Бързай бавно

Когато бяхме малки…

Posted in personal by Мария Василева on 14 май 2007

Познато ви е чувството, нали? Случайно да чуете някоя позабравена песничка или пък да ви “застигне” :) любим аромат, да се намерите на място, на което сякаш вече сте били и…изведнъж, за секунди, да се пренесете в един отдавна минал момент, в един спомен. Миг, в който сте били толкова, толкова щастливи, че неволно сте запаметили и най-малката подробност от него. Всъщност, може и да не е само миг, а цял един период от живота ви.

Преди мъничко, в почивката между темите за утрешния ми изпит, излязох на терасата, за да подишам малко свеж въздух… С отварянето на прозореца сякаш вече не бях на 20, а на 10г. :) Спомних си за летните вечери на село. Тишина, спокойствие, покой. Хладно, но не студено, а по-скоро приятно…От онова “студено”, когато леко потръпваш целия/цялата, но същевременно и по-силно чувстваш, че си там, в мига, че те има…

Смешно е… Не обичах ваканциите на село. Плачех и умолявах да ме оставят в града. Живеех с очакването на деня, когато пак ще си отида вкъщи. Не знам защо… Приятелите ми също бяха някъде далеч, кабелната тв не ми липсваше, а интернет-а все още беше в графата “непознати думи”. Сега, обаче, ми е забавно като си помисля как времето е преобразило спомените ми и как вече не само оценявам прекараните там дни, но дори ми липсват.
Вечерите около огъня, песента на щурчетата, споделянето на преживяното през деня, игрите с любимото куче…. Повторяемостта. Да, сега искам всеки ден да бъде различен, но като си спомня за онова време, когато всичко беше толкова просто, идеята за еднообразието придобива много по-очарователен вид.
3 месеца минаваха като сън. Събуждаш се и заспиваш без да знаеш дали денят е понеделник или петък, месецът- юни или юли, но и не ти е нужно. Нямаш задължения, отговорности, задачи. Живееш днес. Вчера бързо отминава, а Утре е много далече… Преоткриваш места и предмети, хора и чувства. Всеки ден научаваш по нещо ново. Всеки ден мечтаеш за нещо. Всеки ден играеш. Всеки ден се смееш.
Хубаво е да си дете. Е, вярно, че днешните деца не скачат на въже, не играят на стражари и апаши, не гледат “Часът на Уолт Дисни представя…”, но се надявам и те след време да се сещат с носталгична нотка за тези дни на безгрижие и радост.
Винаги ми е било тъжно, когато чуя някой да казва, че не си харесва детството…Това е все едно да са те ограбили, волно или неволно. Радвам се, че моето ми е оставило приятни спомени :) /да де, “оставя”, защото все още си се определям като детенце и ако от мен зависи, още дълго ще е така ;-) /.

Надявам се, че съм предизвикала вълна от прекрасни спомени, които да ви заредят с енергия за новата седмица, а аз…аз отивам да уча за разни неща, които най-вероятно ще ми се наложи след време да прилагам, и които малко или много ще скъсят разстоянието между “още съм малка” и “вече съм голяма” :)

4 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. морков said, on 14 май 2007 at 9:37

    Страхотен пост! Още дори не съм си опитал кафето, но вече се посъбудих и се усмихнах на хубавия ти пост, мерси за което :) И да права си, годините когато не бяхме способни да разсъждаване самостоятелно, тогава когато понятия като отговорност, задължения, стрес, работа, любов… бяха непознати, тогава когато всичко бе по детски наивно и толкова просто.. ех да спомням си и аз толкова неща :)Хубави спомени.. ехх ама и аз съм остарял :( , не буквално – емоционално, ставам отговорен мъж.. а така! ;)

  2. apieceofme said, on 14 май 2007 at 18:34

    Еее, стига комплименти :) Радвам се, че съм допринесла за доброто начало на деня ти.
    Между другото само, (не че се хваля :) , съвсем не ) имам 6 по международен икономикс. /За да бъда коректна трябва да призная, че заслужавах за 5, но имах бонус една единица, тъй че всичко се нареди/. Остават „само“ още 3 изпита… Ако оцелея, после ще спа 2-3 дена.

  3. Лора said, on 14 май 2007 at 22:37

    Ех, сега като се сетя как по цяло лято лежах в хамака в двора на къщата ни в Бургас и си четях книжки… под асмата, или на дървената люлка… замечтах се. Сега с удоволствие бих чела дори и не много приятните четива за изпитите си на този хамак, ама няма вечееее…

    Поздравления за изпита – случайно съм учила няколко години икономическа специалност, така че знам, че този резултат си е за поздрав :)

  4. apieceofme said, on 14 май 2007 at 23:36

    Не знаех, че и ти си от Бургас :) /как си се намираме, обаче…равни нямаме!- морков, ти, аз + още няколко бургазлии от блогрол-а. Все готини хора, есте :p /
    Мерси за изпита, лошото е, че от 4 съм учила само за него и сега другите 3…на магия…


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: