Бързай бавно

Talk to me

Posted in Question marks by Мария Василева on 5 юни 2007

Лесно е. Да говориш с някого. Поне на мен винаги ми е било. Има хиляди начини, особено днес- очи в очи, по телефона, чрез смс/ писмо/ e-mail, като си създадеш блог, чрез приятел… Ако имаш желание, дори да няма кой да те чуе, дори да не иска да те чуе, поне можеш да опиташ. За твое успокоение. Последен шанс, последна надежда. Понякога работи, понякога не. Както всичко останало.

Трудното е да накараш някого да ти говори ( а и да подготвиш себе си за същото). Да ти каже това, което мисли и чувства. Не това, което искаш да чуеш. Не това, което той/ тя знае, че е по-добре да каже, което е по-изгодно за двамата/ за околните/ за случая, което е по-удобно ( за кого и за колко дълго не се знае)… Не.

Да го предразположиш да бъде искрен. Да ти сподели това, което НАИСТИНА мисли и това, което НАИСТИНА чувства. Без заобикалки. Кратко и ясно.

Да бъде смел. Да бъде силен. Да преодолее неловкостта.

Да не се страхува от твоята реакция. От своята също, изричайки неизричаното…

Да проговори Сам. Компромисният вариант е ти да зададеш въпросите, стига да си готов/а. За предпочитане, обаче, е първият вариант, защото той може да има много повече за казване от твоите въпроси. Може да има много повече отговори, а ти да не умееш да задаваш правилните въпроси.

Не са много, но има хора, на които бих искала да задам един-два или повече въпроса. “Има неща, които е по-добре човек никога да не научава.”. Сигурно е така. Но искам да опитам.

Да-искам-да-чуя не означава, че съм готова-да-чуя.

Подготвена до известна степен, може би, но няма как да си напълно готов за неизвестното…

Животът поднася много шамари, всеки от които е различен- по сила и последствия, по степен на поносимост. Никога не можеш да си сигурен колко твърд си и дали въобще си… Отговорите могат да ти донесат бленуваното успокоение, но същевременно могат да обърнат всичко с главата надолу и да те накарат да съжаляваш за проявеното любопитство, а връщане назад не винаги има.

Хората са го казали- внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне.

Все пак, да оставим настрана последствията…ако си решил, че искаш да знаеш…как тогава да накараш някого да говори. Можеш ли въобще? Защото тук не става въпрос за поздрав с усмивка и едва доловимо “здравей”… Не става въпрос за разтягане на локуми, нито за изплитане на лъжи, коя от друга “по-достоверни”. Не.

Трябва да ти говори. На теб. За теб. Истината.

Има толкова много “защо?!” на които сами не можем да намерим отговори…А ако намерим, никога не можем да сме сигурни, че са верните…

2 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. noname said, on 8 юни 2007 at 1:09

    Рядко срещам хора, на които имам какво да кажа и такива, които имат какво да кажат на мен. Но понякога, било то заради дадена обстановка, настроение, усещане, се получават едни дълги, искрени, първични и истински разговори …
    Малко са тези, с които мога да говоря толкова непринудено, сякаш говоря със себе си, малко са и тези, които ми отвръщат със същото.
    Срещаш някой познат на улицата. Той те пита „Как си?“. И в този момент очаква да отвърнеш с готовата, кратка реплика „супер“, след което да се измъкне на някъде. Опитвал съм с такива „познати“ да бъда искрен и шокиращо за тях, да им заразправям за всичко, което чувствам и което ми се случва. Все пак въпросът им далеч не е толкова еднопластов, нали? :D В същото време усещам досадата в излъчването им … и все пак ми доставя някакво гъделичкащо, садистично удоволствие да ги гледам как потропват нервно с крак и чакат да свърша. :)
    Ето, пак се разприказвах много … усещането ми за даден човек е много по-силно от всяка дума. когато той ми позволи да го усетя.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: