Малко стихове :)

Така…реших, че съм се затъжила за малка доза стихове и хоп, в нова българска поезия :)

Ето какво най-много ми хареса /ех, да имах повече свободно време…/:

Миа Николова, Силвия Чолева, Яна Монева, Десислава Потоцка, с някои техни стхотворения:

СРЕЩИ НАСЪН

Миа Николова

Ще ми простиш ли, че душата ти обикнах?
Ще се срещнем ли довечера насън?
Ще ми простиш ли, че с поглед те докосвам,
и те целувам, щом ти кажа „Добър ден“?
Ще ми простиш ли, че с лика ти се събуждам?
Ще ми простиш ли, че притръпвам всеки миг за теб?

Ще ми простиш ли, че живота опознавах
и бях неловка с чувства като лед?

Ще ми простиш ли, че те търся през сълза?
… Насън за теб – в огъня горя!
Ще ми простиш ли, че не те коря?

Ще ми простиш ли, че…
когато друг до мен стои –
усещам, че това си ти.

януари 2001

––––––––

Силвия Чолева

Хубаво би било
да можехме да си кажем
това, което става сутрин и вечер
а понякога и през нощта
което не става
а би могло
Казваме само „здравей и довиждане“
без нищо по средата

–––––––––-

Десислава Потоцка.

Когато си тръгвах,
не знаех,
че изоставям
сърцето си.

Не знаех,
че после
няма да има
какво да боли.

Нехайно
затворих вратата
след себе си и…
се затичах

да прегърна деня.
Вън, на прашната
улица,
осъзнах,

Че съм се изгубила.
Че била съм дете.
А сега съм
старица.

Пожелах
да заплача,
но не намерих
сълзи.

За какво
ми бе нужно
да бъда сама,
когато обичам?

А сега
вече нямам сърце.
Нали го оставих
при теб…

––––––––––

НЯКОЙ МЪЖЕ В ЖИВОТА МИ

Яна Монева

са кратки
като изречения.

след тях се събирам,
в точка.

знаково,

някой успяват да бъдат
история –
дълго продължение
на едно мен,
което иска да се разкрие

невъзможно
до без-край.

–––––––––––

Яна Монева

Еднакво сами са,
Но не го знаят.

Тя слиза
по стълбите.
Той се качва.

Твърде сами са
за да се познаят…

–––––––––-

ЗАВРЪЩАНЕ

Яна Монева

Аз знам ще дойдеш
и ще ме намериш,
загледана в зеленото на лятото
изпрела мислите си във дантели
навила на кълбета всички облаци
в градината засяла слънчогледи.

Ще минеш през дъжда, ще ме прегърнеш
и няма да си кажем нищо с думи.
Ще ми простиш.Ще ти простя. –
Ще се завърнем
към себе си –
видели,
че сме
други.

2 thoughts on “Малко стихове :)

  1. Силвия Чолева е попаднала в „средада“ за която сама говори.Едно празно пространство- пред и зад нея няма нищо.Питам се какво прави и тя тук.Точка сред пустиня

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s