„Дори мечтата стига“, Емили Дикинсън

Скоро си купих книжка със стихове на Емили Дикинсън, “Дори мечтата стига”. Отдавна не бях попадала на хубави и заслужаващи си стихове и определено останах приятно изненадана :) Един от интересните факти за поетесата е, че почти не е излизала от дома си и контактите и с околните са били доста ограничени. За сметка на това пък пише повече от добре и стилът и често е определян като неповторим. Ето няколко от стихотворенията, които ме грабнаха : )

Изречената дума
е, казват, мъртва.
А според мен
тя почва
да живее
от този ден.
1872г.

………………………………………….

Най-първо иска Удоволствие Сърцето,
а после- Болката да бъде поносима,
за да се приглуши страданието после,
то моли и Успокоително да има.

По-късно иска да заспи
с надеждата, че мъката ще спре,
накрая- ако туй е волята на Инквизитора-
то иска само привилегията да умре.

1862г.

……………………………………………..

Ако успея да спася едно сърце Ранено,
аз ненапразно съм живяла,
един живот даря ли с Облекчение,
над топлите му рани хлад разляла,
или ако помогна да се прибере в гнездото
едничка птица Премаляла,
аз Ненапразно съм живяла.

1864г.

……………………………………………

и много, много други : )

One thought on “„Дори мечтата стига“, Емили Дикинсън

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s