Бързай бавно

Положителни преживявания свързани с…градският транспорт

Posted in day by day by Мария Василева on 19 декември 2006

Неволно станах свидетелка на две инициативи. На малко детенце и на възрастен човек. Независими една от друга. Първата в късния вчерашен следобед, а втората-в ранната днескашна сутрин. И двете по някакъв начин са свързани с общественият транспорт.

Първата…Докато пътувах към вкъщи, заслушена в песничките от mp3 playera, опитвайки се да подредя задачите си по приоритеност, което всъщност е доста трудна задача, впредвид ограниченото време с което разполагам, се загледах в едно детенце. Момиченце на не повече от 4-5 годинки. Беше седнало до прозореца и… раздаваше целувки. От тези въздушните :) На кой, не знам. Навън вече беше достъчно тъмно, а и все пак е зима- дори температурите (все още) да са поносими по улиците няма много хора. Но тя раздаваше целувки. С усмивка и пълна с ентусиазъм. На живота, предполагам. Спомних си един френски израз, който най-добре би описал подобно състояние- joie de vivre (радост от живота). Отчаяният ми поглед неусетно ме бе оставил и аз също започнах да се усмихвам. Ей така. От съпричастност към инициативата, да речем. Усещането е приятно. Жалко, че понякога го забравяме. Следващият път, когато реша да бъда нацупена, първо ще потърся с поглед някое детенце наоколо, за да ми припомни със смеха и усмивката си, колко прекрасно нещо е живота. Ха бъди намръщен после. И да искаш, не можеш. Гаранция.

Втората…Толкова ме стъписа, че дори не успях да реагирам на време. Седях на спирката, полуизмръзнала, чудех се дали автобусът ще дойде преди да съм се превърнала в ледено кубче, и се опитвах да си държа очите отворени. Опитите не бяха много успешни, но и няма как да бъдат в 7 30 сутринта, в утро след дискотека предната вечер. Та…седя си аз и виждам един дядо да се приближава към пейката, за да седне и той. Нищо необичайно. Така е. Но…сядайки, този дядо каза „Добро утро“. На мен и на мъжа до мен. На двама непознати. Докато осмисля всичко, тъй като явно и реакциите ми бяха леко позабавени, вече беше късно да отговоря на поздрава, но бях изпълнена с възхищение или и аз не знам как да го опиша към този човек. Коментарът е излишен. Просто мога да кажа, че останах приятно изненадана от „инициативата“ на този човек.

Странно е, защото няма място, в което да чувствам преградата между хората по-силно от колкото в градския транспорт и на спирките. Понякога даже се чувствам неудобно сред тези непознати хора, всеки вглъбен в себе си, и се чудя накъде да гледам. Тези две случки, обаче, преобърнаха представата ми на 180 градуса. Мога само да си пожелая да не са изключение, а да зачестят. Е, не, не всеки ден, защото ще дойде момент, в който както с много други неща, ще започнем да ги приемаме за дадености и няма да можем да им се насладим подобаващо…Просто от време на време.

Интерсното е, че се случват по Коледно време. Може би наистина хората ставаме по-добри по Коледа.

2 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Иван said, on 21 декември 2006 at 14:16

    По-споро по Коледа си по-склонна да ги възприемеш и да им обърнеш внимание.

    „Добро утро“ казвам на всички непознати във входа, че даже и на намръщените лелки в магазина… Ако го правиш заради себе си, нищо не може да те накара да чувстваш прегради, където и да било.

    Весели празници!

  2. apieceofme said, on 23 декември 2006 at 17:34

    Прва си :). Аз също поздравявам и се усмихвам на непознати и намръщени хорица, но когато някой друг направи първата крачка, което не се случва често /лични впечатления/, е … интересно :). Поне за мен беше така.
    А иначе, наистина смятам, че хората ставаМЕ по-добри по Коледа…Неслучайно си има и израз- Коледна магия.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: