(Не)общителност

Докато сме деца, ние сме отворени към всеки и всичко, към света. Не се притесняваме да се усмихваме на непознати какички и батковци, лели и чичовци. Не само отвръщаме на поздрава с поздрав, а сме и тези, които първи поздравяват. Не се стесняваме да заговорим или да се заиграем с други (непознати) деца, просто чувстваме близък всеки

После порастваме. И сякаш започваме да се страхуваме от тази (“твърде голяма доза”) общителност… Неусетно ни е станало трудно да започваме разговори с непознати, а понякога дори ни е невъзможно. Самата идея ни плаши. А ако нас ни заговорят…вижда ни се странно.

Накрая, да видим възрастните хора (тук все още не мога да говоря в 1л. мн. ч-ло ;-) ). Те, също като децата, не се притесняват да започнат разговор с някого, когото не познават. И докато децата заговарят повече деца, то възрастните могат и заговарят всеки- деца, младежи, мъже и жени, млади и стари… Без да се притесняват. Да се обърнат към теб е сякаш най-естественото нещо.

(*Заб.: винаги има изключения, но това е отношението, което по-често съм наблюдавала.)

Не съм много добре с математиката, но ако доказано! през два от “големите” етапи в живота (т.е. детството и старостта) на съзнателно или подсъзнателно ниво хората избират отвореността и общителността, защо когато най-много можем да и се наслаждаваме, в най-хубавите години на човек, защо именно тогава сме най-затворени?

One thought on “(Не)общителност

  1. И на мен ми е направило същото впечатление. Много си права и съм абсолютно съгласен с теб.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s