„Как си?“ / „Добре, а ти?“/ „И аз.“ … блях

Поправете ме ако греша, но ако си щастлив, казват, че това си личи от километри. Обратното (може би в по-малка степен) също важи…

Това, което искам да кажа е, че въпросът “Как си?” ми се струва напълно, ама напълно излишен. Можеш да попиташ “колко щастлив/а си”, “много ли ти е тежко?” и т.н., можеш да направиш констатация и да кажеш “о, колко радостен/тна изглеждаш?” или пък “виждаш ми се притеснен/а”, но “как си”… ?!

Това е като отбиване на номера. От куртоазия или от нямане-на-какво-друго да си кажете.

Ако ти не можеш да разбереш по очите ми как съм, значи не си ми приятел, а ако не си ми приятел, значи и не те интересува НАИСТИНА как съм.
Ако ти отговоря, може да не ме чуеш. Може да нямаш време да ме чуеш. Предварително си си създал представата, че на “как си?” повече хора отговарят “добре, а ти?” като тогава на свой ред бързо казваш твоята част от репликите “и аз”, за която не винаги има време, и продължаваш. Формалност. Нищо повече.

Някой път си правя експерименти и отговарям по-обстоятелствено на въпроса… Да можех да заснема изненадата в очите на хората. Ако имат чувство за хумор и не са сигурни докъде мога да стигна ;-) бързо казват “достатъчно” и се подсмихват сякаш искат да ми кажат “абе ти от кой свят падаш?! Не знаеш ли какво се изисква от теб? “Добре” е повече от достатъчно!!!За следващия път да си научиш урока!” Нещо повече- ако споделиш как си и това всъщност определено не е “добре”…ги плашиш…
Да не би да им поискаш съвет, защото нямат време…
Да не би да ги помолиш за услуга, защото нямат желание…
Да не би да ги заредиш с лошо настроение, защото си харесват тяхното…
Да не би да ги натовариш с проблеми, защото си имат свои.
И защото те винаги отговарят с “добре”. Това искат и от теб. Не е сложно.

Е, пишете ми слаб, но не искам повече да отговарям на въпроса “как си?”…

Написах горното изречение и осъзнах, че пиша глупости. Проблемът не е във въпроса. Да, ако си истински приятел на някого, трябва и можеш да разбереш как се чувства човека отсреща само с един поглед. Но може и да не се познавате толкова добре, а да си загрижен, да ти пука. Пък и всички сме актьори, т.е. понякога, за да отгатнеш ти трябва помощ, въпрос, който да свали маската.

Проблемът е, че употребата на този въпрос нон стоп, навсякъде, дори в движение, когато се разминаваш с някого по улицата и дори не чуваш отговора…е, това вече много ме дразни. Защо това е лицемерничене.

100% поне (най-малко) веднъж всеки от нас е задавал въпроса без да чака отговор и без да се интересува от отговора.

Аз спирам с това. Ако те попитам как си, ще стоя и ще чувам всяка дума, ще внимавам за всяка промяна в гласа, в интонацията, в очите, в жестовете… Защото ще ми пука. Защото когато попитам “как си” , аз наистина искам да знам как си. Моля те, не отговаряй с “добре”, защото тогава “повредата няма да е в моя телевизор” и следващият път когато може да имаш нужда да те попитам “как си”, мога и да не го направя, защото се уморих да слушам “добре”.

Не може винаги да си добре. Животът е в нюансите, а те не са само в светлата гама. Колкото и да ни се иска.

P.S. и все пак… “как се чувстваш?” звучи по-добре…по-лично, по-изискващо и чакащо за отговор… не мислите ли?

3 thoughts on “„Как си?“ / „Добре, а ти?“/ „И аз.“ … блях

  1. Аз имам правило – никога не задавам въпроса „Как си?“, ако наистина, ама наистина не ме е грижа да чуя отговора. Радвам се, че и други хора са се замисляли върху това :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s