Бързай бавно

Emotionally unavailable

Posted in personal, Question marks by Мария Василева on 7 август 2007

Не знам как стана, нито защо позволих да се случи…
Бях си обещала само да работя и да се забавлявам, но то нали не пита…

Докато разказвах “историята” (все същата стара, изтъркана, до болка позната история, само героите са други ) на една приятелка, вмъкнах, че съм си купила мече, което прави нещата по-лесни :) Отговори :” защо не си купи сърце?”. Дотук с чувството за хумор.

После попаднах на това клипче и съвсем, ама съвсем се загубих…

Един от продуктите, които продаваме, е много фин гел за почистване на лицето, който с времето премахва дори и белезите. Мислех си колко успех може да има същия този гел, само че за сърца… Да премахва белезите, да лекува раните, да оставя едно чисто ново щастливо, недокоснато (=ненаранено) сърчице… Защото иначе, както в клипчето, ще става по-малко, и по-малко, и по-малко, докато съвсем изчезне… Предполагам професионално изкривяване вече, но сърцата също се нуждаят от малко по-специални грижи. Ако не внимаваме и често оставаме с “broken heart” в един момент може да имаме прекалено много липсващи парченца. А това е лошо.

Като заглавие исках да напиша “broken…again”, но в последствие видях този надпис на една тениска и ми се стори толкова по на място… Отварям нова страница и ставам emotionally unavailable :) Хех, де да можех…

Казах му, че се чувствам излъгана. Отговори, че съм вярвала на емоции, а те са най-голямата лъжа… ?! Защо ли си мисля, че емоциите “придават вкус на живота”… Къде горчив, къде сладък, но поне го има…Нали?

Преди време бях писала нещо подобно на заглавието – “Изкуството да не чувстваш”. Не го публикувах, защото накрая (естествено) стигнах до извода, че е по-добре да чувстваш, дори и да боли от време на време, отколкото да живееш без да изпитваш тъгата от раздялата, но и радостта от “да-бъдем-двама”.

Със сигурност обаче е по-лесния вариант. Не за всички, но за повечето хора…

Опитвам се да си представя живот без емоции… Покой. Ден след ден живееш ден за ден, без да съжаляваш за нищо. Безразличие. Без безсънни нощи, без влажни възглавници, без обвинения, без анализи. Каквото било, било. Край.

Сигурно това трябва да е ключът към Щастието. Не моментното, а вечното щастие. От сутрин до вечер, та дори и в съня.
“Да чувстваш” е това, което те прави жив…”Не-чувстването” сигурно може да ни направи безсмъртни. Днес нали това иска всеки? ( обсебени от идеята за здравословен живот. ) 2 в 1. Без захар.
Да се научиш да не чувстваш не е лесно, но вече познавам доста хора, успешно издържали изпита. При кой обаче, къде, колко струва? Тайна. Предполагам, учителят е Животът, а цената- количеството болка. Поне звучи логично. Обаче познавам и дори ненавършили 20 години момчета и момичета, пред прага на истинския живот, отказали се толкова рано от привилегията “да чувстват”…

Аз не мога, дори понякога страшно много да ми се иска. Не мога да сдържам сълзите си, не мога да се крия зад клишета, не мога да избягам. Когато ме предадат, искам да попитам :”Защо?”, вместо да се преструвам, че не ми пука. Когато някой ме напусне, искам да го помоля да остане. Ако не, да поплача. Не тихо и тайно, а с глас. Пред всички.

Вярно е, боли. Но така трябва. Има моменти, когато наистина искам да съм “emotionally unavailable”, но май предпочитам да чувствам всичко, отколкото да не чувствам нищо. Да се откажеш от чувствата е по-скоро плод на отчаяние и на липса на сили да се бориш. Все едно си се предал. (“вече не вярвам на жените/мъжете, защото…” бла бла бла… истинската причина по-скоро е страх от развоя на “нещата”….)Дори и да предположим, че под “нищо” имам впредвид само отрицателни емоции, то пак губиш.

Не можеш да чувстваш само хубавото. Не можеш да не чувстваш само лошото.

От всякъде ни заливат с реклами, филми, статии, книги, които сякаш проповядват колко е хубаво да живееш живота си самостоятелно, да си независим, да си егоист до n-та степен, днес си тук, утре там, днес с този, утре с онзи, без време за излишни чувства, емоции. Интереси. Къде взаимни, къде не.
В 20 век въпросът е бил “Да имаш” или “Да бъдеш”.
В 21ви е “Да чувстваш?” или “Да не чувстваш”. Кое е по-лесно, се вижда. Кое е по-правилно, всеки сам преценя.

6 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Лора said, on 7 август 2007 at 13:25

    Един съвет от мен – може да не е много логичен, но на мен ми помогна тази философия. Опитай се да извличаш положителното от всяка ситуация. В това число от негативните емоции. Аз например умишлено се накарах да повярвам, че тези „изпитания“ ме карат да усещам живота. Когато ме боли, когато страдам, се чувствам най-жива и маохистично се опитвам да се насладя на това страдание. Незнам дали ме разбра, не го обясних добре, а и на хората по принцип им звучи абсурдно, но опитай и ти да намериш някакъв начин да търсиш положителното в най-отречателните моменти, да търсиш светлината в най-непрогледия мрак.

  2. apieceofme said, on 8 август 2007 at 8:26

    10х за съвета… Идея си нямаш колко добре разбирам за какво ми говориш :)

  3. Eneya said, on 9 август 2007 at 23:54

    Няма само хубаво и няма само лошо. В момент, в който мислех, че просто няма накъде по-зле, взе, че стана нещо хубаво и чудесно…
    Така че не се отчайвай. Не говоря за сляпата надежда, а в самоувереността.
    Правиш ли нещо, прави го максимално добре. И после не съжалявай.
    С този човек си имала и хубави моменти, нали? Имала си щастливи усмивки, нали Не запомняй само краят, отрицатлните емоции. Помни и двете неща. Винаги е трудно, да не идеализираш или да не проклинаш, но, който иска да се отказва? Надявам се, не и ти. :)
    Успех… имаш искрените ми палци да продължиш с изправена глава и усмивка.

  4. apieceofme said, on 10 август 2007 at 6:45

    Eneya :) 10х за хубавите думи.

  5. […] се. А ми се струваше шега… И перспективата беше различна. Изкуствено […]

  6. […] Emotionally unavailable […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: