It was about time…

Отдавна го беше решила. Трудно намираше смелост да прави иначе съвсем обикновени нещица, но ставаше ли въпрос за чувства нищо не можеше да я спре. Не беше от хората, които смятат, че любовта идва сама. Напротив. Търсеше я и се бореше за нея. Не можеше да се похвали с големи резултати, но се успокояваше, че за разлика от други поне опитва, а не наблюдава пасивно отстрани. Зададеше ли си въпрос, искаше отговор, не догадки…

Измина около година (а може би и повече) през която така и не се появи удобен случай. Естествено, реши сама да си го създаде. Даде си обещание и месец срок, за да го изпълни. Всеки ден трябваше да прави по нещо различно, нещо добро или нещо, което досега я е плашило. Тук бе важен предварително замисления (уж като стимул за щури идеи, уж като най-голямото предизвикателство) резервен план, който, досещате се, в крайна сметка бе нейната цел. Така се стигна до днес. Пътуваше си за вкъщи. Не се чувстваше добре. Съжаляваше, че е още рано и няма да може да се наслади на залеза, а бе сигурна, че щом го зърне ще и мине. Изведнъж осъзна колко много мънички „предизвикателства“ бе пропуснала днес. Ядоса се и тогава се сети за Него. Спомни си, че 3 е свещено число, а е и неделя. Това и се струваше не само достатъчно, но дори като „знак от съдбата“, който може да и донесе късмет. Извади телефона си и започна да пише. Съдържанието отдавна бе известно. Дали от пътя, или пък не, ръцете и трепереха. Направи повече грешки от броя на думите в съобщението. Съобрази да пише по неговия начин: вместо 6-sh, вместо 4-ch. Дори за секунда не се поколеба дали да го изпрати. Стана толкова бързо, че докато се осъзнае получаваше отчет- „доставен“. Бе сигурна, че няма да и отговори, но…непозната мелодия и sms. Натъжи се. Не бе отказ, а въпрос. За разлика от нея, едно малко глупаче, Той не и бе запазил номера. Отговори му. Сигурно минаха 1-2 минути, а на нея и се стореха часове. Получи отговор. Засмя се. Втори доуточнителен sms. Отговори и на него. Тишина. Явно беше, че и е писъл само защото не знаеше коя е или не искаше да си спомни. Усмихна се и завървя с по-бодра крачка. Корема я свиваше, ръцете продължаваха да треперят, пулса бе ускорен.

Беше настъпил края на една агония. „It was about time“, помисли си. Този израз и допадеше особено много, защото сякаш съдържаше повече въздишки и повече укор, отколкото нашенското „Време беше“. Летеше в пространството на спомените. Природата и беше направила подарък-детайлна и дълготрайна памет. Искаше да отрони поне една сълза. Ей така, от уважение към „Любовта“. След като не успя погледна от друг ъгъл на нещата и реши, че една усмивка е много по-хубав край. Самозалъгваше се, тъй като винаги е предпочитала истински и достоен край, а не като в „тъп американски филм“. Осъзна се, но тогава пък реши, че не е много сигурна за истинността на своята история и може да си позволи измислен завършек.

Прибра се доволна. И прекрачила прага чак тогава осъзна, че всичко е игра. Запита се защо и бе нужен този театър на мисли. Искаше да се скрие, но нямаше къде, освен зад думите. Защото Тя всъщност не беше Тя. Тя този път бях Аз…

7 thoughts on “It was about time…

  1. Не си ли гледала романтични комедии?! Приказки?! Любовта идва сама, поне според тях, истинската любов. Ти търсиш решение на проблем, обвързаност, която, в повечето случаи, не се различава относително много от „самостоятелното“ съществуване. Пак помисли – какво искаш? – Да подсетиш някого коя си?

  2. Романтични комедии…хм,даже ги обожавах по едно време обаче после ми казаха,че “гледам много филми,че всичко е кино,измислица;реалността е друга;в живота подобни истории нямало”.Приказки…и тях обожавах;даже повече от сладникавите комедийки,които винаги завършваха с “happy end”.Но за тях една приятелка ме светна “абе Миме,тези приказки не са от нашето време;писани са за едно друго което е много далечно (+различно) на нашето”.Какво остана?Идвала сама…Да,да,говори си :p Относно търсенето,искането-НЕ! вече не искам нищо,не търся нищо,не чакам нищо и никого.Хубавото на това състояние на “нищо”-то е,че животът стана съвсем простичък и day by day времето си лети :)

  3. Там където е имало силни чувства е ясно , че ще продължава да тлее и в последствие. Но уви … само в единия (най-често) . Затова човек по претръпва за жалост с времето и несполуките. А боли и никога не се връща. Колко пъти се сещам за дадено момиче , но знам , че няма втори път и това е гадно – това с смс-ите само веднъж го направих и си беше грешка поне за мен. Смятам , че човек трябва си устоява своето. Но новите неща идват така , че толкова месеца след като е писана статията може би вече са се променили.

  4. Надявам се да са се променили…но все пак мисля, че никога не можеш да изтриеш напълно някого от съзнанието си…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s