Бързай бавно

Носталгично

Posted in Traveling... by Мария Василева on 1 септември 2007

Считано от днес ми остават още точно 10 дена в “най-великата страна в света”…

Странно е… До скоро се чудех дали да оставам или не до Коледа и единствената причина да не остана е заради предстоящата година във Варшава, а сега…сега колкото повече наближава датата на полета, толкова по-малко търпение имам да стъпя на родна земя и да се насладя поне на края на Бургаското лято :) А честно казано никога не съм била от хората, които изпитват силна (или въобще някаква форма на ) носталгия. Напротив- винаги ми е било повече от лесно да си стегна багажа и да замина нанякъде с някого. Без сълзи при изпращането, без „трудности“ при адаптирането към новата среда…

Чувствам се изморена. От работата, от еднообразието, от престореността… (Oсъзнавам, че съм тук на бригада и не съм видяла много, но все пак…)

Сякаш нещо и липсва на тази страна… Spirit…

Винаги съм си мислила, че Америка е място, което няма как да не ми хареса… Само, че филмите са едно, действителността друго… Не казвам, че не ми харесва въобще, но не мога да си се представя да живея тук. Прекалено много правила, прекалено много сивота, прекалено много рутина…

Естествено има и много неща, които ще ми липсват, но като цяло някак си не можах да се “влюбя” в тази страна, както може би (под)съзнателно очаквах.
Обобщение на лятото скоро :) плюс кой и какво ще ми липсва, а дотогава ще се опитам да се насладя на оставащото ми време, да прогоня нотките на носталгия, а вие там, които ме очаквате, подгответе се физически и психически, че 5 дена няма да се спи ;-)

П.П. Не мога да повярвам, че след 3 месеца тук, ще имам всичко на всичко пет дена в България и после пак с куфарите по чужбината :( Толкова много хора и неща ми липсват, а ще имам толкова малко време…

4 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Дончо said, on 1 септември 2007 at 12:44

    Хм, интересно мнение за САЩ от един млад българин.

    Бих искал да те попитам няколко неща, ти си реши дали да ми отговориш. Въпросите са провокативни, признавам си го, защото и аз се почувствах леко провокиран от твоята статия.

    * За носталгията. Казваш, че рядко я чувстваш. Колко опит имаш до сега, доколко си изпитала твоята устойчивост на носталгия? Питам, защото много хора си мислят така (за носталгията), но всъщност се бъркат, понякога жестоко. Като изключим това пътуване, преди била ли си за дълго време надалеч от дома? Завършваш с „ще имам всичко на всичко пет дена в БГ“, и казваш „толкова много хора и неща ми липсват“. Това не е ли носталгия? При това от най-жестоката?

    * За правилата. Ние, южняците, сме известни с ненавистта си към тях. Виж гърци, турци, испанци, италианци. Предполагам в Африка е още по-зле. Правилата ни побъркват, откъде-накъде някой ще ни казва нещо на нас? Не знаем ли ние кое е най-доброто, не само за нас, а въобще :) ? Прословутата професия, владяна от повечето от нас „специалист по всичко“ като че ли идва точно от омразата ни към правилата и реда, затова ние декларираме и спазваме нашите си правила, щото ние знаем най-добре.
    Принципно не мога да си представя, че ти харесва атмосферата и уредбата на живота в България. А то е такова най-вече заради липсата на правила, или по-скоро за неспазването им. Да, в САЩ има правила, както и във всяка друга нормална, уредена държава. „Уредена“ идва от „уредба“, а уредбата се гради на правила. Ако в САЩ са ти много, трябва да те поканя в Дания :). Тогава да видиш правила :).

    * За духа. Тук няма да питам нищо. Съгласен съм с теб. Дух липсва. Когато си чужденец, емигрант, тогава не можеш да уловиш духа на местото. Поне не и за три месеца. Аз си мисля, че след 3 години в Дания вече започвам да чувствам духа на това место, но той е толкова различен от този при нас, толкова друг. Проклятието на емигранта, това е. Поне твоите дни в САЩ са преброени, нали :) ?

  2. apieceofme said, on 1 септември 2007 at 15:40

    Здрасти :) С удоволствие отговарям на въпросите…
    1) Точно носталгия изпитвам, да :) И съм написала, че никога преди не съм изпитвала, затова и сега ми е малко странно, непознато чувство. Отсъствала съм доста пъти за по 2-3 седмици, не за повече, но често съм била с хора, които трудно издържат дори толкова кратък период от време.

    2) Естествено, че правила трябва да има обаче нека бъдат в граници. Аз не пия, но примерно едно момиче и едно момче от тези, с които живея, бяха излезли мъничко да си поговорят на въздух с по 50!!!грама вино и последва „не може да пиете на публични места“ (беше 12 вечерта) и „имате 3 седмици пробен срок дали ще или няма да напуснете комплекса“…?! Това ми се струва малко прекалено. Много примери има, този е първият, за който се сетих…Нямам нищо против правилата и без тях не може 100%, но не и всяко твое действие да бъде съобразявано с тях… Личната им свободата е много ограничена. Поне това са мои впечатления досега…

    3) Колкото до духа…Има места, коитоте грабват от първата секунда. Има и такива, които сигурно не 3 месеца, а 30 години да живееш там, не можеш да усетиш духа. Не съм била в Ню Йорк и предполагам, че там атмосферата би ми харесала. Като цяло обаче, не знам какво, но нещо определено липсва…нещо „европейско“ :)

    Преброини са дните и от днес започва обратното броене :)

    Усмивки

  3. asktisho said, on 18 септември 2007 at 14:59

    Ми, САЩ е гумена, пластмасова, силиконова страна, пълна с гумени, пластмасови, силиконови и много, много ограничени хора. Не се учудвам, че не би живяла там. Факт е, че с големи заплати успяха да привлекат в икономиката си най-умните и най-предприемчивите хора на света, но те са 0,1% Останалите 99,9% са просто печал.
    Препоръчвам ти да гледаш последния филм на Майкъл Мур – „Sicko“, за да разбереш колко зле са нещата там и как парите са заместили всичко, дори и морала, дори грижата за по-слабите. Според мен, САЩ е една чудесна дестинация за силните индивидуалисти, за безскрупулните капиталисти, чиято единствена религия са те самите, за свободните, предприемчиви умове. Ако имаш нестандартна идея за бизнес, именно там е мястото да я тестваш дали работи. Ако си готов да заложиш всичко на нея, да бъдеш предприемач и да се опиташ да станеш милионер за няколко месеца – САЩ е затова. за най-големите мечти и най-грозните разочарования. Но ти не си нито едното, нито другото. Ти си чувствителен човек, който се впечатлява от малките неща и точно това прави Европа твоят естствен роден дом, не точно България, а Европа по принцип. Тук се цени вниманието към детайла. Тук храната е по-вкусна и хората са по-истински. Тук образованието и здравеопазването са безплатни. Тук се интересуват и от изкуство, освен от кеш. Така че, айде на самолета и беж у дома! И добре заварила.

  4. apieceofme said, on 20 септември 2007 at 21:15

    :)


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: