Бързай бавно

Първи впечатления от страната на усмивките

Posted in Traveling... by Мария Василева on 25 юни 2007

Казвам усмивки, защото тук всеки се усмихва на всеки.Винаги. Постоянно. И вместо “здрасти” се поздравяват с “как си”. Вече втора седмица и все още ми е трудно да не отговарям на този въпрос…(да де, не че ако отговоря, някой ще чуе, но все пак). Странно е някак. Напълно непознат да те пита как си. А и виждаш, че не са искрени. Личи си. Макар, че предполагам е по-добре да си с усмивка, било то фалшива, отколкото намусен и мрачен, но пък истински.

Иначе…ето другите впечатления досега. (не по значимост, а за каквото се сетя ;-) )

–> “Bulgaria… It`s over Europe, right?” И това при положение, че докато пътувахме към Шарлот по 2-3 телевизии в самолета гледах репортажи за визитата на Буш в България, заедно с нашия президент. Не ги разбирам, честно. Вторият по популярност отговор е свързан с Германия и Русия (някъде там сте, нали?), а третия, любимият ми, е само едно “ахъм”, при което аз започвам да обяснявам, че е страна в Европа, пък те учудени казват “ааааа”. Интересно, да. И аз не знам абсолютно всички страни в света, ама като опира до нашето, ме е яд. Нормално.

–> Няма такова обслужване. Евала! Изумих се като отидохме да си подаваме документи за Social Security Number, изумих се и когато бяхме в някакъв италиански ресторант. Или тези хора наистина, ама наистина си обичат и харесват много работата, или са страхотно добри актъори. Сервитъорът ни остави без думи направо и като усетих как го гледаме шокирано му казах, че просто там от където идваме, това не може да се случи. Всъщност може, но не се.

–> Храната е…ужасна. Дори хамбургерите не са вкусни. (знам, че са junk food, но аз си ям нездраволсловно тъй или иначе и нямам нищо против докато е tasty junk food).

–> Стил… Може би защото работим в двата най-скъпи мола в района, но определено съм изненадана от американките. Бяха ни казали как си ходят супер спортно и обикновено, били дебели, грозни и други такива. Сигурно, пак казвам, защото не сме излизали по улиците, но тези, които виждаме в мола са много fancy. Тук са луди по късите роклички, които под бюста са с коланчета и се разкрояват надолу, както и по едни супер грозни чантички на Louis Vuitton, но пък за сметка на това достатъчно скъпи… Поне (уж) са истински, защото и в България има доста, ама… минали покрай Louis Vuitton ;-) . От момчетата не сме много впечатлени. Тези made in Bulgaria, (като нас :D ), са си къде къде по-cool. (и така трябва да е). Обаче, що се отнася до жени на 40/50 +, шапка им свалям за стила. В България такова нещо няма. В България често няма голяма разлика в обличането на едно момиче на 20 и една жена на 40/50. Мои впечатления. Но тук…рокли, костюми, прически, маниери… Страхотно изискани са. Или страхотно поддържани.

–> Негри има много. (още повече, че в този щат попринцип са си много). А децата, особено момичетата (!!!) са толкова толкова толкова невъзпитани, че те докарват до лудост. Никога не съм била расистка, но те малко прекаляват. Много даже. Момчетата понякога правят едни коментари, които изискват „тъннн“, но като цяло са доста по-учтиви. Като стана въпрос за момчета…харесвам черно и стила, който изисква, но виж дънките с колан под дупето и целите боксерки вън, ми идват в повече.

–> Refund политиката. Купуваш и връщаш. В депресия си и имаш нужда от shopping терапия. Ок. А ако на другия ден осъзнаеш, че си пръснал повече пари отколкото трябва или нещо не ти харесва, нямаш проблем, стига да пазиш касовата бележка. Всеки ни съветва да си купим каквото ни е необходимо като ел уреди и после да ги върнем, преди да заминем. Ама само като си помисля и корема ми става на топка. Дори като експериментирах какво кафе харесвам (това тук е труден избор) и пробвах разни видове, ми го подаваха с думите “ако не ти хареса, го върни”. Не, че го връщах, но все пак…

–> Скоро докато си казвах репликата (Hi, try some lotion! ) на едно момче, недоразбрало ме попита ме какво е това и каза, че също е чужденец. Попитах го откъде, а отговора беше “От една малка страна в Европа”, ама така го каза, все едно бе 10000% убеден, че няма да съм я чувала. Сигурно се беше уморил от пояснения. Попитах коя, а отговорът беше…Македония. Веднага превключихме на български и се оказа, че не е сама, а с още около 10 момчета, спасители, всички от България. С някои се запознахме. Не е истина колко може да се зарадваш на непознати българи в чужбина и на съвсем кратичък и обикновен разговор, но затова пък на български.

