Да дадеш (или не) втори шанс?

Хората могат да се разделят по много показатели- добри/ лоши, умни/глупави, скучни/ забавни, …. даващи или не втори шанс, примерно. Искам да се спра на последните.

Аз съм от онези (“луди”) хора, които омаловажават каквото-там-е-станало, прощават и забравят. Често търпя критика относно това си поведение, като ми се налага да слушам реплики от типа на : “Не помниш ли… (еди какво си), та сега пак и/му даваш шанс?” , “Да си чувала за понятия като достойнство, себеуважение и прочие?!”, “Абе, ти болна ли си? Как можеш да се правиш, че нищо не се е случило и да продължиш ей така?” (схванахте картинката, предполагам :) )

Днес се замислих дали да дадеш втори шанс те прави по-силен, или обратното: по-слаб.

По-силен, защото надживяваш обидата и разочарованието…
По-слаб, защото явно зависиш (в някаква степен) от този човек и искаш да го задържиш в живота си…

Все пак трябва да има граница, която уви! на мен ми убягва, но пък съм сигурна, че съществува… Граница, която определя какво и на кого може или не може да простиш. Колко много трябва да те е разочаровал някого, за да му кажеш, че не можеш да забравиш и да продължиш напред? Колко много трябва да обичаш някого (като приятел или половинка) , за да можеш да простиш какво-и-да-е?

Всъщност, как се заслужва правото някой да ти даде втори шанс?
Дълго познанство/приятелство, брой направени услуги, количество натрупани прекрасни спомени, независещи от човека обстоятелства…?
Или пък всичко е строго субективно – “днес съм на кеф, ще ти дам втори шанс, ама трябва да знаеш, че друг път не бих го направил/а.”, “ох…сега, ако не ти дам втори шанс ще станат едни…по-лесно ми е да ти дам, но да си имаш едно на ум, че не го правя точно заради теб, а по-скоро да си спестя нерви/ време/ пари”, “ще ти простя, обаче не заради теб, а заради еди кой си” и т.н.

При мен е лесно :) и всичко действа. (да, знам, че не е хубаво и че трябва да го променя, но до момента е било така, а искам да съм обективна.)

Имаше една приказка “да се греши е човешко, да се прощава-божествено.” Но прощаването изисква да правиш компромиси със себе си. И да рискуваш. Защото гаранции дали даваш втори шанс на човек, който заслужава и ще си вземе поука, няма. А вторият път разочарованието може да бъде много по-голямо…разтърсващо и пагубно.

Тук се сещам и за онази другата приказка – “вълкът козината си мени, но нравът не”. Демек- ако някой те разочарова/ нарани/ предаде- край. Можеш да му простиш, разбира се, но и да му кажеш, че с приятелството ви е дотук. Защото все някога, някъде, всичко ще се повтори.

А дали въоще едно приятелство може да бъде пълноценно след голям “гаф”? Можеш ли да имаш същото доверие в този човек или по-скоро винаги ще си имаш едно на ум? Ако е второто- колко време трябва да мине ( а може ли времето да бъде гарант?!) и как и с какво трябва отсрещната страна да ти засвидетелства, че се е променил/а ? Струва ли си да опиташ? Струва ли си да чакаш?

Винаги съм била на мнението, че всеки заслужава втори шанс. Днес, обаче, си мисля, че това просто е по-лесната и по-удобната позиция.
Не всеки заслужава втори шанс.
Не всичко може да бъде преглътнато.
И това не трябва да те прави по-лош, по-безкомпромисен, по-инат, ако щете…

…Инстинкт за самосъхранение.

А може би не?

16 thoughts on “Да дадеш (или не) втори шанс?

  1. В отговор на заглавието – ДА! Да дадеш.

    Преди няколко години като четох „Алхимикът“ в главата ми остана само един израз от цялата книга и той беше нещо от рода на: „Ако нещо се случи веднъж, то може да не се случи втори път. Но ако се случи два пъти, със сигурност ще се случи трети и четвърти път.“ (авторът да ме прощава за неточния цитат, но книгата в момента не е в мен и няма как да го цитирам дословно). Та, може да звучи малко наивно, ама за мен има голяма доза истина в тези думи. Затова гласувам с две ръце „за“ втория шанс, щом наистна е втори, а не осми ;)

    Но пък трябва да ти призная и че аз лично винаги давам по много, много повече от 2 шанса, когато наистина искам да продължа взаимоотношенията си с партньора/приятелите. Въпрос на приоритети – ако честта за теб е по-важна, нормално е да не си толкова склонен да прощаваш и да се „унижаваш“. Ама хората са различни, затова е много трудно да искаш и да се съгласиш със съвета на някого в това отношение. Подреди ясно приоритетите в главата си и не се измъчвай, питайки се дали постъпваш правилно като даваш n-ти шанс, а бъди уверена, че го правиш, защото наистина това е важно за теб :)

  2. Аууу :) и аз много я харесвам тази мисъл. (пък колко пъти съм я цитирала, вече не помня:))
    Пробемът май наистина не е в даването на втори шанс, а в следващите…
    Права си :), трябва да си подредя малко приоритетите относно хора и постъпки и предполагам следващият път, когато ми се наложи да реша „да или не“, ще е доста по-лесно.
    Поздрави:)

  3. Да дадеш втори шанс, означава да се довериш. Как да се довериш на някой, който те е предал? Много ми е било интересно какво точно трябва да направи човек, за да спечели обратно нечие доверие? Аз за съжаление, съм като теб – прощавал лесно и бързо, за не повече от 20 минути и вече ми се струва, че това, което са ми причинили е маловажно и мога да им простя ( но първо хубавичко им се навиквам на виновниците ). И така до следващия гаф, после друг… Безкраен цикъл. Надявам се да се науча да се сърдя малко повече, защото в момента просто нямам защита срещу предателствата :( .

  4. Абе, и аз си мислех, че следващия път решението ще е по-лесно, ама не е съвсем така. И давах втори, трети, десети, стотен шанс. И при мен постоянно се повтаряше едно и също – предателство-прошка-предателство-прошка, и сега съм във фазата, в която нямам доверие на никого :( Което много ми пречи във взаимоотношенията с хората и, уви, още не съм намерила начин и сили отново да започна да се доверявам…

  5. Nevenka, да, и аз го имам този проблем с неумението да се сърдя. Втори шанс може да се дава, но трябва да се покаже, че си бил/а наранен/а, че случилото се не е хубаво и не може ей така да мине и отмине. А аз дори да се скарам не мога:) /но ще се науча!/

    Иначе, горе главата и не така :( Вчера някъде прочетох, че хората могат да те предават, но за всеки случай трябва да продължиш да имаш вяра в тях… Това трябва да е решението. Вяра. В доброто в хората и в добрите хора. :) Пак, и пак, и пак.

    P.S. Е, прочетох и че ако веднъж те разочароват, грешката е на другия човек, но ако се случи отново, е твоя, но това е друг въпрос ;-)

  6. ОК! Ето и к’во мисли болния ми мозък :)
    Особенно ми хареса последното по поста „Винаги съм била на мнението…“ Понякога единствено „инстинкта ми за самосъхранение“ ме озъптява пред романтичната ми представа за света, като предпазен колан ме дръпва и предпазва от това да бъда наранен.. с годините, с успехите, с опита които сме натрупали ставаме по-безразсъдни или напротив по-предпазливи.. зависи от това през какво сме преживели, колко сме били наранявани, колко пъти сме простили.. знам ли мога да кажа, че в живота ми липсват големи катаклизми.. естествено че съм бил предаван, лъган, нараняван и т.н. Но за щастие в крайна сметка съм се преборвал с всички проблеми и продължавам да вярвам у доброто у хората (във всеки един от нас)! Да във всеки един има нещо добро, макар и понякога да ми е трудно или невъзможно да намеря.. Аз вярвам! Преди доста време ми казаха: „Ти не можеш да ме намразиш“ цетирам неточно, но това бе смисъла. Да вярно е неспособен съм да мразя, да тая злоба мъст.. от тук идва може би и склоността ми да прощавам и (ето ме достигнах и до темата)да не се поколебая да дам втори шанс. Въпреки че НЕ всеки го заслужава!!! Мбожеее колко ДЕБИЛИ има наоколо, честно изумявам се! Знам ли.. както каза има различни раздели, по различен повод, различни са и доводите ми с които „прощавам“.. давам 2ри шанс.. Охх охх всеки път се затормозявам с твоите постове :S
    Дааа веднъж преди няколко години бях много наранен от най-близките си приятели, да и аз имах вина не отричам, но това е друга тема.. както и да е та нещата между нас се влошаваха, дори много зле станаха.. и реших да постява картите на масата (мразя клишета!) и вероятно защото се знаехме от много време, като най-добри приятели де си казахме нещата, такива каквито са дрън дрън дълго е.. иии нещата потръгнаха, дадохме 2ри шанс на нашата приятелска връзка :) Не мога да кажа дали „не е същото“ и тримата доста пораснахме от тогава, доста се променихме, но определено положителното бе в това че се „отрезвихме“ и рабрахме че не винаги ще бъдем заедно и ще имаме еднакви приоритети.. VOILA! Днес и тримата сме разделени, всеки от нас е някъде по света и следва мечтите си, но поддържаме връзката, която ни е достатъчна и на едно ново ниво! :)
    ОК и все пак ..не всеки път съм давал 2ри шанс, понякога просто не си заслужава и когато съм отказал шанса е било в моя полза, егоистично, но нужно и приятно, защото ми носи лекота.
    Ами аз дали ще имам възможността да получа 2ри шанс?! Преди няколко месеца приключи една моя връзка.. не бях съгласен с нейния край, приех го,но не се примирих.. и дълго се надявах да го получа тоя шанс, днес вече се обезверих,а и съм доста обиден и да малко наранен,нещо механизма ми за самосъхранение не сработи..? Много се самонараних и знам ли въпреки времето,въпреки лъсналата истина, грозното отношение към моите чувства, пълното пренебрежение и т.н. има моменти когато ми се ще да имам този втори шасн.. Какво би ми донесъл той?>! Знам ли.. несигурност, страх, неувереност и др „хубави“ неща.. а може и да не е така.. може да сбъдна представата за едно красиво бъдеще.. едвали и все пак може бих рискувал да взема този 2ри шанс за да опитам да бъда щастлив, да направя някой много щастлив и все пак ако дойде времето и за 2ра раздяла… е поне съм опитал.. дали НАИСТИНА бих го направил НЗ! Мисля че времето за този втори шанс отмина, мисля че прекалено много време бях толерантен и тършящ, мисля че е време да помисля за себе си, само за мен, за цялата си егоистична натура :) Жалко е че звучи гадо, но ще мине време преди да испитам „сладката интоксикация“
    :D олее малко се поулях!

  7. Олеееее, не, не си се поулял, но затова пък виж, вече определено водиш класацията за най-дълъг коментар
    Иначе въпроса „да дадеш ли 2ри шанс“ наистина отвежда до „а на мен ще ми дадат ли“.
    Когато аз го искам този 2ри шанс съм готова на доста компромиси, но ако нищо не стане се успокоявам със „сигурно е за по-хубаво“.( това изречение за всичко действа)
    Колко по-лесно щеше да бъде до всеки човек да има надпис „степен на надеждност-…%“ и сам да прецениш можеш ли да поемеш риска
    Ех, мечти:)

  8. Хах емии дам малко съм обстоятелствен :P но идеята ми беше да представа няколко различни ситуации на „2рия шанс“ и неизбежно се стигна до „а ако на мен ми бяха дали“ :) иначе това за „степен на надежност“ е много добро! жалко че липсва тази информацийка :)

  9. хаха само още едничко да добава :D тъй като знам че обичаш да колекционираш мисли ето една, която научих от мой приятел: „Ако някой ти причини зло – прости му или го убий. Сърдят се само слабите хора!“ ..мисля че схвана смисъла, да дадеш втори шанс не е проява на слабост ;)

  10. Според мен колебанието ти идва от факта, че бъркаш понятията. Да простиш и да дадеш втори шанс не е едно и също. Да простиш, да преглътнеш обидата, да не мразиш, да не отмъщаваш изисква сила. Да НЕ дадеш втори шанс е въпрос на себеуважение. Двете неща са абсолютно съвместими. Само силните умеят да уважават себе си. А старите хора казват, че „вълкът кожата си мени, но нравът си – не“…Да дадеш втори шанс на предателя означава мълчаливо да се съгласиш с факта, че отново ще бъдеш предаден. Има трета категория хора: тези, които умеят да прощават, но не дават втори шанс. Крайностите не са решение, откъдето и да ги погледнеш. Истината е някъде по средата :)

  11. @Тишо: благодаря ти, че ме накара да погледна въпроса откъм ъгъл, който е бил скрит досега :)

  12. Много добро! Против втория шанс за хора с непростими постъпки.Направих грешката да дам такъв и нещата ескалираха жестоко.Човек трябва да знае къде да спре, смело и категорично.Но уви се учим след като се опарим.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s