Разговори с гълъби и дъжд …

„… Аз съм много далече от теб.
На една любов разстояние.“

„… Далеч от теб на себе си съм си близка.“

„… Дъждът е с вкус на бъдеща любов.“

„Не съм и предполагала, че ще останеш.
Видях душа ти – на пътешественик.
Направен си от кратки разстояния
между „единствени“ жени. […]“

„… Аз има нужда точно от това –
от мостове, които са прекъснати
и знаци „Няма път назад“…“

Из „Разговори с гълъби и дъжд“ на Радосвета Аврамова

П.П. Продълженение на „Някъде, над покритите на града…“

The Kinfolk Entrepreneur

Малко думи, много снимки и по-скоро смело заглавие за историите, които представя. (Нещо свързано със стартъп и криейтив средата би му отивало повече). Разделението на срещите в три категории (A single vision // The Power of Partnership // Creating a Community) също ми се струва излишно, защото написаното носеше усещане за повторение без значение къде е ситуирана дадена история.

Темата за предприемачеството, в нейната цялост и комплексност, се прокрадва едва в последната част – Tips, която за мен осмисля цялото издание.

Искаше ми се да прочета повече мисли от първо лице, повече случки и уроци, да имам някакъв ориентир за това кой колко е успешен в сравнение с други, които правят същото.

С две думи, очаквах много повече.

„I think naïveté is one of the strongest motivators.“ (Nitzan Cohen)

„Do not undercharge, or undersell. All clients like expensive regardless of whether they can afford it or not.“ (Pum Lefebure on the best piece of business advice she has received.)

„An entrepreneur is the offshoot of an adventurer.“ (Victor Gastou)

„One of the most important things that I think we do well, and this sounds so unglamorous, is knowing how to price a product. Ultimately, a lot of the things that we count as successful, that feel like they have a little bit of magic dust on them – like the fact we can offer a full suite of benefits to our employees, or that the business is profitable, and we don’t have any debt – come down to making the right calculation about what something costs and how to bring it to the market.“ (Gabriel Hendifar)

„Control is a quintessential part of being an entrepreneur.“ (Ronan Bouroullec)

„… in the same way our visions of the future inspire us, they can also start to limit us.“ (Angela Oguntala)

„I associate adrenaline with risk or competition, whereas passion is about endurance and resilience.“ (Frida Escobedo)

„The opposite of leadership isn’t anarchy, it’s plain old management.“ (Bob Chapman)

„Entrepreneurs will go broke trying to buy happiness. I was happy all day Saturday and I got nothing done. Happiness doesn’t drive productivity.“ (Cy Wakeman)

„Drama is emotional waste, and the job of a leader is to eliminate waste through good processes.“ (Cy Wakeman)

„Thinking about leadership without thinking about followership is a fool’s errand.“ (Barbara Kellerman)

„Becoming an entrepreneur means going off on your own and is a declaration of independence.“ (Nora Bouchard)

„I think, generally, in asking for help, people should approach it as a conversation, not simply a question.“ (Nora Bouchard)

Моето първо раждане – мечта

Раждането на дете вероятно е най-голямото вълшебство, което може да се случи в живота на една жена. Случи се и на мен, преди малко повече от месец (йей!), така, както го мечтаех. И понеже докато бях бременна търсех именно такива истории, реших да го разкажа в блога – веднъж за себе си, защото нали блогът е дневник на дните ни, и веднъж за всички, на които им предстои (първо) раждане. Да си го представят кратко и леко и да се доверят на тялото си, защото то знае.

Кратка предистория

Красива и спокойна бременност – това е, което исках и което имах, докато не влязох в осмия месец. В 32-ра седмица ми откриха гестационен диабет, а в 35-36 трима независими един от друг доктора ми казаха, че бебето е много голямо (към 3600 – 3800 гр., месец преди термин), че тазът ми е малък, че пъпната връв е двойно увита („но пък хлабаво“), че и да тръгне естествено раждането, 90% ще завърши със секцио. Единият доктор още в средата на януари ми каза, че ако бях негова пациентка досега да имам дата за секцио. (Терминът ми беше 8-ми февруари). И разбира се, всички повтаряха, че каквото и да става, не трябва да преносвам.

Така целият януари премина в приемане на възможността за план Б. Каква ирония, мислех си, след три курса за подготовка за естествено раждане, да се стигне до планово секцио… Но каквото, такова, важното е аз и бебето да сме добре. За капак, всеки който ми видеше корема, дори един таксиметров шофьор и една 70-80+ годишна жена (сякаш забравила как са раждали по нейно време) ме съветваха да не се мъча и да не го мисля много много.

Три дни преди да родя и по-малко от седмица преди термин, написах на моите акушерки (единствените спокойни с големината на корема ми и цялата ситуация), че ако не родя в неделя или понеделник, искам да запазим дата за секцио на 7-ми или 9-ти.

Нагласата

Въпреки всичко, обаче, идеята за естествено раждане продължаваше да бъде моето нещо. Има още

събрани

Новият брой на Amica и най-вече интервюто с Ума Търман. Любима част – “Родителите са от определящо значение, книгите и атмосферата в дома, хармонията или липсата на такава се попиват от децата. Бележат живота им по-нататък. Затова внимавам как възпитавам трите си деца, какви емоции им създавам. Уча ги да не се привързват към хора, вещи, защото свободата е в изборите и действията. Страхът ни убива. Прави ни малки и зависими. Важно е как се отнасяме към другите, взаимното уважение е в основата на всичко. Най-големият ми урок е, че се научих да си тръгвам от една връзка без угризения. […] Вече си позволявам да бъда разочарована, но не и наранена.”

Stuck in Love – чуден филм за любовта, юношеството, думите, страховете, грешките, прошката. Всички разказани през историите на едно (щастливо?) семейство.

Това видео , но без да забравяме, че е нужна работа и в двете посоки- и на даване, и на искане. Напомни ми за една конференция, в която питаха CEO-то на голяма и успешна компания дали мъжете там получават повече от жените. Отговорът беше „Да.“, а обяснението кратко и ясно – защото си искат повече от самото начало. Lean In на Шерил Сандбърг е много подходяща по темата.

И това, защото е едновременно много красиво и още толкова тъжно.

Кибрит – усещането е все едно си правиш подарък и нямаш идея какво ще откриеш вътре :)

Тортите на Rawlly, скаридите в Marlin, всичко в Hamachi.

8 март

„Днес много жени изпитват неясна тъга. Макар да успяваме да свършим всичко, което сме набелязали, имаме чувството, че нещо  ни липсва, и напразно търсим отговора някъде настрани. А най-често грешката ни е в това, че сме откъснати от истинското ни „аз“.“ (Емили Хенкок)

Години наред докато живяхме у дома, баща ми будеше мен и сестра ми с цвете на този ден. Така отраснахме с идеята, че осми март е денят, в който мъжете отделят една идея повече внимание и грижа към любимите си жени – съпруги, майки, дъщери, сестри, приятелки. Нищо твърде специално, голямо или скъпо, просто малки жестове на любов и признателност – букет лалета, закуска в леглото, отмяна на някоя домакинска работа, за да ти подари време на теб, и други такива дребни неща, които често забравяме. Не за сметка на останалите дни, а като заслужен бонус към тях.

Миналогодишния осми март, обаче, остави след себе си въпроса кой празнува днес? Още рано сутринта, в асансьора към офиса, колега чу как си честитим празника с колежка и учуден попита защо? “Този празник не е за вас, той е на майките.” Незначителна случка, навярно, която, обаче цяла година напомняше за себе си и за моите страхове- достатъчно жена ли съм, за да празнувам днес?

Година по-късно до името ми вече стоят съпруга-и-майка. И да, днес сърцето ми е по-пълно, аз се чувствам по-завършена, но продължавам да мисля този коментар. Днешния ден трябва да е за всички жени, без да му слагаме рамки – твърде много са нещата, които ни правят жени и това, всъщност, е чудесно.

Затова днес на себе си и на вас пожелавам сърца, спокойни от направените избори, и топли от ежедневни жестове на любов, грижа и признателност. И нека не бягаме, а прегръщаме нашето истинско Аз. Честит празник! <3

Някъде, над покривите на града…

любимо място, което преди години събираше тъгите ми и ги правеше още по-тежки и трудни за преглъщане.

***

„Дали съм ти по силите? Не знам…
Аз даже и на себе си съм трудна.“

„…Ако и с тебе пак ще съм сама,
е по-добре да спра да те измислям.“

„[…] Но… каквото било-било.
Ние с теб май изобщо не бяхме…“

„… Само сънувам любовта.
Събудя ли се, я пропускам…“

„…Отдавна съм отвикнала да спя.
[…] Откакто се открихме с Любовта
и се разбрахме да се разминаваме.“

„Човекът, който раздава усмивки,
оставя на прага си късче тъга.“

„… Поетите са чиста свобода.
По малко самота и тихост.
Поетитете са… Просто са.
И никога не пишат стихове.“

„… Опитомяваме си чувствата. Не лисици.“

Из „Някъде, над покривите на града…“, Радосвета Аврамова