–> Дам…колите. Всички са автоматик. Могат да се возят по 3 отпред!!! (в най-обикновена кола!), имат право на десен завой при червен светофар (ако няма други коли, естествено) и могат да говорят по телефона без hands free.

–> Тук нямам чувството, че съм в град. От апартамента до моловете се виждат само пътища, магистрали и т.н. Пеша май никъде не може да се ходи. До «центъра» не сме стигнали още, но нещо ми подсказва, че също ще е далеч като визия и усещане от нашите. Моловете са по-скоро на 1-2 етажа, но на много голямо пространство, отколкото на по 4-5 +. Поне тези, които съм видяла до сега.

Хм…май друго, което да ми е направило голямо впечатление до момента не се сещам… Сега оставя да се насладя на остатъка от почивния си ден :)

5 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. asktisho said, on 25 юни 2007 at 22:26

    Попаднала си в „бизнес-ориентирана нация, в която никой не прави нищо без пари“. Предполагам, че и фалшивите усмивки се дължат на това. Изобщо, животът в тази държава е като пластмасов за мен – един изкуствен такъв, гумен. И по храната си личи и по отчуждението и по всичко. Те здравно исгуряване дори нямат като хората, дано никога да не ти потрябва да отидеш на лекар, за да разбереш колко обречени са болните хора в едно общество, подчинено само и единствено на долара и на по-високата печалба. В него частните здравни каси имат експерти, които са на процент от доларите, които са спестили на компанията за твоето лечение, намирайки най-дребните бюрократични поводи да ти откажат. Болен си, не можеш да бачакаше и да изкарваш пари денонощно – отиваш в коша, никой вече няма нужда от теб. Иначе, хубаво е да отидеш и да видиш. Ама се върни, недей остава там, моля те, колкото и да те увещават.

  2. apieceofme said, on 25 юни 2007 at 23:04

    Няма, няма :) Еднообразието ми идва малко в повече:)

  3. kanew said, on 30 юни 2007 at 0:09

    Важното е, да не загубиш усмивката идваща от сърце.

  4. waterfairy said, on 2 юли 2007 at 18:20

    Радвам се те „чуя“ отново. :) Вярно, че е най-добре човек сам да види и чуе, но като не може сега – ще чете и ще слуша от другите :)
    Интересно ми е и на мен да разкажеш още впечатления за американките, защото е масово впечатлението, че са мърляви и размъкнати.
    Не съм сигурна дали е по-добре да бъдеш усмихнат, но неискрен, от колкото намръщен, но истински. В сферата на обслужването, естествено, е по-приятно да виждаш усмихнати лица, но ако това става навик, и се пренася и навсякъде другаде в живота на хората, в един момент става толкова фалшиво и кухо. Тишо много точно го е определил – пластмастов живот. Усмихната обвивка, нещастие отвътре.

  5. apieceofme said, on 4 юли 2007 at 22:31

    Това с усмивките тук се е пренесло навсякъде и по всяко време и наистина е страхотно фалшиво и кухо, ама иди им обясни, че не е кой знае колко лошо ако понякога дадат израз на собствените си емоции и излязат без маска „всичко-е-прекрасно“, защото няма начин винаги да си на 6. Би било хубаво, естествено, но …
    Колкото да американките- дам, определно си промених мнението. Има и доста дебели, вярно, но по-големият процент са си съвсем добре сложени и добре облечени, напук на това, което бях чувала за тях. Може би разликата е, че не ходят до мола облечени така, както биха ходили на клуб, което в България се случва.
    Друга разлика е, че изгеждат много по естествени… Рядко може да видиш момиче, за което да кажеш, че „леко“ бие към кич. Малко бижута, малко грим, семпла прическа… Наблягат на женствеността повече, отколкото на предизвикателно-вулгарно облекло (ако мога така да се изразя).
    Поздрави :)


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: