Бързай бавно

За промените :)

Posted in Read me by Мария Василева on 28 април 2007

Имам навика да чета книги с химикал или маркер в ръка. Подчертавам мисли, които са ми направили впечатление или пък словосъчетания/ сравнения, които са ми харесали. Някои хора смятат, че това е вид проява на неуважение към книгата. Според мен пък е начин да и предам живот. Моят си начин. Плюс това, независимо колко много ми харесва дадена книга, при положение, че има толкова други, които чакат да бъдат прочетени, едва ли бих седнала да я чета пак, и пак. (ОК, ако имаш някоя мноооого любима, дори 2-3, но съгласете се, че не можете да отделяте време за повторно прочитане на всяка хубава книга, която ви попадне…то и няма смисъл) При това не можем да запомним всичко, а от (почти) всяка има какво да се научи. Аз лично, понякога просто се затъжвам за даден автор, герой, история… Така, когато имам нужда да прочета нещо кратичко и същевременно стойностно, посягам към библиотеката, избирам дадена книга и отварям произволно на някоя страница. Ако там няма нищо, пробвам отново. Лесно и приятно.
Ето на какво попаднах днес :)

“Винаги трябва да знаеш кога приключва един етап от живота ти. Ако упорстваш да го продължиш повече от необходимото, ще изгубиш радостта и смисъла на всичко останало.” (“Петата планина”, Паулу Коелю)

Повече от добре казано. От онези мисли, които е хубаво да закачим на видно място в дома си, за да не ги забравяме… Проблемът е само във факта, че не винаги виждаме знаците, които предвещават краят. Понякога не искаме да ги забележим, да, но друг път просто всичко идва изведнъж и ни остава само да се съпротивляваме, защото имаме нужда от време да свикнем със ситуацията… Упорстваме, защото ни трябва период за адаптация. Вижте смяната на сезоните. Никога не става изведнъж, а плавно…
От друга страна, от всякъде ни учат как трябва да се борим, да не се предаваме и т.н. Ако сме били щастливи, нормално, искаме поне да се опитаме и да проверим дали не можем да “поправим” нещата.

Повечето хора се страхуват от Промяната. Обаче няма смисъл. Загуба на време, сили и енергия. Трябва да и се оставим, да я приемем, прегърнем дори:)… Вярвам, че ако си представяме, че ще е за добро и че всичко, което ни се случва има цел и ще ни научи на нещо, то така и ще стане. Един съвет- дори да не сте оптимист по природа, когато (по принуда или не) започвате нов етап от живота си, сложете си розовите очила, поне за началото и тръгнете смело напред…После пак си се вглеждайте в нюансите, в сиво-черното, ако искате, но поне в началото, подходете положително. (Според мен, даже ще ви хареса и няма да искате да ги свалите :) )

“Единственото неподвластно на времето нещо е промяната”. Хубава мисъл. Вярна, при това:). Не мисля за промяната като за изпитание, а по-скоро като предизвикателство и нова възможност да стана по-добра, по-мъдра, по-щастлива…

Пролетта е сезонът на новото начало. Затова на всички, които са положили старта на нещо ново, или пък смятат да го направят, късмет. Не се страхувайте…Мечтайте и се осмелявайте да се противопоставяте на еднообразието и на нещата около вас, които не ви харесват
Следващата мисъл вече я бях писала някога, някъде :p, но ако знам, че с по-често повтаряне ще стига до все повече хора, съм готова и всеки ден да я пиша :) Помнете: “Ако щастието не дойде Днес, ще дойде Утре”. Заредете се с търпение, надежда, положителни мисли и всичко ще бъде по-хубаво, отколкото сте си го представяли.Независимо дали вие сте бил инициаторът на промяната, или ви е наложена от независещи от вас обстоятелства…Само вярвайте и не се предавайте:)

3 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. plamcho said, on 29 април 2007 at 23:02

    Добре осмислени мисли :) Благодаря за идеята. Малко ми трябваше да се досетя какво ми е. Стискам палци за промяната :)

  2. apieceofme said, on 29 април 2007 at 23:57

    :)

  3. […] […] не винаги виждаме знаците, които предвещават края. Понякога не искаме да ги забележим, да, но друг път просто всичко идва изведнъж и ни остава само да се съпротивляваме, защото имаме нужда от време да свикнем със ситуацията… Упорстваме, защото ни трябва период за адаптация. […], взето от тук. […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: