Бързай бавно

За филмите, които променят

Posted in movies, Read me by Мария Василева on 11 октомври 2006

Преди няколко дни гледах един от онези филми, които сякаш трябва да се гледат профилактично. Сещате се…

Филми, проследяващи последните дни от живота на някого или, примерно, как една вест/случка може и преобръща на 180 градуса живота на хората.

Тъжни и разтърсващи филми.

Мисията им е да ни припомнят кои сме и да ни покажат как трябва да живеем, защото ние (често) не го правим по правилния начин.

Да, знам, че няма само един (начин), но пилеенето на време, ядосването за глупости, недооценяването на това, което имаш… определено тези състояния не се вписват в коя да е визия за пълноценен живот, но затова пък сигурно ви звучат познато, или греша?

Всъщност, ние знаем как трябва да живеем; всеки знае.

Тези филми просто ни напомнят, че нямаме достатъчно време, че “Утре” е несигурно понятие. И за известен период от време наистина успяват да ни променят.

Страхът ни променя… Понякога за един следобед, друг път за цяла седмица. Отначало всичко е прекрасно, но постепенно нещата възвръщат предишната си форма. Жалко е, но явно така сме устроени.

Трябва да ни се напомня постоянно, отново и отново, какво, как и защо…

Измисляме си игри, които ни служат за извинение да направим нещо ,което ни плаши. Имаме нужда от стимули или, което е по-лошо, нужда да се чувстваме заплашени, застрашени, за да променим lifestyle-а си, а заедно с него и мисленето си.

Не съм попадала на филм, в който вестта „животът ти върви към своя край“, не е накарала човека да се промени за по-добро; никога за по-лошо.

Промяната е неизбежна, както и това ,пред което се изправяш.

Обаче защо трябва да чакаме нещо подобно да ни удари по главата та да се осъзнаем? Скоро прочетох нещо от типа :”Затвори очи и си представи, че утре е последният ти ден на земята… Какво ще направиш? На кого ще се обадиш? Ще кажеш ли на някого “Обичам те!”, а “Прости ми”?… Сега отвори очи и просто го направи!”.

Ако се замисля има толкова много неща, които искам, но просто не се осмелявам да направя. Яд ме е, да. На себе си. Защото на приказки всичко изглежда съвършено простичко и лесно.

Филмът се казва “Последна ваканция” и е от малкото с хубав край. Мога да кажа, че дори спада към леката категория от филми с подобни послания, но пак си свърши работата. Ако трябва аз да ви препоръчам някой това би бил “Животът ми без мен”, режисьор П.Алмодовар. Гледайте го сами или с някого пред когото не чувствате неудобство да се разплачете…истински.

10 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Иван said, on 14 октомври 2006 at 10:54

    ”Затвори очи и си представи,че утре е последният ти ден на земята…Какво ще направиш?На кого ще се обадиш?Ще кажеш ли на някого “Обичам те!”,а “Прости ми”?…Сега отвори очи и просто го направи!”

    To наистина ми хареса, както и всичко останало… Време е! :-)

  2. A piece of me said, on 17 октомври 2006 at 8:23

    Радвам се,че ти харесва :)

  3. adi said, on 6 март 2007 at 21:28

    Вчера гледах „Животът ми без мен“ и сега попадам на това…да , така е……..изключителен филм…много неща трябва да правим като за последно,защото не знаем дали наистина не е така

  4. apieceofme said, on 8 март 2007 at 1:41

    :) Късмет!… Защото на думи всичко е много лесно, ама… И все пак, по-добре да се опитваме, отколкото да гледаме отстрани безучастно…
    Честит Празник! ;)

  5. TheGrave said, on 25 август 2007 at 2:36

    За неколцина такива филми се сещам. Дори не помня имената на всички. Не помня и съдържанието. Но си спомням, че в деня в който ги гледах нещо се промени из основи в мен. Ако беше момче щях да ти препоръчам моя фаворит, Кръстникът, но имайки предвид статистиката на IMDB това е филм, който жените оценяват доста ниско (нормално е, в него се говори за неща, които няма как да разберат). Затова ще ти кажа Престъпление и наказание. Или Казабланка, много ще ти хареса.

  6. apieceofme said, on 29 август 2007 at 5:42

    От кога се каня да гледам Кръстникът и Казабланка не е истина просто :) Обаче все не намирам подходящото време и настроение за … Скоро трябва да отделя, защото класиката си е класика :p

  7. TheGrave said, on 13 септември 2007 at 23:21

    Направи го! Старите филми (поне за мен) са безапелационно по-стойностни, защото разчитат основно на актьорска игра и сюжет. Холивуд е разглезил и сценаристи, и продуценти, и актьори. Милионите в джобовете им ги карат да си мислят, че хората биха купили всичко, само и само да има надпис „С участието на/По сценарии на/Продуцирано от“. И от трите категории куп хора само се излагат в последните 10-15 години и показват колко далеч са вече от това изкуство. Затова и неслучайно този бизнес полека замира според мен – едно време ходех всяка седмица на кино, сега веднъж годишно, ако отида е цяло чудо, но като гледам не съм единствен, защото киносалоните са доста празнички и това за мен има едно-единствено обяснение – некачествена продукция. Затова пък доста се популяризира театралното изкуство (поне в София, но имам усещането, че и в доста други градове е така – виждат се афиши къде ли не) – трудно можеш да си намериш билети за хубавите постановки по-малко от месец-месец и половина преди да се играят, което е радващ факт според мен.

  8. […] която ме подсети, че както има филми, които трябва да се гледат профилактично, същото е с […]

  9. […] от време на време, профилактично, човек е хубаво да чете как може всичко, как мечтите се […]

  10. […] ако знаете, че времето е малко… Как бихте го оползотворили, на […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: