Бързай бавно

Казват

Posted in Poetry by Мария Василева on 5 септември 2006

Казват. Много е далече.
Казвам. Дишаме един и същи въздух.
Казват. Той те е забравил.
Казвам. Думите му пазят своя смисъл.
Казват. Може би целува друга.
Казвам. Иска устните ми да си спомни.
Казват. Все стоиш сама. И мислиш.
Казвам. Устните му искам да си спомня.
Казват. Стиховете ти са вече тъжни.
Казвам. Сянката на щастието е тъгата.
Казват. Ти самата станала си сянка.
Казвам. Тялото ще литне след душата ми.
Казват. А животът вече не е дълъг.
Казвам. Но нали поне Смъртта е вечна.
Казват. Смешна си. Любов такава няма.
Казвам. Бедни сте. Но вън вратата хлопна.
Казват. Сигурно е вятърът- отново.
Нямам устни, за да отговоря.

К. Ковачева

Tagged with:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: