Бързай бавно

За разликата между Вчера и Днес, Тогава и Сега…и за мига, в който мечтите се сбъдват

Posted in personal by Мария Василева on 9 януари 2007

Сядам с желанието да напиша нещо за разликата между Вчера и Днес, Тогава и Сега… Поради някакво съвпадение, първата песничка от playlist-а, която тръгна бе “Remember the time”, Nana. Усмихнах се. Закачливо.
Започвам…първо, въпрос: замисляли ли сте се колко често (несъзнателно или не) си спомняме какво сме правили на дадена дата ( в детайли!!!) и колко рядко се питаме какво ли ще правим на същата дата, но в бъдещ период? Или само при мен е така? Мисля си, че сякаш е по-лесно да си спомняме дадена “картинка”, отколкото да рисуваме нова. Сами. Отколкото да помечтаем, да се оставим на въображението…(отвикнали ли сме или “уж” нямаме време?!)

Едно от нещата, с които мога да се похваля, е паметта ми. Не “запаметявам” само датата и случката като цяло, а жестове, случайно изпуснати думи, лица, гласове, емоции…Не се оплаквам, даже се радвам, но понякога…понякога е трудно да живееш с толкова много спомени, “емоционален багаж”. Натежават. Съзнанието ми непрестанно прави сравнения… ” Помниш ли предният път когато мина по тази улица?”, “Помниш ли чия любима песен беше тази?”, “Помниш ли кога за последно бе облечена така?” и т.н. (по повод песента, една приятелка скоро ми каза:“ Никога повече няма да питам някое момче с което излизам коя му е любимата песен“…правилно!) И се започва- минавам през датата, денят, часът, разменените реплики, погледите, вълнението…С времето се научих да не съжалявам за нищо от миналото (защото и няма смисъл!…но идва другото- да не съжаляваш не означава да не боли) и заживях със спомените за отминалото Вчера, но продължавам да си правя тези сравнения…Даже ги заобичах. Понякога това Вчера е било по-добре от сегашното Днес, но друг път е обратното
В общият случай завършвам с “Прави са хората като казват колко бързо и много могат да се променят нещата”. Въздишка и “the end”. Скоро прочетох, че единствено промяната остава неподвластна на времето. Така си е.

Ще дам пример…Размишленията ми ;-) бяха провокирани от сравнението на вечерта 6/7 януари миналата година и същата през тази. Забравих да спомена, че понякога при “сравненителния анализ” излизат и доста прилики. Както миналата година, така и тази, отделих подобаващо време на пожеланието за честит имен ден, което ще изпратя…точно в 00:00. /заради принципа- обичам да честитя празниците на най-близките си хора точно в този част или няколко минути след него…стоя будна дори да нямам с какво да се занимавам, защото искам да им покажа за пореден път, че за мен те са специални; искам да бъда сред първите, накарали ги да се усмихнат :) / Дотук с приликите. Миналата година последва отговор. Тази е мълчание. Миналата година мислех, че (май) съм открила любовта / а на другата вечер вече бях напълно убедена и следователно- много щастлива/. Тази открих любовта, но любовта към живота като цяло. Не търся и не чакам. Живея. И да, пак съм щастлива. Ще ми се да вярвам, дори повече.

Не пиша тези редове със съжаление. Просто анализ. Като “открийте разликите”. Нищо повече. Обаче ми е малко носталгично. Точно това е думата- носталгия. Сега е друго, пораснала съм, променила съм се (надявам се към по-добро), имам други разбирания, други желания и т.н. Но въпреки всичко тогава….тогава бях сбъднала една своя мечта. Сещате се, нали? Божественият, тъй дълго очакван миг, в който сте получили, това, което искате. Но още съвсем, съвсем в началото, преди да имате време да помислите, да се осъзнаете и да разберете, че всъщност желанието е било грешно формулирано…(Много обичам изречението : ”Няма нищо по-хубаво и по-тъжно от сбъдването на една мечта”). Онзи миг, в който искате да останете колкото се може по-дълго. ..
Именно за него чувствам малко носталгия…Въпреки, че дори не беше съвсем както си го представях. Въпреки, че само дни по-късно вече знаех, че е било необмислено детско желание, породено от моментна нужда, поредният път когато не съм била наясно какво точно искам…а когато разбрах за грешката, вече бе късно…Но онзи миг…в него нямаше място за въпроси, за търсене на отговори, за разсъждения. Само Щастието. Ентусиазъм, искри на радост в очите, въодушевление, сърце, изпълнено с надежди, мечти…и благодарност, разбира се, за подареният миг блаженство.
Така…Каквото било, било :) Днес всичко е ОК, а Утре ще бъде още по-добре. Така трябва.

4 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Eneya said, on 12 януари 2007 at 16:46

    Както казва Миерин – „Най-хубавия ден – днешния.“
    Много поводи за усмивки ти пожелавам и прави като мен.
    Като емоционалния ти багаж ти дойде повече иди някъде далече в горите. Качи се на някоя скала и просто покрещи малко.
    Абсурдно елементарен начин да се освободиш от всякакви неприятни емоции и свръхнатоварване.
    После обаче ще искаш само чаша чайче и спокойствие ;)
    Впрочем, лично мое откритие:
    „Не позволявай да ти пеят песен на ушенце.“ Твърде много скапва бъдещите слушания на песента. Просто защото вълната спомени, усмивки, радост и тъга понякога могат да те съборят. Няма нещо с по-голям емоционален заряд от такава песен, убедила съм се.
    Поздрави и положителни мисли.

  2. apieceofme said, on 12 януари 2007 at 18:12

    Мерси за пожеланието. На тебе също, двойно повече :)
    В предвид сесията, трудно бих се добрала до някоя скала (но съм убедена, че действа), затова вчера си гушнах възглавничката ;-) После ми трябваше само стабилно количество fond de teint.
    А съвета за песничките на ушенце си го запазвам.

    Хубав ден : )

  3. slideworld said, on 22 януари 2007 at 13:07

    А запитвала ли си се ако денят отминаваше и на другия вече споменът за предния го нямаше. Просто да са се запечатали някакви негативи , малко неясни и така днес да е нов ден без мислите от вчерашния. Освен тези трудно „смилаемите“ за които винаги ти трябва един известен период на време ,дори и след това да продължаваш да умуваш над тях. Тогава по добре ли би се чувствала? Аз самия придобих нещо като съзнателно затуляне на това което е ставало скоро , не не съм го забравил , но е някак си скрито да не пречи , но това колкото и да е хубаво е и толкова лошо. Така , че щом си устроена по – този начин запази си го и нека му се радваш – крайностите не са необходими.

  4. apieceofme said, on 22 януари 2007 at 17:20

    Хм… добре казано :)
    Предполагам с времето, годините, опита…ще се науча да се наслаждавам все повече на мига :) и да не съжалявам и размишлявам толкова много за вече минали неща. Само малко тренинг ми трябва още.
    Също съм против крайностите (в повечето случаи, защото понякога и те са необходими) и предпочитам баланса във всичко.
    Приятен ден :)


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: