена и щастието от запознанството с човек, който да допринася всичко да бъде с една идея по-розово и тъгата, когато нещата отново възвърнат предишните си тонове, още преди напълно да си им се насладил(а). Да не забравям и катастрофата… Тръпките, които ме побиват всеки път, когато си спомня за нея и когато в главата ми изникне въпроса “какво можеше да се случи?”. И т. н. , и т.н. С две думи: смях и сълзи. Плюс всичко по средата.

Спомням си момента в който за първи път държах билета си до Америка и независимо, че отреденият ми престой бе с около месец по-кратък в сравнение с всичките ми приятели и познати, решили да прекарат лятото си там, бях убедена,че ще си променя датата за още по-ранна. Не защото нямаше да издържа на работата или начинът на живот, а защото отивах предимно за преживяването и два месеца и половина ми се струваха повече от достатъчно. И за миг не съм си представяла, че ще поискам да остана там… Обаче съдбата винаги може да ни изненада и в един момент не исках(ме) да остана със седмица или две повече, а до Коледа. Интересувахме се как можем да си сменим статута на визата, за колко време протича процедурата и прочие. Не защото Америка ни допадна (дори напротив в доста отношения), а по-скоро заради хората…

Плаках след последния си работен ден. Плаках след последната неделна среща, когато с мениджърите и колегите обсъждаме изминалата седмица и правим планове за следващата. Плаках на летището след последното “чао и всичко добро”…

Защо ми беше трудно да напусна Америка? Защото напускането и означава, че никога повече няма да видя тези хора отново. Не ми казвайте, че светът е малък, че има интернет, low cost полети и т.н. Преди вярвах, но ако трябва да се изразя в проценти- вероятността да се срещнем пак (според мен) е <1 %. И е толкова ужасно да знаеш това предварително. Седмицата преди края премина под знака на “днес е последният ми понеделник/вторник/… с…..”.

Не знаеш как да реагираш, а времето не чака и си тече, а ти просто отмяташ дни…часове…минути…и хоп…време за последното чао…и гледаш как този човек се отдалечава, и отдалечава, и единственото, което ти идва на ум е “това беше”. А понякога дори не си сигурен и не знаеш дали искаш или не искаш да видиш този човек отново…(?!) Единственото, в което си сигурен е, че всичко става прекалено бързо. И се чувстваш толкова странно… И колкото и малка, миниатюрна частица от себе си си дал и взел…то това се запечатва (все ) някъде и остава следа. Спомен. За колко дълго не се знае…Месец, година, цял живот.

За мен официално и неофициално лятото свърши. (Тук вече и парното работи :) ) Доволна съм, че отидох и видях и не съжалявам за нищо, което предполагам е най-важното :) Кой знае, догодина може пак :p

А сега вече май е време на „Есен, здравей!“

П.П. Исках да покажа някои сладурски нещица, които ще ми останат спомен, но почти всичко е в България. Все пак ето в какво намери израз страстта ми към бележници, тефтери, тетрадки и т.н. (още 3-4 имам вкъщи) + една чаша в която се влюбих в момента, в който я видях :).

img_0549.jpg img_0547.jpg

Един коментар

Subscribe to comments with RSS.

  1. […] не за плаж :)), а за да се убедя в грешните си прогнози относно шанса след само година да отидеш на кафе с […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: