Бързай бавно

Born To Walk Alone…

Posted in personal by Мария Василева on 11 декември 2006

sad2.jpg

Отново в изходна позиция. Начало на обратното броене.

Излезе от живота ми толкова бързо и внезапно, колкото и влезе.
Да, знаех, че всичко е игра, че трябва да го приемам като на шега, че ще е за кратко.
Да, дори Аз бях тази, която определи правилата. Не съм забравила.
Да, мислех си, че ще съм подготвена. Опитвах се да повярвам, че с теб или без теб, няма да има (голяма) разлика.
Да, преструвах се (успешно), че не ми пука, че мога да бъда като мъж в любовта- без чувства и “излишни” емоции.
Да, признавам.

Но…

…истината е,че ми е трудно да махна с ръка и да обърна страницата. Винаги ми е било. Може би така трябва.

Да се сбогуваш с човек, който от никой се е превърнал в Някой за теб, който не само е бил част от живота ти, но е и оставил следа в него…та сбогуването с такъв човек НЕ трябва да е лесно. Няма да е честно спрямо преживяното, спрямо него, спрямо теб.

Казват, че хората плачат когато свършва нещо хубаво. По-добре не бих могла да го кажа.

P.S. Съдба.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: