Бързай бавно

Да си уникален…

Posted in day by day by Мария Василева on 26 декември 2006

Има хора, които не просто са различни (ако се замислим, всички сме такива), а са УНИКАЛНИ. Очарователно уникални. Сякаш без да искат и без да се стремят към това (както много други) стават любимци на всички. Някак отвътре им идва. Да раздават усмивки, да разпръскват добро настроение, да те изненадват, така както никой не може, да те окуражават, да те разсмиват… Сякаш имат мисия да правят денят ни по-хубав. Да имаш един такъв човек в живота си е дар. Можеш да го наречеш приятел, дори да го познаваш от съвсем скоро и (сигурна съм) той няма да има нищо напротив. Животът ни би бил доста по-интересен и приятен ако такива хора се срещат по-често. Да си уникален е талант, с който се раждаш. С тренировки може и да се получи нещо, но няма да е същото.

Все пак, дайте да пробваме :) Дори да успеем да зарадваме и заредим с положителна енергия 1 единствен човек, е нещо…нещо безценно.

4 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. ptsikov said, on 26 декември 2006 at 22:08

    Аз защо ли си мисля, че всеки човек е способен да се усмихва (не говоря за физическата способност), просто трябва да желае да го прави. Това, разбира се, не винаги е лесно, особено ако не си в настроение за това. Важно е да ти идва отврътре, защото в противен случай резултата е плачевен.

    А чувството за хумор, не е нещо наследствено, а нещо придобито. Което означава, че трябва да са на лице две условия, за да го има: 1) Компания, в която някой или всички го притежават 2) Ти да искаш да го имаш.

    Така си мисля аз, може и да греша ;)

    А зареждането с енергия е нещо, което се опитвам често често :) Чао от мен

  2. apieceofme said, on 26 декември 2006 at 22:29

    Прав си- всеки е способен да се усмихва. Проблемът е, че не всеки иска.

    А още по-лошото е, че често сме нацупени за глупости…няма да изброявам, защото всеки знае какво имам впредвид…а има деца, които нямат 1/10 от това, което имаме ние (отново няма да конкретизирам, защото е Коледа и не искам да развалям ничие настроение) и пак намират сили да се усмихват…Аз лично се срамувам от моментите, когато се ядосвам за глупости. Наистина. :(

  3. Иван said, on 26 декември 2006 at 22:49

    „… а има деца, които нямат 1/10 от това, което имаме ние… и пак намират сили да се усмихват…“

    Това е и най-глупавото в цялата траги-комедия…

  4. apieceofme said, on 26 декември 2006 at 23:14

    Поясни…pls :)


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: