Бързай бавно

Alive

Posted in Traveling... by Мария Василева on 23 август 2007

Денят ми започна така…и свърши така

Очертаваше се да бъде най-хубавият от престоя ми тук, досега. По препоръка на Ванката отидохме в Busch Gardens Europe и независимо, че нямахме много време да обикаляме и да се качим на всички влакчета, все пак беше толкова, толкова хубаво…:) А ние бяхме така изморени от работата и чакахме с такова нетърпение този почивен ден, че се радвахме на всичко като малки деца, направихме си и ретро снимки и опитахме от един невероятен сладолед… Смяхме се, подскачахме наляво и надясно, пяхме :p После изведнъж стана тъмно, мрачно, задуха силен вятър и хоп, в колата. Естествено и заваля. Въпреки, че не успяхме да се повозим на всичко, бяхме повече от доволни…Умората си каза думата и си спомням как малко след като напуснахме парка си говорихме повече не за преживяното, а затова как ще си отидем вкъщи, ще си вземем по един горещ душ (доста се бяхме понамокрили от дъжда) и ще гушнем възглавничките :) Аз си мислех и как най-накрая може да си открадна малко време и да разкажа за парка в блога…

И двете имахме страшно главоболие и колкото и да се опитвах да говоря, за да държа и двете ни будни, в един момент за секунди затворих очи… В следващия колата бе извън контрол… Завъртяхме се 2-3 пъти и после колата се насочи към гората, завъртя се още веднъж, но този път спря…Ако не беше спряла, щяхме да се върнем в движението и…останалото е ясно. Две коли, които са пътували след нас спряха да ни помогнат да излезем и да извикат полицията… Всички повтаряха само какъв късмет сме имали и как трябва да благодарим, че сме живи…

На мен това ми е първа катастрофа… Пътувала съм страшно много и въпреки, че не веднъж и два пъти е имало опасни ситуации, когато всичко се размине, просто пиеш три глътки вода и дотам. На момичето, което караше и е първата, когато тя е зад волана.

Казват, че в моменти като този, животът ти минава като на лента. И на двете, единствената ни мисъл беше “как ще завърши всичко това?”… Спомяням си как точно преди колата да спре, момичето, което караше си беше сложило ръцете на главата, за всеки случай, защото не знаехме кога и как и къде ще спре. Аз…аз само гледах. И се молех.
Винаги съм си мислила, че когато ти се случи нещо подобно и завърши добре (т.е. си жив и здрав) животът ти се променя. По-точно, трябва да го промениш. Сега, като ми се случи, не знам как да реагирам…Все още май даже не осъзнавам напълно какво се случи.

Интересно е как деня, за който мечтахме, всъщност завърши като кошмар…По-скоро, за малко щеше да завърши като кошмар… Щом всичко се размина, на косъм или не, трябва само да се радваме…

Когато четеш за някоя катастрофа, за миг сърцето ти се свива от ужас, но в следващия всичко си е по старому… Когато някой познат преживее катастрофа си мислиш, че знаеш какво му е… Повтаряш му как важното е, че той/тя е добре, че всичко се е разминало… Когато ти преживееш катастрофа, всичко е толкова по-различно… Всеки път когато се замислиш за секунда, преживяваш всичко пак и пак, сякаш се случва сега.

Дадоха ни още един почивен ден, да се съвземем малко… Утре животът продължава по старому. Само стреса си остава…

111.jpg img_01111.jpg

8 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. danceallnight said, on 23 август 2007 at 13:30

    Мария, ще те убия ! :) Надявам се майка ти никога да не прочете този post, иначе и Стаска е мъртва! Изключително много ми липсваш, а като пишеш такива неща, още повече се засилва желанието ми да си те гушна силно силно, докато не кажеш „Ауу, Дилл, боли ме..“ Идвай си вече….

  2. apieceofme said, on 23 август 2007 at 14:36

    Мило, майка знае за катастрофата… Колкото до гушкането, отказах се от варианта право в Полша (имаше билети), затова на 12-ти живот и здраве, си идвам :) Многото мина, малкото остана :)

  3. Sunny said, on 24 август 2007 at 12:18

    Оф, като чета поста и като гледам последната снимка, тръпки ме побиват! Добре че сте живи и здрави! Майната й на колата!

  4. apieceofme said, on 24 август 2007 at 15:18

    Дам…това е най-важното… :) Като ни питаха как сме, отговаряхме благодарни, че сме живи… Ама да си бяхме в България, да отидем да ни леят куршум ;-), че сега стреса, шока, уплахата, всичко си го носим…

  5. morkov said, on 24 август 2007 at 23:46

    Ехх как ще те гушна като те видяя скороооооо, ей така от кефф не заради т’ва :) За ся само поздравчета :P

  6. TheGrave said, on 25 август 2007 at 4:29

    Кофти тръпка. Като гледам колата – бая сте се потъркаляли. Няма да се плашиш, случват се такива мизерии. В две сериозни катастрофи съм имал неудоволствието да учавствам, спомням си отлично звукът от счупените стъкла и металът, който се смачква наоколо. Както и мученето кравата, която се опита да ни влезне на гости:) Добре, че старият Москвич беше като танк – не знам какво може да убие човек в него щом крава при 80км/ч не успя да ни одраска даже. 2-3 месеца ще е тежко, но после ще ви мине, щом сте здрави значи всичко е 6:)

  7. apieceofme said, on 29 август 2007 at 5:39

    morkov : :) Това ще го запомня и ще си поискам прегръдката да знаеш :p

    TheGrave: Наистина най-важното е, че сме здрави :), но си мисля, че ще мине доста повече от 2-3 месеца преди да се чувствам спокойна и сигурна на път… Сега при най-малкото по-рязко движение или малко по-висока скорост и настръхвам цялата :(

  8. simplyblue said, on 29 август 2007 at 9:16

    уф… важното е, че сте живи и здрави!!! според мен ще ти трябва мнооооого време, за да скриеш спомена дълбоко в себе си..


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: