Бързай бавно

На път към Америка

Posted in Traveling... by Мария Василева on 25 юни 2007

Въпреки отклоненията и полицаите на всеки две крачки, стигнахме благополучно до летище София и излетяхме от новия терминал, който в сравнение с другия е 6 с два плюса. Забавната част беше когато татко ми донесе двата куфара и лаптопа и каза, че доста неща е носил и въпреки това му е дошло малко нанагорно, пък мен направо не ме вижда… Ок, грешка, това не беше забавната част. Това беше плашещата част, защото през целия полет си мислех как ще се пренеса. (А като стана време за разопаковане на багажа ме хвана яд на толкова много излишни неща, без които можех не само тук, ами и в България!)

Болезнената част (имаше и такава) бе свързана с, както вчера чух в един филм, being stupid. Все не ми оставаше време за тен и 2 дена преди полета реших, че не мога да отида толкова бяла (макар, че тук това не би направило никому впечатление), та поисках светкавичен (изкуствен) тен. И ако си мислите, че хората не изгарят от солариум, помислите си пак. Вечерта преди полета бях от горе до долу с пяна срещу изгаряне. Не, че помогна много… Затова в самолета се опитвах да не се мърдам много-много, защото чувството не беше от най-приятните.

София- Варшава- Чикаго. В самолета се запознахме с един българин, който живее в Чикаго и веднага го разпитахме за всичко. Може да сме изглеждали и леко глупави, но бяхме чували какво ли не и имахме нужда от малко разяснения. Полета беше повече от скучен, едно на ръка, и имах чувството, че се опитват да докарат температура близка до тази на Северния полюс…Замръзнах, това си е.

Чикаго. Първи стъпки на американска земя. А първите впечатления от нея са свързани с…българи. Чувството е страхотно. От много хора бях чула, че ако си в Чикаго, по-добре бягай далеч от другите българи и че един на други си правили гадно и ала бала други такива, но от малкото с които се запознахме, съм впечатлена. Бяха толкова любезни и услужливи. Дори съжалих, че не бях се съобразила да взема бг вестници, защото това бе едно от първите неща, които ни попитаха на летището, но откъде да знам, че ще срещна българи, които работят на летището в Чикаго? Нищо, следващия път.

Както беше уговорката, чакаха ни двама от работодателите (много мили и загрижени дали се чувстваме добре и дали имаме всичко необходимо) плюс двама приятели на момичето, с което пътувам. Оставихме си нещата в някакъв мотел и хоп…в бг ресторант. С бг музика, бг кухня, бг меню, бг реч. Думи нямам. Все едно си в България. Името на ресторанта беше Sophia. (Защо не Sofia, не знам.). Преди да заспим уж си сверихме часовниците с американското време и се настроихме, че трябва да станем към 7, защото в 7 30 трябва да тръгнем към летището… Толкова ни се спеше и толкова рано ни се струваше 7 30, а в крайна сметка се оказа, че сме станали към 4 и взехме микробусчето за летището в 5 30!!! Това, естествено, разбрахме по пътя. Поне хубавичко се посмяхме като за добро утро.

Докато чакахме да ни извикат за полета Чикаго- Ню Йорк, една жена ми обясняваше, че имало 2 Ню Йорк-а и че ние сме отивали в малкия Ню Йорк, а разликата била в произношението на “йорк”. И аз,като се има впредвид, че не съм кой знае колко добре запозната с картата на САЩ, естествено, се хванах. Пък и тя определено си вярваше. Това май пак е в графата being stupid.

Кратък престой и последен, четвърти полет, който щеше да ни отведе до крайната дестинация. Ню Йорк- Шарлот. За “късмет” откриха повреда в самолета, а като я поправиха нямаше свободна писта, затова стояхме около 2-3 часа в самолета. В Шарлот пристигнахме в късния следобед и отново за “късмет” валеше (както и следвашите 2 дни), което се води като нещо необичайно за града. (Е, снощи валя град, голям колкото орех, което се сещате, резултат на какво е…)

Настаняване и първи покупки в така известнив wallmart. Следва климатизиране към влажния въздух и голямо почистване, защото въпреки, че живеем само с момичета, не може да се каже, че това си личи. Би трябвало, но уви. Като работливи пчелички и с риск да ни намразят отправихме няколко молби и накрая сами се заехме да сложим всичко в ред. Реда траеше по-малко от 2 дена, но…поне опитахме. Все пак, не се оплакваме, защото имаме всичко, включително и басейн, джакузи, тенис корт и фитнес. Аааа да, както се досещате и интернет. :) Какво повече му трябва на човек. В почивните дни тук наистина се чувстваш като на почивка. (Btw от терасата се виждат катерички, които си играят буквално на улицата, на една ръка разстояние! :) )

Край на пътя и на въпросите от типа “какво ли ни чака?”.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: