ISFiT 2007, Трондхайм, Норвегия, I част

Не знам защо, но все отлагах този момент…Момента, в който ще се похваля, че ще прекарам 12 дена в Норвегия. Да, но пък чрез “похвалването” :) ще направя ISFiT по-популярен и през 2009, когато ще бъде следващият някои от вас може да реши да кандидатсва…
Накратко за това как аз научих…Мисля, че беше още юни, по време на сесията, приятел ми показа постера… Записах си крайният срок за кандидатстване (30ти септември миналата година) и дотам. Все се канех да си пратя application-a, но все уж не бях в настроение. Необходими са лични данни плюс защо искаш да участваш, с какво би допринесъл за фестивала (и той с какво ще допринесе на теб), в кой workshop искаш да участваш и защо…На 24ти септември рано сутринта трябваше да заминавам за Варна, но нещо ми щъкна и в 5 сутринта в полу заспало състояние реших да опитам. Месец по-късно имах отговор, че съм одобрена. Бяха получили 3700 молби от 144 държави, като са избрали 450 човека. Доста време мина от тогава, но… ето, че в четвъртък заминавам :)

Малко повече за фестивала: ISFiT 2007 е най-големият тематичен студентски фестивал в света. Провежда се в Трондхайм, Норвегия, всяка втора година от 1990 насам. (Ти си поемаш транспорта, те осигуряват настаняване в семейства.)Темите на фестивала са се променяли през годините, но винаги са на политическа или социална тематика която има международно значиние.През 10те дни на фестивала 450 студенти от целия свят са поканени да участват и се събират в Трондхайм. Целта на ISFiT 2007 е да е място където да се дискутира върху темата на семинара, да се родят нови идеи, да се разшрява кръгозара на участниците и всички те да споделят културният опит на народностите си. Основната програма за участниците е работа в работни групи. Тази година те са 16 и отразяват по различен начин главтата тема – Глобални граници. (Аз кандидатствах и бях одобрена за бариери в общуването… по принцип имаш право да кандидатстваш за 2 workshop-a, подредени според желанията ти)
Световно-известни личности, които са говорили на фестивала са Далай Лама, Притежателят на нобелова награда за мир Д-р Хосе Рамос-Хорта, Михайл Горбачов, Бил Клинтън и др.
Това беше съвсем накратичко… Повече на страницата на фестивала: isfit.org .

Доста съм развълнувана…дали ще ми стигнат знанията по английски, дали ще издържа на студа, какво е да летиш със самолет и така… Надявам се всичко да бъде ОК :)

Втората част като се върна, а дотогава най-вероятно блога ще е в почивка ;-)

Покана от Орая, индиански вожд

Преди време един приятел ми даде да си копирам едни файлчета, а аз така и така не ги видях…до снощи. Оказа се, че има доста хубави неща. Ето едно от тях:

„Не ме интересува как си изкарваш прехраната. Искам да знам какво те вълнува и дали би посмял да мечтаеш да осъществиш копнежа на сърцето си. Не ме интересува на колко години си. Искам да знам дали би рискувал д аизглеждаш като глупак заради любовта си, мечтите си, заради приключението да бъдеш жив.

Не ме интересува кои планети пресичат орбитата на луната ти. Искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест. Дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш в себе си от страх да не бъдеш повторно наранен. Има още

Някои филмчета…

В последно време гледам доста филмчета и реших да споделя кои са ми харесали, кои не… Е, някои може да не е съгласен, но за мен остава надеждата, че мога да спестя нечие време, примерно, или да го накарам да гледа даден филм :)

Току що гледах “Последна целувка”. Сестра ми го гледа няколко дена преди мен и когато я попитах „Хубав ли е?” ми отговори съвсем кратко и ясно: „Реален е”. Каза го някак доста безразлично…ако не беше единствената ми възможност с която да си оползотворя следобеда, сигурно щях да го пропусна. Сега се радвам, че го гледах.(Пък и като се замисля сестра ми е на 16г, тъй че какво ли разбира още ;-) шегичка) Ако трябва да го определя, също бих казала „реален”, каквото и да значи това… Става въпрос за отношенията между хората, за връзките, за брака, за изневерите, за отегчението, за неразбирателството, за прошката и…за новото начало, което (уж) винаги можем да поставим. И за това как понякога колкото и да си добър/а във всичко, това просто не е достатъчно. Ето репликата, която най-много ми хареса: ( „стъпилият в страни” казва на бащата на приятелката си, че я обича…)

„Стига си говорил за любовта. Всеки задник на този свят казва, че обича някого. Нищо не значи. Какво изпитваш има значение само за теб. Важно е това, което правиш за хората, които обичаш. Това е единственото важно нещо.”

Следващият, който не ми хареса особено много и не бих препоръчала, въпреки ласкавите думи за него е „ Една добра година”. Всъщност става, но по-скоро в графата „може и да не гледаш”. Все пак имаше нещо, което много ми хареса. Една от главните героини, за която се знаеше, че е имала някаква неуспешна връзка и след нея трудно се доверявала на мъжете, че била много придирчива и т.н. прекара вечерта с главния герой ;-) (О, изненада! ) На сутринта се опита да се измъкне тихичко и да си тръгне, но не успя. Седна на леглото му и каза:

„Знаеш ли защо прекарах нощта с теб? Защото веднага, след като си свършиш работата тук, никога вече няма да се върнеш. Ние нямаме бъдеще. Има някаква сигурност в това.”

/без коментар… :( /

Продължавам с „Гордост и предразсъдъци” . Страхотен филм. Просто ТРЯБВА да се гледа…

„Ваканцията” с Камерън Диас може да се пропусне според мен… Най-много ми хареса как успя в два куфара да събере поне 4-5 зимни палта, всяко от които горе долу заема един… (а все пак само палта не ти вършат работа…)

„Апокалипто” е доста добър с изключение на края. Тежък филм, но не от онези, които те разплакват, а…по-скоро от тези, които се гледат със свито от ужас сърце и намръщен поглед. Не ти се иска да говориш. Стоиш, гледаш и сякаш времето е спряло.

На тези, които харесват филмчета с танци препоръчвам „Step up”. Не започва много обнадеждаващо, но впредвид танца с който завършват, си струва да се види.

За десерт вчера гледах последният излязъл епизод на One Tree Hill…Повече от страхотен. Вече нямам търпение за следващия…
:)

Благодаря Ви

Чудя се от къде да започна… В главата ми се въртят въпроси като: Как и кога можем да сме сигурни, че познаваме някого? Всички ли носят маски? Колко? Защо понякога на доброто се отвръща със зло? Какво може да изпълни нечие сърце със злоба и ненавист? Можеш ли да обичаш без да познаваш? Има ли правилен начин да „отхвърлиш” нечие внимание и предложение за „нещо повече от приятели”? Какво трябва да ти се случи за да усетиш, че не можеш повече, че нямаш сили да продължиш?
Отговорите както винаги закъсняват. Засега.

През последните дни се чувствам като герой във филм, но за съжаление от онези които е по-добре да гледаш с компания, възглавница за пред очите (ако се наложи) и дистанционното на една ръка разстояние, за да можеш да изключиш звука. Една от най-добрите ми приятелки и моя съквартирантка, луда на тема психо трилъри и всякакви ужасяващи (ме) филми, която всеки път когато се сети, че не съм гледала нито една от частите на „Пришълеца“, ме поглежда с едни ей такива големи очи и казва „Въххх, още не мога да повярвам! Сигурно си единствената!”…Та тя, в стремежа си да ми помогне, ми каза ”чакай да помисля какво правят по филмите в подобни ситуации”. Забавна е,нали? ;-)

Днес (надявам се) всичко свърши. За първи път изпаднах в крайност като ”никога повече не искам да виждам и да говоря с еди кой си”. За първи път се страхувах. Страх, много различен от този дали ще си взема даден изпит или не, дали да рискувам с нещо или не и т.н. Лягах си уплашена, а на сутринта не исках да ставам от леглото.

Днес, обаче, освен успокоена, си лягам благодарна.
Някои от приятелите ми четат блога, други не,но… Благодаря на всички, че бяхте до мен , че ми помогнахте да мина през това, че ме успокоявахте, че ме карахте да се чувствам защитена и … Дано един ден (въпреки, че по-добре да не се налага) когато вие имате нужда от мен и аз да бъда до вас :)

На всички други… внимавайте с хората около вас…. не знаете колко могат да ви изненадат…неприятно…

P.S. Странно е… слушаме за някакви „лоши неща“, които могат и се случват, но все си мислим, че не се отнасят до нас, че ще ни подминат…и в един момент се оказваме в ситуация, в която не знаем нито как да постъпим, нито с какво сме я заслужили. И се молим всичко да се размине. И ни се иска всичко да завършва като в онези американските филми, които винаги завършват с happy end, въпреки,че понякога точно затова не ги харесваме. Иронията на съдбата…

Party animal ;-)

Особена порода. Ловци на спомени.

Отличителни черти:
–> Страдат от безсъние, но са на принципа „от сън спомен няма“;
–> Умората ги сполетява рядко, но ако „офертата“ ;-) е достатъчно добра винаги намират сили за още…
–> Нямат нужда от алкохол/ наркотици и т.н. за да се забавляват. Доброто настроение е неизменна част от същността им.
–> Не обичат да стоят и да гледат отсрани. Купон без танци, не е купон…
–> Могат да си изкарат еднакво добре на всякакъв вид музика и на всяко място, стига компанията да е приятна и не смятат за необходимо да налагат претенциите си. Важното е всички да са доволни.
–> Ентусиазъм и организационнен дух.
–> Особено продуктивни по отношение на идеи за забавления.
–> С добри сърца
–> „Надушват се“ един друг ;-)

Въпреки, че според някои хора положителните страни на това да бъдеш „Party animal“ са по-малко от отрицателните, на мен ми харесва. Особено когато успявам да поддържам баланс между университета (преди- гимназията) и забавленията. Поне сега. Сигурно ще дойде момент в който ще се наситя на всички излизания и свързаните с тях приготовления и последствия… Сега обаче ме зареждат с енергия, с емоции и прочие. Доставят ми удоволствие. И не са за сметка на нещо друго, а просто са още един начин за разнообразяване и оползотворяване на свободното време.

Реших да напиша това като поздрав за всички, които винаги са готови за поредния купон :) и за хората около мен, които ми се връзват на ъкъла, и на които аз се връзвам на техния.

P.S. По-специално за:
1) една приятелка, която вчера сутринта имаше изпит в София, на обяд вече беше в Бургас, а когато в 17h. и звъннах с „Айде на дискотека във…Варна“ ми отговори „В колко да те чакам пред вас“.
2) едно момиче, което сега учи в Испания, но което като се върне в Бургас не ме остава дъх да си поема ;-) (Чакаме те! )
3) друга приятелка, която познавам от скоро, но с която когато излезем го правим както трябва :) С танци до зори, лека закуска и се озовавам в леглото около 6h сутринта…а понякога и доста по-късно.

Естествено има и много други, но това са тези, които заслужено могат да носят титлата „Party animal“ и да бъдат горди от факта. :) Хора, на които когато им се обадиш и помолиш да те предружат някъде, защото имаш нужда да се разсееш, искаш да видиш някого, чувстваш се в леко депресирано състояние и не ти се стои вкъщи, дори да не им се излиза (колкото и рядко да се случва) ще кажат „ОК, нямаш грижи, стига това да е от което имаш нужда и ще те накара да се чувстваш по-добре“.
10х на всички :)

Финалът на „Танцувай с мен“…

Не знам дали трябва да се радвам или не.
По природа не съм расистка. И да искам, просто не мога. Не ме интересува нито религия, нито националност, нито цвят на кожата… Винаги съм се ужасявала от делението на хората по някои от горните признаци. Да делеш хората на добри/ лоши, ОК, но не и Българин/ Турчин, примерно. Глупаво е.

Конкурса спечели Метин. Днес го гледах за първи път. Много е добър. Движенията му са от онези, които и с цената на много труд и репетиции, ако не го имаш от вътре, трудно биха се научили. Когато стана ясно, че той е победителят и за миг не съм почувставала яд, че не спечели българин/ка. Талант, казах си.

Обаче (няма значение кой) направо ме разби с репликата:

„Аз ако съм на мястото на Лилия бих казала :“ Това ли е моята държава?!“

Тогава ми стана малко тъжно… Може би „симпатиите“ трябва да имат граници… Може би трябва да се поддържаме повече. Това не би означавало, че не сме либерални по отношение на чужденците (дори и с български корени). А просто, че колкото и да ги харесваме, българското винаги ще заема първо място в сърцата ни.
„Нищо ново под Слънцето“, но просто имах нужда да го кажа…

Както и да е. На печелившия честито и да си го кара със здраве. :)
А на Лилия, която не познавам и която едва ли ще го прочете…съжалявам ако сме те разочаровали…