Бързай бавно

Friends with benefits

Posted in Read me by Мария Василева on 13 април 2007

„Friends with benefits”. Мода. Или…
… Средство за Оцеляване. От отчуждението.
… Оправдание. За нежеланието да се поеме отговорност.
… Страх. От порастването.
… Надежда. Последна. И Прикрита.

“Хайде да го караме небрежно ;-) “
“ ОК.”

Съгласие. Все пак всички правят така, нали? По телевизията, по вестниците, в книгите… навсякъде е пълно с истории на хора, които го карат небрежно. Без (излишни) емоции. Без ангажименти. Днес искам Теб, Утре- Нея, в другиден почивам. Всеки е заменим и е до време. Краят се слага едновременно с новото начало. Връзки без ревност, без неизпълнени обещания, без драми, без сълзи. И без следи… Важното е да се забавляваш. Дали?

Аз, лично, не мога да го карам небрежно. (Дали искам няма значение, защото просто се налага.) На 20 съм, не страдам от липса на внимание, влюбена съм в нощния живот, не съм стеснителна, не съм моралистка, нито пък от хората, които плащат “данък обществено мнение”… Понякога си мисля, че дори би трябвало да съм прегърнала идеята и сега да споделям колко е хубаво да живееш безгрижно, свободно, ден за ден. Като мадамите от Сексът и Градът, нали така? Да, но аз като ги гледам не виждам четири успели жени, които без проблем скачат от връзка във връзка, без да им пука, а четири жени, които независимо от успеха в кариерата си, се чувстват самотни и нещастни. Затова и винаги търсят. Не някой, а Него. Мъжът. Не го карат “небрежно” заради забавлението, сексът и пр., а защото тайничко се надяват този път да се получи. Да бъде сериозно. И да трае дълго.

Искам да започвам и приключвам връзки като книги. Кoгaто свърша едната просто да посягам към следващата. Опознавала съм я, харесвала съм я (или пък не съвсем), смяла съм се, плакала понякога, научила съм нещо ново и в един момент искам/ не искам, свършва. Сигурно не съм достатъчно силна за това. Защото за да можеш лесно да допускаш хора до себе си, а после да ги пускаш да си тръгнат пак толкова лесно, все едно животът с и без тях е бил и ще бъде един и същ…не знам за вас, но на мен ми се струва трудно. Много.

Мисля си, че цялата тази мода за това колко е хубаво да бъдеш сама и успяла (доводи “за” има в излишък) е блъф. Тенденция, измислена в пристъп на отчаяние, като лек за притъпяване на болката от самотата. Да сте чували отговор на въпроса :

”Кога сте била най-щастлива”, “Когато бях с …хм… опс, забравих и/му името” ? Съмнявам се.

А може би просто ми харесва да си мисля така, защото не успявам да се впиша в картинката. Като отричането на някоя нова модна тенденция, с която още не си свикнал, но с времето и нарастването на броя на хората, които я приемат, се включваш и ти. В началото се чувстваш малко странно, но после даже ти харесва…Честно казано, обаче, надявам се връзките тип “friends with benefits” (новото за f*ck buddy ) са просто мода, нещо преходно, което съвсем скоро ще отшуми… Защото ако не е мода, би било жалко. За нас. За Любовта.

4 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. […] Friends with benefits- […]

  2. kikuyy said, on 10 ноември 2008 at 0:52

    qvno dosta si pomislila po vaprosa …. predpolagam che si prava :)

  3. apieceofme said, on 10 ноември 2008 at 1:43

    :)

  4. […] И на двете ни се прииска да можем да започваме и свършваме връзки като книги. […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: