Бързай бавно

Един незабравим 8ми декември

Posted in Traveling... by Мария Василева on 10 декември 2006

Има няма 10-15 минути стоя пред монитора на лаптопа и се чудя откъде да започна…Като за начало сигурно трябва да отговоря на въпроса ”Как беше?”, който утре в университета 100% ще ми бъде зададен не 1 и 2 пъти и за който искам да съм подготвена, защото, повярвайте!, изисква доста сложен анализ на факти, случки и хора…Въпрос за шестица.

Не мога да кажа, че беше хубаво. Най-малкото от уважение към тези, на които определено не им беше до смях и танци. Лошо, обаче, също не беше, защото не бях пряко замесена, а просто страничен наблюдател.

Интересно. Това е думата, която перфектно описва тазгодишния 8ми декември.

За пореден път осъзнах, че със същата убеденост с която хората казват “Никога не казвай Никога”, трябва да повярват и в “Никога не можеш да си сигурен, че познаваш човека до/срещу тебе”. Никога.

Team building-a се превърна в team destroying.

Какво ни провокира да бъдем стряскащо различни в дадени ситуации? Алкохола? Нова обстановка? Наранено сърце? Завист? Егоизъм? Страх? Умора от това да бъдем не-себе си?…
Неприятно изненадана (или направо шокирана) от постъпките на някои хора, които си мислех, че познавам поне в известна степен, се наложи да преосмисля дали искам да бъдат в живота ми, дали искам да бъда близка с тях, дали няма да е по-добре да се отдръпна…От друга страна, имаше и такива, които ме накараха да съжалявам, че не мога да ги нарека “мои приятели” и с които бих искала да общувам повече. Последното е едно от положителните неща с които ще запомня този студентски празник. / като “празник”, разбира се, е леко преувеличено…/ Друго такова бе продължилата немалко разходка в гората, на чист въздух, сред красота и тишина (в редките моменти когато никой не говореше). Необходим е усет и късмет :) да успееш да уловиш миг, в който да можеш да чуеш тишината. При мен бе един-единствен, за по-малко от минута, но достатъчен да те накара да се влюбиш в нея. Сещам се за “Хайди”, една от любимите ми детски книжки : ) и за предпочитането на селото пред града, което като бях малка така и не разбрах, а днес дори е повод за мечти.

През цялото време се чувствах като на горско училище или лагер…Кога ще пораснем?

Първата вечер играхме игра, която често присъства в американските филми- I have never…или Никога не съм….На моменти бе конфузна, на моменти забавна, а през цялото време- “опознаваща”. Препоръчвам я за party-та, които не вървят добре :p Правилата са лесни: довършваш изречението ”никога не съм….” и ако някой е правил въпросното нещо-пие, ако никой не го е- ти пиеш.
Втората вечер пакетче бирени фъстъци помогна за вдъхновението на едно момиче да ни задава от онези отворени въпроси, чиито отговори винаги са различни и по които можеш за кратко време да си създадеш доста добри и верни изводи за околните (не цялостна преценка, естествено, защото за мен тя вече е в графата “мисията невъзможна”). Особено много ми харесаха 2:
“В кой, вече преживян момент в миналото ти, би искал да се върнеш и да останеш там” или “Кое е изречението, което най-много искаш да чуеш” (отговорът, който ми хареса беше:” Обожавам всичко, което правиш!”, различен от уж баналното и (не)значещо нещо “Обичам те”). Първият въпрос показа повече от ясно разликата в мъжкото и женското мислене- момчетата искаха да бъдат с компанията си, а момичетата се въртяха около момент, в който са получили или са давали любов…

Изводите от този 8ми клоняха към два:
1) ако отидем някъде за около пет дена, примерно, ще има ранени;
2) за една година могат да се / и се променят страшно много неща и жалкото е, че не бих и не мога да кажа, че е към хубаво и по-добро…От най-сплотената група, групата, с която всеки иска да празнува и с която се хвалехме и гордеехме, стигнахме до тук- заплахи, обиди, сълзи… Как? Защо? Вече няма значение…Както се казва- вече е твърде късно.

Никога няма да бъде същото.

Един коментар

Subscribe to comments with RSS.

  1. […] коледна Прага и имайки впредвид още пресния спомен от предния осми, не мога да кажа, че чувствах някаква носталгия […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: